Определение № 71 от 10.04.2017 г. на ВКС по т. д. № 52/2017 г.

Производството е по чл.264, ал.1 във връзка с чл.296, т.2 ГПК. Касаторът [фирма] е подало молба вх. № 17407 от 28.11.2016г. за оттегляне на касационната жалба срещу решение №1456/ 8.07.2016г. по в.гр.д. №1409/2016г. по описа на Софийския апелативен съд, гражданска колегия, ІІ състав, в частта, с която е уважен искът на И. С. В. по чл.226, ал.1 КЗ / отм/ за сумата от 9000 лв., ведно със законната лихва и направените по делото разноски. Препис от молбата е връчен на адв. Д., процесуален представител на ищеца на 14.12.2016г., но не е взето становище. Върховният касационен съд, ТК като взе предвид валидно извършеното от касатора процесуално действие, чрез упълномощеното от него лице юрисконсулт Р. П. – оттегляне на касационна жалба / чл.264, ал.1 ГПК/, намира, че на основание чл. 264, ал.1 ГПК производството по делото ще следва да бъде прекратено. В обжалваната част решението на Софийския апелативен съд ще влезе в сила с влизане в сила на настоящото определение, съгласно чл.296, т.2 ГПК. В отговор на касационната жалба от пълномощника на И. В. е направено искане за присъждане на разноски за касационната инстанция – адвокатски хонорар. Искането е неоснователно. По делото не е представен документ за извършено плащане на адвокатско възнаграждение на адв. Д.. Не е изпълнено условието на чл.78, ал.3 ГПК за заплащане на разноски на ответника – на страната се дължат разноски, ако такива реално са направени. Водим от горното Върховният касационен съд, ТК, състав на първо отделение