Определение № 164 от 02.10.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2318/2020 г.

Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба, подадена от Т. И. Г. и С. К. Г. чрез техния процесуален представител адв. М. Д., срещу въззивно определение № 1571 от 10.06.2020 г. по ч.гр.д. № 1047/2020 г. на Окръжен съд- Варна. С него е оставена без уважение подадената от Т. Г. и С. Г. частна жалба срещу определение № 3308 от 26.02.2020 г. по гр.д. № 20641/2019 г. на Варненския районен съд, ХVІІ- ти състав, с което на основание чл. 130 ГПК е прекратено производството по делото и е върната подадената от тях искова молба. В частната касационна жалба са изложени доводи за недопустимост на обжалваното определение. Според жалбоподателите потвърденото с него определение на първоинстанционния съд е било недопустимо, тъй като е постановено без да бъдат разгледани оплакванията за изключително тежките, до степен на нищожност, пороци, допуснати по гр.д. № 18633/2012 г. На следващо място жалбоподателите поддържат, че въззивното определение е и неправилно, тъй като въззивният съд не е съобразил, че с дадените от първоинстанционния съд указания за отстраняване на констатираните нередовности на исковата молба жалбоподателите са били поставени в ограничена рамка, тъй като съдът е посочил неизчерпателна съдебна практика относно пороците, водещи до нищожност на съдебен акт, но не и към застъпеното в доктрината становище на проф. Ж. С., според което „нищожно е и това съдебно решение, което предписва нещо несъвместимо с правото и морала”. Иска се въззивното определение да бъде допуснато до касационно обжалване на основание визираните в чл. 280, ал.1, т.1, 2 и 3 ГПК основания по следните въпроси: 1. Може ли ищецът по отхвърлен положителен установителен иск за собственост, по който в мотивите е установена безспорно нищожност на решение на поземлената комисия и е отменен на основание чл. 547, ал.2 ГПК констативен нотариален акт на същия ищец, и които документи са били единствените основания за ищцовата собственическа претенция, да формира правен интерес със същите документи, за същия - като на положителния установителен иск за собственост, предмет на спора, в отрицателен установителен иск против същия ответник, който преди това успешно е възразил против невалидните правни основания за собственост, и нищожно, недопустимо или неправилно, или валидно ли е съдебното решение, с което този иск / отрицателен установителен за собственост/ е бил уважен, защото сегашното фактическо положение е на влязло в сила съдебно решение по гр.д. № 18633/2012 г. на Варненския районен съд, с което ищецът - мним собственик се ползва със сила на пресъдено нещо. 2. Не представлява ли такова решение нещо несъвместимо с правовия ред, правото и морала, респ. при доказване на тези твърдения, това решение да е нищожно. 3. Нищожно, недопустимо, или неправилно, или валидно е съдебно решение, което предписва нещо противно на правото и морала. 4. Недопустимо или нищожно ли е съдебно решение, което е постановено по отрицателен установителен иск, който е едновременно без предмет / защото по същия предмет и между същите страни вече има произнасяне със сила на пресъдено нещо/, без активна процесуална легитимация / защото по възражение по положителния му установителен иск ищецът е лишен от същия си правен интерес/, при липса на твърдения за валидни правни основания, въз основа на които да се легитимира правния интерес / защото сочените от ищеца правни основания, легитимиращи правния му интерес да предяви отрицателен установителен иск по гр.д. № 18 633/2012 г. по описа на Варненския районен съд са признати от съдилищата за нищожни и/ или са отменени / и не представлява ли такова съдебно решение нещо несъвместимо с правото и морала. Ответната страна не е подала отговор на частната касационна жалба. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Жалбоподателите в настоящото производство са предявили иск „ за прогласяване за нищожни, незаконосъобразни или недопустими на влезли в сила съдебни решения и определения по гр.д. № 18633/2012 г. по описа на Варненския районен съд”. С разпореждане от 07.02.2020 г. исковата молба е оставена без движение на ищците са дадени указания да мотивират правен интерес от предявяване на иск за недопустимост на съдебно решение, като съобразят, че разпоредбата на чл. 270, ал.3 ГПК, на която се позовават, предвижда възможност за атакуване на съдебен акт като недопустим само по реда на инстанционния контрол; да инвидиуализират решенията и определенията, чиято нищожност се твърди; да наведат твърдения, обосноваващи конкретна хипотеза на нищожност на съдебния акт и да уточнят фактите и обстоятелствата, обуславящи твърдяните пороци на решението. С уточняваща молба от 18.02.2020 г. ищците са посочили, че пороците, които твърдят, се изразяват в неизпълнение от страна на съдебните състави на задължението служебно да следят за наличието на правен интерес на ищците; нарушение на законови норми и на практиката на ВКС по чл. 290 ГПК. Посочено е, че „основния тежък порок на районния съдия е, че е допуснал грубо нарушение на диспозитивното начало на съдебния процес; че не е прекратил производството по делото; че не е поискал от ищците да му представят от АВ актуалното състояние на отменения и прогласен за нищожен нотариален акт; че не е поискал да му бъде представено от ПК актуално състояние на прогласеното за нищожно решение № 809 от 31.07.2001 г. на ПК - Варна; че нито едно тяхно възражение по предявения отрицателен установителен иск за собственост не е било прието; че съдията не е изпълнил разпоредбата на чл. 298 и чл. 299 ГПК; че игнорирал и перифразирал диспозитива на решение № 3895 от 23.12.2009 г. по гр.д. № 6420/2008 г.; че тези пороци не са зачетени и отстранени нито от въззивния, нито от касационния съд”. Тези твърдения са квалифицирани от първоинстанционния съд като оплаквания за неправилност, респ. за недопустимост на постановеното по гр.д. № 18 633/2012 г. съдебно решение, които не могат да се релевират чрез самостоятелен иск, а само по пътя на инстанционния контрол. Тези твърдения не съответстват на заявения с исковата молба петитум за прогласяване нищожност на съдебното решение. Приел е, че чрез предявения иск ищците целят преразглеждане на правния спор, предмет на гр.д. № 18633/2012 г. по описа на Варненския районен съд, което е недопустимо. Тези съображения са възприети от въззивния съд, който е приел, че иск по чл. 270, ал.2 ГПК за прогласяване нищожност на съдебно решение, основан на твърдения за недопустимост или неправилност на същото, без твърдения за наличие на порок, обуславящ нищожност, е недопустим. Поставените в изложението по чл. 283, ал.3, т.1 ГПК към частната касационна жалба въпроси са неотносими към изхода на настоящия спор и не могат да обосноват допускане на въззивното определение до касационно обжалване. Те са формулирани при смесване на основанията за нищожност, недопустимост и неправилност на съдебния акт. Нищожността, недопустимостта и неправилността на съдебния акт са различни по своята същност, тежест и последици, и затова са обособени от законодателя като самостоятелни пороци / чл. 270, чл. 271, чл. 281, чл. 293 ГПК/, за отстраняване на които е предвиден различен процесуалноправен ред. Едно и също решение не може едновременно да бъде нищожно, недопустимо и неправилно. В този смисъл тезата, че ако решението е явно недопустимо или явно неправилно, то е нищожно, е правно неиздържана. По тези съображения въззивното определение не следва да се допуска до касационно обжалване. Водим от гореизложеното съдът