Определение № 12889 от 27.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10915/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба от П. Б. Д. от гр. Ловеч, подадена чрез процесуалният му представител адв. Х. Иванов, срещу определение № 1480 от 30.07.2024 г. постановено по адм. дело № 5/2023 г. по описа на Административен съд – Ловеч. Поддържат се оплаквания за неправилност на обжалваното определение с искане за неговата отмяна и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия по предявената жалба. Твърденията са, че предмет на жалбата е бездействие на кмета на община Ловеч по искане по чл. 52 от Закона за собствеността, което съдът неправилно е приел за оспорване на мълчалив отказ на органа да издаде заповед по чл.195, ал.5 ЗУТ. Поддържа се, че за жалбоподателя е налице правен интерес от премахване на дърветата в съседен имот, разположени на разстояние, което не отговаря на изискванията на чл.52 ЗС. Оспорва се присъждането на разноски в полза на ответника и заинтересованите лица. Ответниците по частната жалба - кметът на Община Ловеч, М. Р. Х., Б. Б. Г., Д. Б. Г., Д. К. М. и Д. И. М., не вземат становище в срока по чл. 232 АПК. Върховният административен съд, второ отделение намира частната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 230 АПК и срещу съдебен акт подлежащ на касационен контрол в частта, с която съдът е оставил без разглеждане жалбата на П. Б. Д. срещу мълчалив отказ на кмета на община Ловеч и е прекратил производството по делото. Частната жалба е недопустима в частта, в която се претендира отмяна на обжалваното определение относно присъдените разноски. В тази част същата има характер на искане за изменение на съдебния акт по отношение на разноските, по което компетентен да се произнесе е съдът, който го е постановил. Затова частната жалба в тази част не подлежи на разглеждане в настоящото производство и следва да се изпрати на първоинстанционния съд за произнасяне по реда на чл. 248 ГПК във вр. с чл. 144 АПК. Разгледана по същество в допустимата част, частната жалба е неоснователна. Съображенията са следните: С обжалваното определение Административен съд – Ловеч, на осн. чл. 159, т. 1 АПК, е оставил без разглеждане жалбата на касационния жалбоподател срещу мълчалив отказ на кмета на Община Ловеч по молба с вх. № 94-00-3699/15.11.2022 г. за издаване на заповед по чл.195, ал.5 ЗУТ за премахване на орехови дървета в съседен имот и е прекратил производството по делото. Съдът е приел, че органът действа служебно и сам преценява дали да издаде или не заповед по чл. 195, ал. 5 ЗУТ, поради което за него не е възникнало задължение да се произнесе с изричен административен акт по молбата на жалбоподателя, което води и до липсата на формиран мълчалив отказ. Сочи се, че не е налице годен за обжалване административен акт и е осъществена хипотезата на чл.159, т.1 АПК. Определението е правилно и следва да се остави в сила. Обосновани от доказателствата по делото и съответни на приложимия закон са формираните от административния съд изводи за недопустимост на жалбата поради липса на предмет. Видно е, че административният орган е бил сезиран с молба на частния жалбоподател с вх. № 94-00-3699/15.11.2022г., съдържаща искане за издаване на административен акт по чл. 195, ал. 5 от Закона за устройство на територията, който текст дава възможност на кмета да разпореди на собствениците на имоти премахване на неподходящи по местоположение и вид насаждения, вкл. такива разположени в нарушение на изискванията на чл. 52 ЗС. Искането на заявителя е ясно формулирано в подадената до органа молба, а наведените в частната жалба доводи за неправилна квалификация на същото от страна на съда, са неоснователни. Действително, жалбоподателят е заявявал претенция за извършване оценка на състоянието на дървесната растителност в съседния имот и за издаване на разрешение за премахването й за сметка на собственика на имота, но с предходна молба с вх. № 94-00-2011/09.08.2021 г., във връзка с която са предприети действия от общинската администрация, поради което не е налице и бездействие на органа, подлежащо на обжалване, както се твърди в частната жалба. Предмет на оспорване с предявената пред първата инстанция жалба е именно мълчалив отказ по заявлението /молбата/ от 15.11.2022г. за издаване на заповед по чл.195, ал.5 ЗУТ. Съгласно сочената норма, кметът на общината действа при условията на оперативна самостоятелност, като преценява налице са основания за издаване на заповед по чл. 195, ал. 5 ЗУТ. При това положение липсата на задължение на административния орган да се произнесе с акт води и до липсата на формиран мълчалив отказ, както правилно е приел административният съд. Отказ от издаване на административен акт е налице само тогава когато при настъпването на посочени в хипотезата на правната норма факти, за административния орган се поражда задължение да издаде акт с определено от нормата съдържание, какъвто не е настоящият случай. Предвид изложеното съдът правилно е констатирал, че не е налице подлежащ на оспорване индивидуален административен акт и предявената жалба е недопустима на основанието по чл.159, т.1 АПК, както и образуваното административно дело. Оспореното определение за оставяне на жалбата без разглеждане и за прекратяване на производството е обоснован и законосъобразен съдебен акт, който следва да се остави в сила в тази част. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 236 АПК, Върховния административен съд, Второ отделение