Определение № 9583 от 23.08.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8008/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по две частни жалби, подадени от: „Енигма“ ЕООД, ЕИК 126545336, със седалище и адрес на управление гр. София, чрез адв. З. Димитров и от Т. В. П. от гр. Банкя, чрез адв. Ю. Георгиева против Определение № 9590/24.06.2024г., постановено по адм. дело № 5584/2024 г. по описа на Административния съд - София-град, с което е оставена без разглеждане жалбата на Т. В. П. срещу виза за проектиране № САГ23-ГР00-2050-(3)/26.10.2023 г. за офис сграда с търговски площи, подземни гаражи и помещение на шахтов трафопост и допълващо застрояване и виза за проектиране № САГ24-ГР00-203-(3)/13.03.2024 г. за три нива подземни гаражи с промяна в конфигурацията и двете издадени от главния архитект на СО, както и е оставена без разглеждане жалбата на „Енигма“ ЕООД срещу виза за проектиране с № САГ24-ГР00-203-(3)/13.03.2024 г., издадена от главния архитект на СО и е прекратено производството по адм. дело № 5584/2024 г. по описа на АССГ, II отд., 59 състав, към което е присъединено адм.д. № 4232/2024 г. на АССГ. Частните жалбоподателя поддържат, че атакуваното определение е неправилно по подробно изложени доводи и претендират неговата отмяна. Ответникът – Главният архитект на Столична община, чрез процесуалния си представител гл. юрк. Р. Григорова, в представени писмени отговори оспорва частните жалби и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираното от жалбоподателите адвокатско възнаграждение. Ответникът – „Браво Дивелъпмънт“ ЕООД, гр. София, с писмени отговори оспорва частните жалби като неоснователни. Върховният административен съд, тричленен състав, за да се произнесе, съобрази следното: С молба от 14.08.2024г. „Енигма“ ЕООД е оттеглило частната си жалба срещу обжалваното определението на АССГ, с оглед на което и на основание чл.236 във връзка с чл.215, т.5 АПК същата следва да се остави без разглеждане, а настоящото производство в тази му част да се прекрати. Частната жалба на Т. В. П. е подадена в срока по чл. 230 АПК и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима, но същество е неоснователна. Както правилно е приел първостепенният съд, с виза за проектиране № САГ23-ГР00-2050-(3)/26.10.2023 г. на главния архитект на СО не се изменя застрояването в имота. То е предвидено с плана за застрояване от 2023 г., без да се променя предназначението на УПИ и без да се намалят отстояния на допуснатото с визата застрояване спрямо потвърдената с плана съществуваща сграда с идентификатор 68134.903.1562.4. Визата е издадена на основание чл.134, ал.6 от ЗУТ, а това сочи, че се променя се само разположението и конфигурацията на предвидените за застрояване сгради, без да се изменя характера и начина на застрояване, предвидено с ПУП-ИПЗ от 2023 г. С визата за проектиране с № САГ24-ГР00-203-(3)/13.03.2024 г. на главния, архитект на СО се променя единствено конфигурацията на предвидения в ПУП-ИПЗ от 2023 г. подземен гараж, а това е било възможно поради премахване на сервитута на съществуващия в имота канал, за което са представени данни от „Софийска вода" АД с вх. № ТУ-4406/28.07.2023 г. Така промяната на конфигурацията на подземния гараж е станала възможна и поради премахването на част от сграда с посочения идентификатор. При тези факти законосъобразен е изводът на решаващия състав, че жалбоподателят няма правен интерес да оспорва визите за проектиране с характеристики и предназначение като процесните. Те са издадени на основание чл.140, ал. 3 ЗУТ във вр. с чл.134, ал.6 ЗУТ, а в тази хипотеза визите се прилагат задължително към документацията, необходима за одобряване на инвестиционен проект и издаване на разрешение за строеж Първоинстанционният съд подробно е обсъдил кои лица са заинтересовани в производството по издаване на процесната виза и е достигнал до правилния извод, че жалбоподателят, като носител на ограничени вещни права в имота, би попаднал в хипотезата на чл.131, ал.2, т.1 ЗУТ. Това обаче не е единственото условие за