Определение № 33 от 28.01.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4919/2021 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от Д. И. Д. против определение № 522 от 12.11.2021 г., постановено по в.ч.гр.д. № 449 по описа за 2021 г. на Апелативен съд - Велико Търново, с което е оставена без разглеждане като недопустима частната му жалба с вх. № 9761 от 11.10.2021 г. против определение № 754 от 03.08.2021 г. по гр.д. № 486 по описа за 2021 г. на Окръжен съд - Велико Търново в частта му, с която след разделяне на производството по предявения установителен иск за собственост и частната жалба срещу отказа да извърши нотариално удостоверяване на нотариус Л. С. с рег. № 743 на НК, делото по установителния иск е изпратено по подсъдност на Районен съд - Горна Оряховица. В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на определението и се иска отмяната му. Частната жалба е процесуално допустима – насочена е срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване по чл. 274, ал. 2 ГПК, но разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното определение е прието, че жалбата е просрочена. Съдът е констатирал, че определение № 754 от 03.08.2021 г. гр.д. № 486 по описа за 2021 г. на Окръжен съд - Велико Търново е връчено на Д. И. Д. на 05.08.2021 г., при което срокът за обжалване на същото е изтекъл на 12.08.2021 г., а жалбата е подадена на 11.10.2021 г. Посочено е, че жалбата е недопустима и защото вече е разгледана идентична жалба на Д. с вх. № 5094 от 12.08.2021 г., по която е образувано в.ч.гр.д. № 369 по описа за 2021 г. на Апелативен съд - Велико Търново. С постановеното по това дело определение № 435 от 17.09.2021 г. съдът е потвърдил определение № 754 от 03.08.2021 г. по гр.д. № 486 по описа за 2021 г. на Окръжен съд - Велико Търново относно подсъдността. Определението е правилно. Изводите на възивния съд, че жалбата е просрочена са правилни –препис от обжалваното определение е връчен на Д. И. Д. на 05.08.2021 г., а жалбата е постъпила в съда едва на 11.10.2021 г. Освен това, жалба с вх. № 9761 се явява втора по ред и е недопустима. Наведените от жалбоподателя оплаквания, че в определението е допусната грешка, тъй като на 12.08.2021 г. е подал две различни молби с вх. № 5094 и с вх. № 5095 са неоснователни. По молба с вх. № 5094 от 12.08.2021 г., съдържаща искане за определяне на срок при бавност за разглеждане на делото поради изпращането му по подсъдност на Районен съд - Горна Оряховица по чл. 255 ГПК е образувано ч.гр.д. № 363 по описа за 2021 г. на Апелативен съд - Велико Търново, по което с определение № 428 от 08.09.2021 г. молбата е отхвърлена. С определение 435 от 17.09.2021 г. по в.ч.гр.д. № 369 по описа за 2021 г. на Апелативен съд - Велико Търново е потвърдено определение № 754 от 03.08.2021 г. по гр.д. № 486 за по описа 2021 г. на Окръжен съд - Велико Търново /погрешно посочено като гр.д. № 363 за по описа 2021 г./ по инкорпорираната в молба с вх. № 5094 от 12.08.2021 г. частна жалба на Д. И. Д.. В мотивите на определението е прието, че писмо с вх. № 5095 от 12.08.2021 г. не съставлява частна жалба, а искова молба, която вече е приета за разглеждане и именно относно родовата подсъдност на която е налице произнасяне в определение № 754 от 03.08.2021 г. по гр.д. № 486 по описа за 2021 г. на Окръжен съд - Велико Търново. Довода, че жалбоподателя не е запознат с това определение, е неотносим при преценка допустимостта на повторно подадена частна жалба, по която вече е налице произнасяне на съда. Предвид изложеното определението следва да се потвърди. С оглед изложените съображения Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение