Решение № 10079 от 14.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 6689/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от „Университетска многопрофилна болница за активно лечение и спешна медицина Н. И. Пирогов“ ЕАД ( „УМБАЛСМ Н.И.Пирогов“) ЕАД, представлявано от изпълнителния директор В. Димитров, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Ген.Тотлебен“ № 21, подадена чрез адв. М. Янева, срещу Решение № 16578 от 15.05.2025 г. по адм. д. № 1273/2025 г. на Административен съд София - град, с което е отхвърлено оспорването срещу писмо с изх. № 22-2440-33/31.01.2025 г. на директора на Столична здравноосигурителна каса /СЗОК/, имащо характер на Заповед за частично прекратяване на Договор №22-2440/23.10.2023 г., по отношение на КП /клинични пътеки/ №75.1 и №87.1. Изложени са доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон - основание по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора не е спазена предвидената от закона форма – заповед, съгласно изискванията на чл. 59, ал. 13 от Закона за здравното осигуряване /ЗЗО/, което води до нищожност на административния акт. По съществото на спора се поддържа липса на материалноправно основание за прекратяване на индивидуалния договор с Национална здравноосигурителна каса /НЗОК/ по посочените клинични пътеки. Иска се отмяна на първоинстанционното съдебно решение и вместо него постановяване на друго, по съществото на спора, с което да се отмени атакувания административен акт като незаконосъобразен и неправилен. Претендират се разноски. Ответникът - директор на СЗОК, чрез главен юрисконсулт Манева, в писмен отговор и в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба и иска съдебното решение да бъде потвърдено като правилно, законосъобразно и обосновано. Претендира разноски за юрисконсултско въдзнаграждение. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в 14 –дневния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна по смисъла на чл.210, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт. Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е с изх. № 22-2440-33/31.01.2025 г. на директора на СЗОК, имащо характер на Заповед за частично прекратяване на Договор №22-2440-33/31.01.2025 г., по отношение на КП /клинични пътеки/ №75.1 и №87.1 от Приложение № 17 „Клинични пътеки“ на НРД за МД за 2023 - 2025 г. Като основания в писмото са посочени чл. 59, ал.11, т.1, буква „б“ ЗЗО, чл. 103, ал. 3 от НРД за МД за 2023-2025 г. и чл. 85, ал. 3 от Договор № 22-2440/23.10.2023 г. След анализ на съвкупния доказателствен материал, първоинстанционният съд приема, че „УМБАЛСМ Н.И.Пирогов“ ЕАД е лечебно заведение, сключило с Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) Договор №22-2440/25.02.2020 г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки и/или извършване на амбулаторни процедури и/или извършване на клинични процедури с НЗОК. В предмета на дейност на договора са били включени и дейностите по КП №75.1 „Диагностика и лечение на декомпенсирани чернодробни заболявания /цироза/ за лица над 18- годишна възраст“ и КП №87.1 „Диагностика и лечение на остра бъбречна недостатъчност при лица над 18 години“. Видно от Заповед №РД-253С-307/27.08.2021 г., издадена от управителя на НЗОК, посоченият договор е частично прекратен по отношение на тези две КП заради отчетена, но неизвършена медицинска дейност, на основание чл.59, ал.11, т.1, б. „б“ ЗЗО. Тази заповед е оспорена по съдебен ред и с Решение №529/19.01.2024 г., постановено по адм. д. №9379/2021 г. на АССГ е отменена. С Решение №8163/01.07.2024 г., постановено по адм. д. №2897/2024 г. на ВАС, решението на АССГ е отменено и жалбата на болничното заведение е отхвърлена. Считано от 01.09.2023 г., в сила е влязъл Национален рамков договор № РД-НС-01-2 за медицинските дейности между НЗОК и Българския лекарски съюз за 2023 – 2025 г. „УМБАЛСМ Н. И. Пирогов“ ЕАД, гр.София е сключило с НЗОК Договор №22-2440/23.10.2023 г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки, извършване на амбулаторни процедури и извършване на клинични процедури. В предмета му на дейност също са включени и дейностите по КП №75.1 и КП №87.1. Въз основа на влязлото в сила Решение №8163/01.07.2024 г., постановено по адм. д. №2897/2024 г. на ВАС, респективно на влязлата в сила санкция „частично прекратяване на договор“ по чл.59, ал.11, б. „б“ от ЗЗО, с писмо, изх. № 22-2440-33/31.01.2025 г., директорът на СЗОК е уведомил лечебното заведение, че Договор №22-2440/23.10.2023 г. се прекратява частично за дейност по КП №75.1 и по КП №87.1, считано от датата на получаването му, на основание чл.103, ал.3 от НРД за МД за 2023 – 2025 г. и чл.85, ал.3 от индивидуалния договор. При постановяване на първоинстанционното решение съдът е преценил, че актът е издаден от компетентен орган, съобразно правомощията му, установени в чл.59, ал.13 ЗЗО. Приел е, че фактическият състав за прекратяване на договора по чл. 103, ал. 3 от НРД за МД за 2023 – 2025 г. е безспорно осъществен. Изложени са мотиви, че при издаване на оспореното писмо не е спазена предвидената в разпоредбата на чл.59, ал.13, изр. второ ЗЗО форма, която изрично предвижда, че договорите се прекратяват със заповед, но тъй като от съдържанието на писмото става ясно от кого е издадено, до кого е адресирано, изложени са фактически и правни основания, обосноваващи прекратяване на договора, от които ЛЗ е разбрало причините, поради които същият е прекратен частично, като съдържа фактическите обстоятелства, които са обусловили съдържанието на волеизявлението на издателя, то съдът приема, че това нарушение не е от категорията на съществените, които да обусловят отмяната му само на това основание. Първоинстанционното решение е валидно, допустимо и правилно. То е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. Преценката за характера на волеизявленията на административните органи и приравнените на тях правни субекти, чиито произнасяния съставляват административни актове, се извършва спрямо съдържанието на