допустимост на жалбата, тъй като визата следва да засяга правото му на собственост, а такова накърняване не е налице. С процесните визи не се променя характера и начина на застрояване в имота, не се допускат намалени отстояния от съществуващи сгради. Предвиденото в имота застрояване е съобразено с действащия ПУП - ПЗ, както и с устройствената зона, в която попада имота по ОУП. С процесните визи не се разрешава премахване на съществуващи в имота сгради. Несподелими са доводите на частния жалбоподател, че преценката доколко предвижданията по двете визи за проектиране засягат вещните права на жалбоподателя е обусловена от анализа на цялата документация, касаеща новопредвиденото нежилищно строителство. Евентуалното засягане на правата на жалбоподателя от бъдещо строителство /каквото в случая не е налице/ би било последица от издаденото за съответния обект разрешение за строеж, но не и от визите за проектиране. Тяхното оспорване би било допустимо само ако с визите за проектиране се променя начинът на застрояване или характерът на застрояването спрямо действащият подробен устройствен план и то по начин, който засяга жалбоподателя и който би му придал качество на заинтересувано лице по смисъла на чл. 131 ЗУТ, но в случая тези предпоставки не са налице. Неоснователни са аргументите, че визите за проектиране са издадени на основание чл. 140, ал. 3 вр. чл. 41, ал. 2 ЗУТ, а това обуславя извод, че за издаването им е необходимо съгласието на всички съсобственици и носители на ограничени вещни права върху имота. Съгласно разпоредбата на чл. 134, ал. 6 ЗУТ, когато при прилагане на действащи подробни устройствени планове се променят само разположението и конфигурацията на предвидените сгради, в т.ч. при пристрояване и надстрояване на съществуващи сгради, без да се променят начинът и характерът на застрояването и правилата и нормативите за съответната устройствена зона, не е необходимо да се изменят тези планове. За издаването на визата за проектиране по чл. 140, ал. 3 вр. чл. 134, ал. 6 ЗУТ не е необходимо съгласието на останалите съсобственици и носители на вещни права върху имота, предвид което не е налице съществено процесуално нарушение, така както твърди частният жалбоподател. Не намират нормативна опора и направените възражения относно необходимостта от изследване в настоящото производство на одобрения от район „Лозенец" ПБЗ и издаденото от главния архитект на район „Лозенец" разрешение за строеж. Както правилно е посочил първоинстанционния съд всички изложени твърдения не са относими към законосъобразността на издадените визи. Премахването на части от сграда с идентификатор 68134.903.1562.4 не е извършено въз основа на издадената виза на главния архитект на СО, а на база одобрен в район „Лозенец" на 19.09.2023 г. проект ПБЗ „Частично премахване на сгради Етап 1 - Частично премахване на, сгради с идентификатор 68134.903.1562,4; Етап 2 - Частично премахване на сгради с идентификатор 68134.903.1562.4, УПИ Х-1562, м. НПЗ „Хладилника-Витоша". Дори и да се приеме, че част от съществуващата в имота сграда е премахната незаконосъобразно, то пред жалбоподателят стои възможността да упражни нормативно предоставеният му друг ред за защита, но не и чрез оспорване на издадените визи от главния архитект на СО. Правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на оспорването и за нея съдът следи служебно. Липсата на качеството на заинтересувана страна по смисъла на чл. 131 ЗУТ изключва правния интерес от обжалване. Ето защо, оспорването е недопустимо, а образуваното съдебно производство следва да се прекрати на основание чл. 159, т. 4 АПК. Като е достигнал до същия краен извод, АССГ е постановил правилно определение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото и направено искане от процесуалния представител на Столична община за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, в нейна полза основание чл. 143 АПК следва да се присъдят разноски в размер на 150 (сто и петдесет) лева. „Воден от гореизложеното, Върховният административен съд, в настоящия състав,