Определение № 10264 от 19.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10196/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от АПК. Образувано е по частна жалба, подадена от името на Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството, действащ чрез пълномощник Областния управител на област София. Оспорва се Определение № 23095/09.06.2026 г. постановено по административно дело № 3822/2025 г. по описа на Административен съд – София град, с което е оставена без разглеждане жалбата на Държавата срещу Разрешение за строеж на благоустройствени обекти № Б-109/07.08.2024 г., издадено от Главен инженер на НАГ-СО и е прекратено производството по делото. В частната жалба се сочи неправилност и необоснованост на съдебното определение, поради което се иска неговата отмяна. Оспорват се правните изводи на съда относно недопустимост на сезиралата го жалба, като се твърди, че не е съобразил необходимостта от учредяване на сервитут съгласно чл. 67 ЗУТ и чл. 64 ЗЕ, както и че разрешението за строеж не е влязло в законна сила. Ответните страни Главен архитект на Столична община и „Топлофикация София“ ЕАД чрез писмени отговори, изготвени от процесуални представители оспорват частната жалба и молят да бъде оставена без уважение, като се присъди юрисконсултско възнаграждение. От името на „Стройсити“ ЕООД, „Пламан 07“ ЕООД и физическите лица, конституирани и участвали в първоинстанционното производство е подаден отговор, изготвен от адвокат С. Атанасов, в който са изложени доводи за законосъобразност на съдебното определение, с молба да бъде оставено в сила. Подадена е и втора частна жалба от Държавата срещу Определение № 29919/27.07.2026 г., с което по реда на чл. 248 ГПК е отхвърлена молбата за изменение на Определение № 23095/09.06.2026 г. в частта за разноските. Основните оплаквания в частната жалба са свързани с прекомерност на присъдените в полза на „Стройсити“ ЕООД разноски, поради което се иска неговата отмяна и постановяване на друго, с което да се намалят същите. В отговор на тази частна жалба, пълномощникът на „Стройсити“ ЕООД адвокат Атанасов е изразил писмено становище за правилност на съдебния акт по чл. 248 ГПК, с молба да бъде оставен в сила. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита частните жалби за допустими, като подадени в срок и от надлежна страна, а разгледани по същество намира същите за неоснователни. Оспореното разрешение за строеж на благоустройствени обекти № Б-109/07.08.2024 г. е издадено от Главен инженер на НАГ-СО и с него е разрешено на Столична община, „Топлофикация София“ЕАД, „Стройсити“ ЕООД, “Пламан 07“ ЕООД и на още 31 физически лица, да извършат строително-монтажни работи съгласно одобрените проекти на 07.08.2024 г. за „Топлоснабдяване и абонатна станция на две жилищни сгради с преход в етажността с функция за общежитие и обществено обслужване, находящи с в УПИ IV-1919, кв. 4А, м. „Витоша ВЕЦ – Симеоново“, район „Студентски“, Столична община. Административният съд е изпълнил дадените му от касационната инстанция указания и е установил посредством специални знания, че Държавата се легитимира като носител на ограничени вещни права върху поземлен имот с идентификатор 68134.1600.1175 по КККР на гр. София, през който преминава трасето на разрешения топлопровод, тоест се явява заинтересовано лице по смисъла на чл. 149, ал. 2, т. 1 ЗУТ от оспорване на процесното разрешение за строеж. В хода на съдебното производство пред първостепенния съд е представено Разрешение за ползване № ДК-07-С-339/22.07.2025 г., с което е въведен в експлоатация строежът, предмет на строителното разрешение, а именно: „Топлоснабдяване и абонатна станция на две жилищни сгради с преход в етажността с функция за общежитие и обществено обслужване, находящи с в УПИ IV-1919, кв. 4А, м. „Витоша ВЕЦ – Симеоново“, район „Студентски“, Столична община. При така установения факт, правилен е решаващият извод на съда, за това, че след въвеждането в експлоатация на разрешения строеж, удостоверено с надлежен документ, процесното разрешение загубва правното си значение на годен за оспорване административен акт и има единствено удостоверителен характер, установяващ законността на изграденото. Подадена срещу такова разрешение за строеж жалба се явява процесуално недопустима като лишена от предмет на съдебен контрол на основанието по чл. 159, т. 1 АПК, без значение дали съдържа доводи за унищожаемост или нищожност на акта. Съдържащото се в частната жалба твърдение за липса на учреден сервитут е такова по съществото на спора, в случай, че жалбата би била допустима. Възражението за това, че разрешението за строеж не е влязло в законна сила, тъй като не е било съобщено на представител на оспорващия също е неотносимо в контекста на казаното по-горе относно променения характер на атакувания акт. Въвеждането в експлоатация на строежа е факт, удостоверен с разрешение за ползване, за което не се твърди и установява да е оспорено и/или отменено по съдебен ред, поради което правилно административният съд го е съобразил в изложения по-горе смисъл. Предвид изложените мотиви, съдебното определение, с което е оставена без разглеждане жалбата на Държавата и е прекратено производството по делото на основанието по чл. 159, т. 1 АПК е постановено при правилно приложение на закона и е обосновано, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на основния спор и предвид отправените искания за присъждане на разноски за настоящото съдебно производство, в полза на Столична община и на „Топлофикация София“ ЕАД следва да бъдат присъдени такива за юрисконсултско възнаграждение в размер на 60 евро на всеки един, определени на основание чл. 25а, ал. 3 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Правилно е и второто оспорено определение, постановено в производство по реда на чл. 248 ГПК. В полза на Столична община и на „Топлофикация София“ ЕАД са присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 102,26 евро /равностойността на 200 лева/, които суми съответстват на минималния за това размер, определен в чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, към който препраща чл. 78, ал. 8 ГПК, във връзка с чл. 37 ЗПП. Основното възражение в частната жалба е свързано с прекомерност на присъдената в полза на „Стройсити“ ЕООД сума за адвокатско възнаграждение с искане за намаляването й съобразно действителната фактическа и правна сложност на спора. Административният съд правилно е приел, че договореното между страните възнаграждение в размер на 1227,10 евро е в резултат на свободната им воля, както и, че напълно съответства както на сложността на правния спор, така и на извършените от адвоката множество процесуални действия. Съдът е изложил подробни, аргументирани и обосновани мотиви за това защо не счита за необходимо да намали присъдените съдебно-деловодни разноски, които напълно се споделят от настоящата инстанция, поради което определението, с което е отхвърлена молбата на Държавата за изменение на основното определение по делото, в частта за разноските следва да бъде оставено в сила. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на Второ отделение