Определение № 390 от 02.06.2023 г. на ВКС по т. д. № 783/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК, образувано по частна жалба (неправилно наименувана „касационна жалба“), подадена от ищеца Национална агенция за приходите срещу Разпореждане № 246 от 13.02.2023 г. на Варненския апелативен съд по в. т. д. № 186/2022 г. за връщане на основание чл. 286, ал. 1, т. 2 ГПК на подадената от тази страна касационна жалба с вх. № 131 от 09.01.2023 г. срещу постановеното по същото дело въззивно решение № 329 от 16.11.2022 г. В частната жалба се посочва, че подадената от НАП касационна жалба е била оставена без движение с разпореждане № 52 от 11.01.2023 г., като на касатора е указано, че следва да внесе държавна такса в размер на 30 лв. Във връзка с указанията била депозирана молба, с която, позовавайки се на разпоредбата на чл. 621 ТЗ във вр. с чл. 84, т. 1 ГПК, Агенцията изложила съображения в подкрепа на тезата си, че като държавно учреждение, създадено със специален закон - ЗНАП, не следва да внася държавна такса за производството по подадената касационна жалба. Сочи, че със същата молба при отхвърляне от съда на тази теза, алтернативно е поискано продължаване на срока за внасяне на дължимата за производството държавна такса, за което продължаване обаче страната не била уведомена изрично, а узнала едва с получаване на препис от разпореждането за връщане на касационната жалба. Моли за отмяна на обжалваното разпореждане като неправилно и незаконосъобразно и връщане на делото на въззивния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по администрирането на подадената касационна жалба срещу постановеното по делото въззивно решение. В писмен отговор Р. И. Т. - синдик на „Логис Транс“ ЕООД /н/ оспорва частната жалба като недопустима, подадена срещу необжалваем съдебен акт и при липса на представено от жалбоподателя изложение на основанията за допускане на касационно обжалване. По същество, счита частната жалба за неоснователна. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: С разпореждане № 52 от 11.01.2023 г. съдията-докладчик от Варненския апелативен съд е оставил без движение касационната жалба на НАП срещу постановеното по в. т. д. № 186/2022 г. по описа на същия съд решение № 329 от 16.11.2022 г. и е указал на жалбоподателя в едноседмичен срок от получаване на съобщението да приведе жалбата в съответствие с изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1, т. 2 и т. 4 ГПК. В рамките на указания срок от НАП е постъпила молба с вх. № 760 от 30.01.2023 г., с която част от констатираните нередовности на касационната жалба (тези по чл. 284, ал. 3, т. 1, т. 2 ГПК) са били отстранени. Във връзка с указанието за внасяне на дължимата за производството по чл. 288 ГПК държавна такса и направеното искане по чл. 63, ал. 1 ГПК, с разпореждане № 196 от 02.02.2023 г. съдът е удължил първоначално определения с разпореждане № 52 от 11.01.2023 г. едноседмичен срок за внасяне по сметка на ВКС държавна такса в размер на 30 лв. с още 7 дни. С Разпореждане № 246 от 13.02.2023 г. на Варненски апелативен съд, предмет на настоящата частна жалба, касационната жалба на НАП е върната на основание чл. 286, ал. 1, т. 2 ГПК. Частната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл. 274, ал. 2 вр. с чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК, при спазване на преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК. Доколкото предмет на обжалване е преграждащо разпореждане, постановено от въззивен съд, в случая е налице хипотезата на чл. 274, ал. 2, изр. 1, предл. 1 ГПК, а не хипотезата на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Поради това, допустимостта на частната жалба не следва да бъде преценявана с оглед изискванията на чл. 274, ал. 3 ГПК във вр. с чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК, в какъвто смисъл неправилно се твърди от насрещната страна по жалбата. Разгледана по същество частната жалба е основателна. Обжалваното разпореждане е неправилно и следва да бъде отменено, предвид следното: Като държавно учреждение, създадено със специален закон - ЗНАП, Агенцията е освободена от задължението за внасяне на дължимата за производството по чл. 288 ГПК държавна такса на основание чл. 84, т. 1 ГПК и това възражение на жалбоподателя е основателно. Видно от данните по делото, предявен е иск с правно основание чл. 694, ал. 3, т. 1 ТЗ от НАП против „Логис Транс“ ЕООД /н/, „Юробанк България“ АД и Р. И. Т. - синдик на „Логис Транс“ ЕООД/н/ за установяване, че приетите вземания на ответника „Юробанк България“ АД, включени в списъка на приетите вземания по чл. 685, ал. 1 ТЗ на кредиторите на „Логис транс“ ЕООД /н/ в размер на 57 430.61 лв. - главница, и лихви - 19 335.23 лв., включени в списъка с поредност по чл.722,т.1 ТЗ като обезпечени с нот.акт за учредяване на договорна ипотека и договор за особен залог върху индивидуално определени движими вещи, вписан в ЦРОЗ, не са обезпечени с посочените обезпечения. Петитумът включва и искане да се предвиди поредност за удовлетворяването им по чл. 722, ал. 1, т. 8 ТЗ за главницата и по чл. 722, ал. 1, т. 8 и т. 9 ТЗ за лихвите, както и да се приеме за установено, че вземанията на „Юробанк България“ АД по Договор за кредит № 05-0130/21.02.2011 г. не са обезпечени с договор за особен залог и същото обезпечение не дава право на предпочтително удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ. Искът с правно основание чл. 694, ал. 3, т. 1 ТЗ е предявен от НАП като представител на държавата в производството по несъстоятелност на първия ответник „Логис Транс“ ЕООД /н/ - чл. 10, ал. 1, т. 15 от Закона за НАП. В това производство НАП се легитимира като кредитор с приети вземания за констатирани публични задължения на дружеството в несъстоятелност. В производствата пред първата и въззивната инстанции ищецът не е внасял държавна такса, като изрично се е позовал на разпоредбата на чл. 621 ТЗ във вр. с чл. 84, т. 1 ГПК. При администриране на касационната жалба срещу въззивното решение на касатора са дадени указания за отстраняване на констатирани нередовности, вкл. и за представяне на документ за внесена по сметка на ВКС държавна такса - 30 лв. Даването на тези указания е погрешно, доколкото администриращият жалбата съд не е преценил, че държавата се легитимира като кредитор с публични вземания в производството по несъстоятелност на първия ответник, а НАП е процесуален субституент на държавата и на основание чл. 84, т. 1 ГПК, с оглед препращащата разпоредба на чл. 621 ГПК, е освободена от държавна такса. Освобождаването от такси обхваща както първоинстанционното, така и производството в следващите инстанции и производството по отмяна на влезли в сила решения с такъв предмет. Поради това, дадените указания от администриращия касационната жалба срещу въззивното решение съд за отстраняване на нередовността ѝ по чл. 284, ал. 3, т. 4 ГПК чрез представяне на държавна такса, са неправилни и неизпълнението им не може да обуслови връщането на редовна касационна жалба. Както се посочи, на основание разпоредбата на чл. 84, т. 1, вр. чл. 621 от ТЗ от касатора не е дължима държавна такса за разглеждане на въззивната жалба, тъй като искът по чл. 694, ал. 3, т. 1 от ТЗ е предявен от Национална агенция за приходите при условията на процесуална субституция, след като в производството по несъстоятелност на длъжника са предявени и приети публични държавни вземания. Допълнителен (но не съществен) аргумент за неоснователното изискване на внасяне на таксата е разпоредбата на чл. 694,ал.7,изр.второ ТЗ. Само за пълнота следва да се посочи, че е неоснователно твърдението на жалбоподателя, че не е бил надлежно уведомен за продължаването на срока за изпълнение на указанието за внасяне на държавна такса. По въпроса дали съдът следва да уведоми страната за продължения срок е налице константна практика на ВКС, обективирана в множество съдебни актове, съгласно която съдът няма задължение да уведомява страната, направила искане по чл. 63 ГПК, че молбата за продължаване на срока е уважена, тъй като с оглед разпоредбата на чл. 63, ал. 2, изр. второ ГПК, продължаването на срока тече винаги от изтичането на първоначалния, респективно - молителят следва сам да следи за резултата от това произнасяне. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение