Определение № 199 от 19.08.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1429/2019 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба вх. № 1836/01.02.2019 г., подадена от Г. И. Ш. чрез адв. И. Й.-Т., срещу определение № 156/17.01.2019 г. по в. ч. гр. д. № 6291/2018 г. на Софийския апелативен съд, с което е оставена без уважение частна жалба срещу решение № 4213/26.06.2018 по гр. д. № 7953/2017 г. на Софийския градски съд в частта с характер на определение, с която е прекратено производството по въззивната жалба на Ш. поради липса на правен интерес от обжалване на първоинстанционно решение, с което искът му е уважен изцяло. От ответниците по частната касационна жалба писмен отговор са подали С. В. Я., К. В. С., Д. С. С. и Е. И. Б., които оспорват жалбата като неоснователна. С определение № 128/06.06.2019 г. по ч. гр. д. № 1429/2019 г. производството по делото е спряно до приемане и обявяване на тълкувателно решение по тълк. д. № 2/2018 г. на ОСГТК на ВКС по въпроса: “Подлежи ли на касационно обжалване определение на апелативен съд, с което е потвърдено преграждащо развитието на производството определение или разпореждане на окръжен съд като въззивна инстанция“. ТР № 2/2018 по тълк. д. № 2/2018 г. на ОСГТК на ВКС е обявено на 23.06.2022 г., следователно пречката по движението на настоящото производство е отпаднала и същото следва да бъде възобновено. С диспозитива на ТР № 2/2018 от 23.06.2022 г. по тълк. д. № 2/2018 г. на ОСГТК на ВКС се прие, че определение на апелативен съд, постановено по чл. 274, ал. 2, предл. 2 ГПК, с което е потвърдено преграждащо развитието на производството определение или разпореждане на окръжен съд като въззивна инстанция, не подлежи на касационно обжалване. Обжалваното в настоящото производство определение № 156/17.01.2019 г. по ч. гр. д. № 6291/2018 г. на Софийския апелативен съд е постановено по реда на чл. 274, ал. 2, предл. 2 ГПК и с него е оставена без уважение частна жалба срещу решение № 4213/26.06.2018 по гр. д. № 7953/2017 г. на Софийския градски съд в частта с характер на определение, с която е прекратено производството по подадената от настоящия касатор въззивна жалба заради липса на правен интерес от обжалване на първоинстанционното решение, защото предявеният от него иск е уважен изцяло. Така то попада в предметния обхват на ТР № 2/2018 от 23.06.2022 г. по тълк. д. № 2/2018 г. на ОСГТК на ВКС и съгласно приетото в него е окончателно - не подлежи на касационно обжалване. Частната касационна жалба, по която е образувано настоящото производство, като насочена срещу въззивен съдебен акт, който не подлежи на обжалване, е недопустима и следва да се остави без разглеждане. На ответниците по частната касационна жалба, подали отговор, следва да се присъдят разноските по водене на делото във Върховния касационен съд в размер на 500 лева по договор за правна защита и съдействие серия А, № 808911/12.02.2019 г. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.