разпоредителната им част. Спрямо нея се преценява както правното действие на акта, така и обективната възможност за засягане на правната сфера на неговия адресат. В контекста на последното следва да се посочи, че за да е налице административен акт, съдържащото се в акта на държавно управление волеизявление следва едностранно да предизвиква юридическите промени, към които е насочено. По своя характер оспореният акт има правопрекратително действие по отношение на Договор № 22-2440/23.10.2023 г., в частта за посочените клинични пътеки, като разпоредените правни последици пряко и непосредствено рефлектират в правната сфера на оспорващото лечебно заведение. Правният интерес като абсолютна положителна процесуална предпоставка за възникване и упражняване на процесуалното право на жалба в административното производство е основан на прякото и непосредствено въздействие на атакувания административен акт в правната сфера на съответния субект - негов адресат. Страните не спорят по фактите. Спорът е правен и се концентрира върху наличието на материалноправните предпоставки, посочени като основание за частично прекратяване на сключения договор, а именно чл.85, ал.3 от същия и чл. 103, ал.3 от НРД за МД за 2023 – 2025 г., по силата на които в случаите, в които по време на действащия НРД е влязла в сила санкция „прекратяване на договор“ по чл.59, ал.11, т.1 или 2 от ЗЗО, издадена по реда на предходен НРД, договорът, сключен в съответствие с действащия НРД, се прекратява без предизвестие. При анализа на относимата правна уредба, се налага извод, че в разпоредбата на чл.103, ал. 3 от НРД за МД за 2023 – 2025 г. изрично е предвидено прекратяване на договора без предизвестие, при влизане в сила на санкция „прекратяване на договор“ при отчитане на дейност, която не е извършена, както и при извършване и отчитане на медицинска дейност, за която няма съответни медицински индикации, установено по реда на чл. 72, ал. 2 от изпълнител на болнична медицинска помощ – частично. В случая липсват както твърдения, така и доказателства, че не е изпълнена хипотезата на нормата. Неоснователни са доводите на касатора за нищожност на оспорения акт. Нищожността е форма на незаконосъобразност на административния акт. В зависимост от степента на порока, допуснат от административния орган, актът се преценява или като нищожен, или като незаконосъобразен, като в първия случай се обявява неговата нищожност, а във втория - административният акт се отменя като незаконосъобразен на някое от основанията, посочени в чл. 146 АПК. Теорията и съдебната практика приемат за нищожни онези актове на администрацията, които поради радикални, основни недостатъци, засягащи компетентността на органа, който ги издава, поради формата, в която се издават или съдържанието, което трябва да имат, се дисквалифицират като административни актове и въобще като юридически актове и се третират от правото като несъществуващи. Те, от гледна точка на закона, не могат да породят, изменят или погасят каквито и да било правни последици. Нищожен е само този акт, който е засегнат от толкова съществен порок, че актът изначално, от момента на издаването му не поражда правните последици, към които е насочен и за да не създава правна привидност, че съществува, при констатиране на основание за нищожност, съдът следва да го отстрани от правния мир чрез прогласяване на неговата нищожност. Преценката за незаконосъобразност в смисъл на нищожност е конкретна, в зависимост от тежестта на констатирания порок, като изключва случаите, когато определени пороци по дефиниция (както е при липсата на компетентност) водят до нищожност на акта. Административният акт е нищожен поради противоречие с материалния закон тогава, когато разпоредените правни последици са противоположни или съществено различаващи се от предвидените в правната норма така, че се явяват нетърпими от гледна точка на правния ред, когато е изцяло лишен от законово основание, или при пълна липса на предпоставките на материалния закон. В конкретния случай порокът „неспазване на установената форма“ не води до нищожност на оспорения акт на директора на СЗОК. Действително, формата на акта не отговаря в пълнота на изискванията по чл.59, ал.2 АПК. Той представлява писмо, не съдържа нарочна /изявена/ разпоредителна част, както и указания относно обжалването му. Тези пороци обаче не са дотолкова съществени, че да породят отменителното основание по чл.146, т.2 АПК, както е приел и административният съд. писмото изразява съображенията на административния орган от фактическа и правна страна в достатъчна степен. И правно, и логически позицията на административния орган недвусмислено обективира волята му, която очевидно е възприета и от болничното заведение. Липсата на изрично наименование на акта и изрично формулиран диспозитив не засяга нито характера на акта и правните последици от него, нито квалификацията на процедурата, в която е издаден. Пропускът да се дадат указания по обжалваемостта на акта, освен че не е свързан със законосъобразността му, по хипотеза няма как да наруши осъщественото от касатора и признато от съда за допустимо упражнено право на съдебно оспорване. При служебната проверка по чл.218, ал.2 АПК за съответствие на обжалваното решение с материалния закон не се установи касационно основание по чл.209, т.3, предл.първо АПК. Първоинстанционното решение е постановено при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон, което обуславя оставането му в сила. С оглед изхода на спора, своевременно направеното от ответника искане за присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение, следва да се възложи на „УМБАЛСМ Н. И. Пирогов“ ЕАД, на осн. чл.143, ал.3 АПК, вр. с чл.37 от Закона за правната помощ и чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, като съдът го определя в размер на 102, 26 евро (сто и две евро и двадесет и шест евроцента). Водим от изложените мотиви и на основание чл. 222, ал.2, изр.първо, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение,