Решение № 9784 от 08.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5392/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на „Даесеф“ АД, с ЕИК 131022476, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Поручик Неделчо Бончев“ № 8, представлявано от изпълнителния директор В. Б. Д., подадена чрез пълномощника адв. Н. Славов, срещу Решение № 426/03.04.2026 г., постановено по адм. дело № 917/2025 г. по описа на Административен съд – София Област, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Акт за установяване на задължения (АУЗ) по чл. 107, ал. 3 ДОПК № 1945-1-1/08.04.2025 г., издаден от орган по приходите при Община Правец, потвърден с Решение № 2/08.07.2025 г. на Началник отдел „Местни приходи“ при Община Правец. В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че съдът, в нарушение разпоредбата на чл. 142, ал. 2 АПК, не е съобразил факта на плащане на установените с АУЗ задължения, който, според касатора, е относим към преценката за законосъобразността му. Изтъква се липса на мотиви в оспорения акт, противно на приетото от административния съд. Счита се, че съдът е ограничил правото на защита на дружеството, тъй като не е допуснал въпрос относно момента на плащането по назначената експертиза. Касаторът твърди също, че не са обсъдени възраженията му във връзка с допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаване на АУЗ. Искането е за отмяна на първоинстанционното решение и за постановяване на друго, с което жалбата срещу процесния акт да бъде уважена. Ответникът – Началник отдел „Местни приходи“ при Община Правец, чрез пълномощника адв. Райчинова, в подаден писмен отговор, оспорва основателността на касационната жалба и моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Претендира се присъждане на разноски. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба, направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, и съобрази становищата на страните, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в преклузивния срок, от легитимирана страна и против подлежащ на оспорване съдебен акт, а по съществото ѝ съобрази следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред Административен съд – София Област е бил АУЗ по чл. 107, ал. 3 ДОПК № 1945-1-1/08.04.2025 г., издаден от органи по приходите при Община Правец, потвърден с Решение № 2/08.07.2025 г. на Началник отдел „Местни приходи“ при Община Правец, с който по отношение на „Даесеф“ АД са установени задължения за данък върху недвижимите имоти (ДНИ) за данъчните периоди 2022 г., 2023 г. и 2024 г. в общ размер на 14 797,62 лв. главница, ведно с 2 415,39 лв. лихви. От фактическа страна, административният съд е приел за установено следното: „Даесеф“ АД е собственик на имоти в община Правец, за които е подало декларации по чл. 14 ЗМДТ, на базата на които са генерирани следните партидни номера: 131022476004, 7317F502, 7317F503, 7317F504, 7317F505, 7317F506, 7317F507, 7317F508, 7317F509, 7317F510, 7317F511, 7317F512, 7317114504, като имотите са индивидуализирани с посочени площ на земята, РЗП на обектите, данъчна оценка и отчетна стойност. На 04.04.2025 г. от страна на дружеството е подадено искане до Началник отдел МДТ при Община Правец във връзка с получено Съобщение за дължими суми за ДНИ и ТБО за 2025 г. и минали години, като общината да отрази в своите регистри Решение № 3739/19.04.2021 г., постановено по адм. дело № 8500/2021 г., Решение № 8202/03.07.2024 г., постановено по адм. дело № 3457/2024 г. и Решение № 179/14.02.2024 г., постановено по адм. дело 1322/2023 г. по описа на АССО. С платежно нареждане дружеството е платило по банков път сума в размер на 17 203,18 лв. по сметка на Община Правец, като плащането е получено на 17.04.2025 г. Основание за превода е ДНИ за 2022 г., 2023 г. и 2024 г. Налице е разлика между установената с АУЗ сума и платената такава в размер на 26,83 лв. В хода на съдебното производство е допусната съдебно-икономическа експертиза, кредитирана от съда и оспорена от процесуалния представител на дружеството. При така установената фактическа обстановка, първоинстанционният съд, след извършена проверка съгласно чл. 146 и чл. 168 АПК, както и на основание чл. 160, ал. 2 ДОПК, е приел, че актът е издаден от компетентентен орган, в законоустановената форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с приложимия материален закон. Изложени са съображения, според които не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, тъй като актът е издаден по реда на чл. 107, ал. 3 ДОПК служебно – в хипотеза на незаплатени в срок задължения при липса на извършена ревизия. Според решаващата инстанция оспореният АУЗ съдържа фактически и правни основания за издаването му, позволяващи на адресата на акта да разбере начина, по който е определен размерът на задълженията. Относно материалната законосъобразност на акта е посочено, че дружеството, към датата на издаване на акта – 08.04.2025 г., не е заплатило дължимия данък върху недвижимите имоти за данъчните периоди 2022 г., 2023 г. и 2024 г., като плащането е постъпило по сметка на общинската администрация на 17.04.2025 г. Поради това и при съобразяване разпоредбата на чл. 142, ал. 1 АПК е прието, че актът е законосъобразен, а плащането представлява доброволно изпълнение на задължения, установени с акта, и следва да бъде отчетено от съответния административен орган преди пристъпване към принудително изпълнение, но не променя съществувалото правно положение към момента на издаването му. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съдът е установил точно и пълно относимите спрямо предмета на спора факти и обстоятелства, извършил е дължимия анализ на представените по делото доказателства и е приложил правилно материалния закон, като е извел самостоятелни и обосновани правни изводи. Основният спорен въпрос и пред настоящата касационна инстанция се свежда до това дали извършеното плащане на ДНИ след издаване на АУЗ, но преди връчването му на дружеството, влияе на законосъобразността на акта. Задължението за данък върху недвижимите имоти възниква еx lege – когато правният субект е лице по чл. 11 ЗМДТ и имотът е обект по чл. 10 ЗМДТ и между тях е налице изискуемата правна връзка, задължението за данъка – в размерите и в сроковете, определени в закона (чл. 28, ал. 1 ЗМДТ), е дължимо. Нито възникването му, нито изпълнението му законодателят е обвързал от издаването на нарочен акт от общината, който при това да е надлежно връчен на задълженото лице. Разпоредбата на чл. 4, ал. 2 ЗМДТ изрично установява, че невнесените в срок данъци се събират заедно с лихвите по Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни вземания. Когато задълженото лице не е получило съобщението по чл. 23 ЗМДТ и не е заплатило в срок задълженията си за данък, органът по приходите, ако на лицето не е извършена ревизия, има правомощието да издаде служебно акт по чл. 107, ал. 3 ДОПК, с който да установи наличието и размера на задълженията, в това число и за лихви за забава (т. напр. Решение № 7544 от 06.07.2026 г., постановено по адм. дело № 4119/2026 г. по описа на ВАС). Следва да се посочи, че процесният АУЗ е издаден именно служебно – на основание чл. 107, ал. 3 ДОПК, съобразно данни от подадени декларации по чл. 14 ЗМДТ, тъй като в законоустановения срок „Даесеф“ АД не е платило дължимите суми за ДНИ и на дружеството не е извършена ревизия, които обстоятелства не са спорни между страните. По делото е установено, че към 08.04.2025 г. – датата на издаване на процесния акт, „Даесеф“ АД е имало непогасени задължения за ДНИ в общ размер на 17 721,84 лв., като по-голямата част от сумата е платена с преведена по банков път сума, постъпила по сметка на общината на 17.04.2025 г., т.е. след издаване на акта, което не е спорно между страните. Както правилно е приел и административният съд, извършеното след издаването на акта погасяване изцяло или частично на задълженията не засяга преценката за законосъобразността му. При действието на чл. 142, ал. 1 АПК вр. § 2 от ДР на ДОПК преценката за съответствие на акта с материалния закон се извършва към момента на издаването му. Плащането не ретроагира и не дисквалифицира пораждащия правомощието на органа по приходите за издаване на АУЗ фактически състав. Материална предпоставка за издаване на АУЗ е пропускът на задълженото лице да плати в срок на публичното задължение – по арг. чл. 107, ал. 3, изр. 3 ДОПК. Процесното плащане е неточно във времево отношение изпълнение и не е факт от значение за делото, който да се вземе предвид с позоваване на правилото на чл. 142, ал. 2 АПК, противно на доводите на касатора (в този смисъл Решение № 3939/12.04.2023 г., постановено по адм. дело № 7050/2022 г. по описа на ВАС). Съобразно изложените мотиви недопускането на допълнителен въпрос към СИЕ относно това дали към датата на връчване на акта – 07.05.2025 г., задълженията са платени, не съставлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила, довело до ограничаване правото на защита на страната. Противно на доводите на касатора, актът съдържа фактически и правни основания за издаването му, удовлетворяващи изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. В действителност част от релевантните факти и обстоятелства и правни съображения за установяване на задълженията са посочени в потвърдителното решение на органа по чл. 152, ал. 2 ДОПК, което обаче е допустимо съобразно Тълкувателно решение № 16/31.03.1975 г. на Върховния съд, незагубило действие, според което „липсата на мотиви към първоначалния административен акт не съставлява съществено нарушение на закона и в случаите, при които по-горният административен орган е потвърдил акта, като е изложил съображения, позволяващи да се провери законосъобразността му при обжалването по съдебен ред.“ С оглед изложеното, решението на административния съд, като правилно постановено, следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и навременна претенция в полза на ответника по касация се следват разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600 евро. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,