Определение № 45 от 10.02.2022 г. на ВКС по т. д. № 1456/2020 г.

С касационна жалба И. Б. М. обжалва решение № 66 от 26.02.2020 г. по в.т.д. 181/19 г. по описа на АС – Велико Търново. С определение № 109 от 05.03.2021 г. е допуснато до касационно обжалване това решение. На жалбоподателката е дадена възможност да представи доказателства за внесена държавна такса в размер на 42 753 лв, на основание чл. 18, ал. 2 ,т. 2 от Тарифата за държавните такси, събирани от съдилищата. С определение № 60 123 от 09.06.2021 г. е освободена на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК, жалбоподателката от внасяне на пълния размер на дължимата държавна такса, като частично не е освободена от задължението да заплати държавна такса в размер на 3 000 лв. Определението в частта, с която не е уважено искането на жалбоподателката да бъде освободена изцяло от дължимата държавна такса, е обжалвано пред друг състав на ВКС на основание чл. 274, ал.2, изр. 2 от ГПК и с определение № 60 422 от 29.11.2021 г. на ВКС определението на настоящия съдебен състав е потвърдено в обжалваната част. С разпореждане от 02.12.2021 г. на жалбоподателката е дадена възможност да представи доказателства за внесена държавна такса в размер на 3 000 лв по сметка на ВКС. Съобщение с препис от разпореждането е връчен на жалбоподателката чрез нейния упълномощен представител, с представено пълномощно по делото, адвокат Х. Д. на 14.01.2022 г. В дадения 1 седмичен срок не са представени доказателства за внесена държавна такса. Не са постъпили други искания от жалбоподателката. Поради неизпълнение на указанията на съда, явяващи се съответни на произтичащото от закона задължение за внасяне на държавна такса за разглеждане на касационната жалба, на основание чл. 286, ал.1, т. 2, вр. чл. 284, ал. 3, т. 4 от ГПК, касационната жалба следва да се върне, а производството следва да се прекрати. Предвид изложеното Върховният касационен съд на Р България