Определение № 773 от 27.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1478/2011 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Д. С. Д., [населено място], срещу въззивно решение №48 от 17.06.2011 г. по гр. дело № 100/2011 г. на Бургаския апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение от 28.10.2009 г. по гр. дело №204/2009 г. на Ямболския окръжен съд за отхвърляне на иска до пълния предявен размер за сумата 53 512.47 лв. Ответникът по касационната жалба П. на Р. Б., [населено място], оспорва жалбата. Касационна жалба е постъпила и от П. на Р. Б. срещу въззивно решение №48 от 17.06.2011 год. по гр. дело № 100/2011 г. на Бургаския апелативен съд в частта, с която е отменено решение от 28.10.2009 г. по гр. дело №204/2009 год. на Ямболския окръжен съд и П. на Р. Б. е осъдена да заплати на Д. С. Д. 6 251.88 лв. – обезщетение за пропусната полза, представляваща възнаградителна лихва върху задържаната сума от 21 380 щ.д. за периода от задържането и на 02.07.2001 г. до влизане в сила на оправдателната присъда на 10.01.2008 г. заедно със законната лихва от предявяването на иска до окончателното и изплащане и сумата 1 111.59 лв., представляваща обезщетителна лихва за периода от 10.01.2008 г. – до деня на фактическото и връщане 17.04.2008 г. Ответникът по тази касационна жалба Д. С. Д., [населено място], оспорва жалбата. Въззивният съд е приел, че след като има постановена оправдателна присъда, то действията на прокуратурата по задържането на сумата 21 380 щ.д. като предмет на престъплението, са незаконни. Прибавянето на 10 пункта към основния лихвен процент се използва само при изчисляване на обезщетителната лихва, но не и при възнаградителната такава. Касаторът Д. С. Д. е изложил доводи за произнасяне в обжалваното решение по материалноправен въпрос относно начина за определяне размера на възнаградителната лихва върху задържаната като предмет на престъпление сума за времето, през което е продължило наказателното производство, приключило с оправдателна присъда. Този въпрос има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. П. на Р. Б. е изложила твърдения за произнасяне в решението по правни въпроси относно задължението на съда да мотивира извода си за наличие на причинната връзка между вредата и конкретен акт на прокуратурата, както и за това дължи ли се възнаградителна или обезщетителна лихва върху паричните суми, които са иззети по реда на НПК и трябва да се предадат за пазене в БНБ или Д.. Тези въпроси са решени в противоречие с практиката на ВКС и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Посочено е ТР №3 от 22.04.2005 г. по т.дело №3/2004 г. ОСГК на ВКС. Касационните жалби са подадени в срок, редовни са и са допустими. Касационно обжалване на въззивното решение решение №48 от 17.06.2011 г. по гр. дело № 100/2011 г. на Бургаския апелативен съд следва да бъде допуснато, тъй като повдигнатите въпроси относно това дължи ли се възнаградителна или обезщетителна лихва върху паричните суми, които са иззети по реда на НПК и в какъв размер обуславят изхода на делото и са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.