Определение № 10000 от 25.09.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8516/2024 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба, подадена от Ц. Б. Х., чрез адв. Шаркова лично и като пълномощник на Ц. Х., срещу определение № 9331/20.06.2024 г. постановено по адм.дело №5182/2024 г. по описа на Административен съд – София- град/АССГ/, с което е отхвърлена молбата и за изменение на определение № 7363/04.06.2024 г. по същото дело в частта за разноските. В частната жалба се поддържа, че определението е неправилно, иска се отмяната му, присъждане на разноски. Ответникът по частна жалба – Областният управител на област София в писмено становище оспорва частната жалба като неоснователна. Счита, че постановеното определение е правилно и моли да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, пето отделение, в настоящия тричленен състав, намира частната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна, срещу определение, подлежащо на обжалване с частна жалба и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество, е неоснователна. За да постанови оспореното определение, АССГ е посочил, че на основание чл.143, ал.1 и ал.2 от АПК подателят на жалбата има право на разноски при уважаване на жалбата и при прекратяване на делото поради оттегляне на оспорения от него административен акт. При прекратяването на производството по делото поради оттегляне на жалбата не е налице основание за присъждане на разноски на жалбоподателя. В случая Ц. Б. Х. е оттеглила жалбата си срещу мълчалив отказ на Областният управител на област София по заявление за достъп до обществена информация № 1713268293/16.04.2024 г., като е изложила за мотив последвал изричен отказ, за който не е формулирала искане за отмяната му и съдът е прекратил производството на основание чл.159, т. 8 АПК. Определението е влязло в сила на 15.06.2024 г. като необжалвано. Поради основанието за прекратяване на производството не могат да бъдат присъдени разноски на жалбоподателя и адвокатско възнаграждение по чл.38 ЗА на представлявалия го адвокат. С оглед изложеното съдът е приел, че не са налице предпоставки за изменение на определението и е отхвърлил молбата като неоснователна. Определението е правилно. С определение № 7363/04.06.2024 г. постановено по адм. дело №5182/2024 г. по описа на АССГ, съдът е прекратил производството по делото на основание чл.159, т.8 АПК, като е приел, че видно от подадената по делото молба от 03.06.2024 г. жалбоподателката не поддържа жалбата срещу последвалия изричен отказ от Областният управител на област София за достъп до обществена информация по подаденото от нея заявление. АС е направил извод, че това волеизявление покрива правните последици на волеизявление за оттегляне на жалбата. С оглед изложеното е приел, че в тази хипотеза не следва да бъдат присъдени разноски на жалбоподателката. С определение № № 9331/20.06.2024 г. което е предмет на контрол пред настоящата инстанция съдът правилно е приел, че не са налице предпоставки за изменение на определението в частта за разноските. Производството по чл. 248 ГПК е процесуален способ за изменение/допълване на вече постановеното определение само в частта за разноските, когато съдът не се е произнесъл по иначе валидно заявено и прието искане за разноски или е възложил разноски в размер различен от претендирания. Искането за разноски е акцесорно и неговата основателност е обусловена от изхода на главния спор по делото. В конкретния случай, жалбата е оставена без разглеждане на основание чл. 159, т. 8 АПК. В хипотезите на чл. 143 АПК не е предвидена възможност при оттегляне на жалбата, жалбоподателят да има право на разноски. Такава възможност не е предвидена и в чл. 78 ГПК вр. чл. 144 АПК. Определението, с което е оставена жалбата без разглеждане и е прекратено производството по делото на основание чл.159, т.8 АПК е влязло в сила като необжалвано. В последвалото производство по чл.248 ГПК, както правилно е приел съда няма правна възможност за упражняване на косвен съдебен контрол за правилността на това влязло в сила определение. Предвид изложеното в това производство не може да бъде обсъждано дали посоченото основание за прекратяване на производството е налице или не, нито пък дали е налице друго, непосочено в това определение основание. С оглед изложеното определението като правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл.236 АПК вр.чл.221, ал.2 АПК Върховният административен съд, пето отделение