Решение № 2266 от 15.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9353/2011 г.

Решение № 2266 от 15.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9353/2011 г., VIII о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба от Петя Цанева Каридова, действаща като ЕТ "Каприз- Петя Каридова" от гр. Трявна, срещу решение № 232/28.05.2011 г. по адм. д. № 575/2010 г. по описа на Административен съд - Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата й против Ревизионен акт № 071000264 от 26.04.2010 г., издаден от старши инспектор по приходите при ТД на НАП гр. В. Търново, потвърден в обжалваната част за данък върху доходите на физическите лица за 2004 г. - 2008 г. с Решение № 285 от 01.07.2010 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. В. Търново, в която са определени допълнително за внасяне данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2006 г. в размер на 2 815.70 лв. и лихви в размер на 1 157.17 лв., данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г. в размер на 16 657.58 лв. и лихви в размер на 4 404.51 лв. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Отправя се искане да бъде отменено решението и по същество отменен обжалвания РА. Ответникът - директорът на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" гр. В. Търново, оспорва касационната жалба, чрез подробно мотивирания писмен отговор, депозиран по делото. моли за нейното отхвърляне и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да отхвърли жалбата за определените задължения за данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2006 г. в размер на 2 815.70 лв. и лихви в размер на 1157.17 лв., за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г. в размер на 16 657.58 лв. и лихви в размер на 4404.51 лв. и за 2008 г. - лихви за данък по чл. 42 от ЗДДФЛ за 2008 г. в размер на 0.01 лв., първоинстанционният съд е приел, че в хода на административното и съдебно оспорване на РА жалбоподателката не е оборила фактическите констатации в РА, съответно презумпцията за вярност на същите, с надлежни доказателства. Счел е, че жалбоподателката е била надлежно уведомена по реда на чл. 124, ал. 1 ДОПК за започнала ревизия по реда на чл. 122 ДОПК, при наличие на открити обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК, като е определен срок за представяне на доказателства и взимане на становище; установил е изискването на декларация по чл. 124, ал. 3 ДОПК и определянето на данъчното задължение при правилно установена данъчна основа по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК, съобразно приложимата материална разпоредба на чл. 35 ЗОДФЛ (отм.). В мотивите на обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че е налице фактическият състав на чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК, тъй като разходите на жалбоподателката надвишават приходите и не е възприел доводите й, че за покриване на разходите си, същата е ползвала заеми от физически лица. Съдът не е кредитирал приложените по делото разписки за получени заемни средства по договори за заем с физически лица, тъй като в хода на административното и съдебното производство не е била доказана финансовата възможност на заемодателите, както и произхода на паричните средства. в брой. Формирани са и изводи за недоказаност на плащането на заемните средства по съображения, че писмените обяснения на някои от заемодателите, събрани по реда на чл. 57 ДОПК, не установяват факта на договорените суми, а лицата, разпитани като свидетели, не са предоставили надлежни доказателства във връзка с доходите си. В обобщение, решаващият извод на съда е, че представените документи в хода на съдебното обжалване не опровергават по безспорен начин фактическите констатации в РА, а досежно заключението на съдебно-икономическата експертиза е посочено, че на същото не следва да бъде дадена вяра, тъй като констатациите в него се базират на оспорени писмените документи, представени в хода на съдебното обжалване, които съдът не кредитира. Решението е правилно. Всъщност, по-голямата част от изложението в касационната жалба, материализира оплаквания по същество срещу РА, на които е отговорено в мотивите на оспореното решение и последните се споделят от настоящия състав. Анализирайки релевантните към разглежданата част от спора доказателства, съдът е достигнал до изводи, аналогични на тези, направени от органите по приходите, които се явяват обосновани и в съответствие с материалния закон. Поради това, че ревизията е по реда на чл. 122 ДОПК при особени случаи, съгласно правилото на чл. 124, ал. 2 ДОПК, фактическите констатации в РА се смятат за верни до доказване на противното. Тази презумпция е оборима и доказателствената тежест се носи от ревизираното лице, което в случая не е представило убедителни доказателства за произхода на средствата и съответно, не може да се приеме, че с тях е оборена констатацията на ревизиращите органи относно наличието на обстоятелства по т. 7 на чл. 122, ал. 1 ДОПК. Представените в хода на ревизията доказателства като частни документи са оспорени от ревизиращите органи и са приети за недостоверни, с изводи направени вследствие на извършени насрещни проверки относно имущественото състояние на лицата, предоставили заема. Правилно съдът е възприел като неоснователно възражението на Каридова, че органите по приходите не са съобразили сумите, получени от нейния съпруг като печалби от хазартни залагания в "Еврофутбол". Тези възражения правилно са преценени като поддържани само за да докажат изгодни за Каридова положителни факти и некореспондиращи с останалите доказателства по делото. В тази връзка, по отношение на изложените факти от разпитаните като свидетели лица, съдът правилно е счел, че същите са лишени от логика. Обсъдено е обстоятелството, че Чавдар Петров Радков е твърдял, че е играл и за Асен Каридов (съпруга на касаторката), като започнали с 500 лв., за което съставили разписка, но такава няма приложена по делото. Обсъдено е и още едно съществено противоречие - според Радков печалбата е делена по равно между него и Каридов, но от представените разписки по делото и платежните документи от "Пощенска банка", издавани на името на Радков е видно, че в разписките за предоставени на Каридов средства е посочена цялата спечелена сума. В реда на констатираните противоречия е отчетено и още едно - според Радков оформеното пълномощно не му е било необходимо, тъй като принципът на играта е да се изплащат суми на приносител, като същото било съставено, само за да докаже с него произхода на средствата, които е спечелил, но това твърдение е обективно невярно тъй като именно естеството на печалбата (над 2000 лв.) налага изплащането й от банка, а не от букмейкърски пункт на "Еврофутбол", при което по безспорен начин се удостоверява лицето, спечелило парите. Правилно са преценени от съда като недостоверни показанията на другите двама разпитани свидетели- Виолета Ангелова и Минчо Минчев, тъй като същите са дали нелогични и неясни обяснения по какви причини те са давали спечелени от тях суми от игра на "Еврофутбол" на Асен Каридов. липсата на вътрешна противоречивост в свидетелските показания е само по отношение на един факт - че разглежданите пълномощни и разписки са съставяни в значителен период от време, след като действително са предадени сумите, по молба на Асен Каридов, който искал да "оформи нещата". В реда на гореизложеното следва да бъде отбелязано още, че правилно съдът е потвърдил като обосновани изводите на органите по приходите за недоказаност на твърденията на жалбоподателката за получени като заем суми от Борислав Иванов Петров и Георги Вълев Вълев. Както основателно се твърди в отговора на ответника по касационната жалба, в рамките на съдебното производство не е разколебан извода, че тези лица са не са разполагали с парични средства, които да им позволяват предоставянето на твърдяните заеми. И по тази част от спора логически издържано и последователно са отчетени противоречивите показания на разпитания като свидетел Петров. Така например, липсва каквато и да било категоричност у Петров относно това съществувал ли е писмен договор за заем между него и жалбоподателката, в брой ли е предадена сумата или е преведена по сметка, какви са били неговите източници на доходи за периода и т. н. Противоречивите факти, които свидетелят е твърдял по време на ревизията и в с. з. правилно са отчетени от административния съд като потвърждаващи изводите, направени в РА. Следва да бъде споделен и начина на релевиране на изслушаната съдебно-икономическа експертиза: предвид факта, че вещото лице е имало за задача да анализира всички доходи на сем. Каридови, включително и тези от заеми и печалби от хазартни залагания, експертното му становище се явява чисто хипотетично и като такова правилно не е кредитирано от съдебния състав. Освен това, същото е и основано на оспорени документи. В конкретния случай разписките от физически лица за дадени суми, нямат нотариална заверка или друг от подробно уредените в чл. 181 ГПК белези, които да доказват достоверно, че на датата, вписана в тях, сделката е била извършена, т. е., че посочената в тях сума е била предадена. За прецизност на изложението следва да бъде посочено, че с Решение № 16 387/13.12.2011 г. по адм. д. № 7415/11 г. на ВАС, Осмо отделение, е оставено в сила решение № 158/12.04.11 г., постановено по адм. д. 576/10 г. по описа на АС - Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата на Асен Спасов Каридов (съпруг на касатора Петя Каридова) против РА № 071000263/26.04.10 г. на ТД на НАП - Велико Търново, потвърден с Решение № 284/01.07.10 г. на ДД "ОУИ", с който са установени данъчни задължения за данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2006 г. в размер на 3244,22 лв. и лихви в размер на 1333,27 лв., както и за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г. в размер на 1700,3,80 лв. и лихви в размер на 4496,05 лв. В обобщение на всичко гореизложено следва да се посочи, че при постановяване на решението от първоинстанционния съд не се установи, да се допуснати твърдяните от касатора нарушения на съдопроизводствените правила, а напротив при стриктно спазване на тези правила, съдът е събирал, обсъждал и преценявал доказателствата по делото. Въз основа на обосновани и логични изводи, съдът правилно е приложил материалния закон. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горните съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд