Определение № 5115 от 22.10.2026 г. на ВКС по гр. д. № 3089/2026 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Ц. М. Й., подадена чрез назначения по реда на ЗПрП процесуален представител адв.И. М., против решение № 2128/30.03.2026г., постановено по въззивно гр.дело № 9997/2024г. на Софийския градски съд. ГО, ІV-Г въззивен състав, в частта, с която след частична отмяна и частично потвърждаване на решение от 11.07.2024г., постановено по гр.д. № 21200/2019г. на СРС, 161 състав, поправено с решение от 27.07.2024г., е признато за установено по предявените от „Топлофикация София“ ЕАД против Ц. М. Г. (Й.) искове с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че ответницата дължи на ищеца следните суми: 1557,36 лева-главница за доставена топлинна енергия през периода от 07.2015г. до 12.05.2016г. в имот в [населено място],[жк], [жилищен адрес] aп. *, аб. № *, ведно със законна лихва върху главницата от 10.08.2018г. до изплащане на вземането и 4,22 лева - мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 30.07.2015г. до 01.08.2018г., които вземания са предмет на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена на 20.08.2018 г. по гр.д. № 52904/2018 г., СРС, 161състав. В касационната жалба се поддържа неправилност на решението, поради допуснати съществени процесуални нарушения, необоснованост и нарушения на материалния закон. В изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК касаторката навежда доводи за наличие на основания за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Направено е и искане да бъде спряно производството по делото до постановяване на решение по конституционно дело №5/2026г. на Конституционния съд на РБ. В срока по чл.287, ал.1 ГПК не е постъпил отговор от ищеца „Топрофикация София“ ЕАД. Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК. Върховният касационен съд намира същата за недопустима по следните съображения: С обжалваното въззивно решение съдът се е произнесъл по искове на „Топлофикация София“ ЕАД, предявени против Ц. Г. (Й.) с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД-да се признае за установено, че ответницата дължи на ищеца: сумата 1774,45 лева-главница за доставена топлинна енергия през периода от месец май 2015г. до месец юни 2016г. в имот в [населено място],[жк], [жилищен адрес] aп. *, аб. № *; сумата 26,22 лева-главница за дялово разпределение за периода от месец май 2015 г. до месец юни 2016г., ведно със законна лихва върху главниците от 10.08.2018г. до изплащане на вземането; сумата 327,16 лева-мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 30.07.2015г. до 01.08.2018г. и сумата 7,05 лева-мораторна лихва върху главниците за дялово разпределение за периода от 30.07.2015г. до 01.08.2018г., които вземания са предмет на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 20.08.2018г., издадена по гр.д. № 52904/2018г. на СРС, 161 състав. В кориците на делото не се съдържат данни цената на исковете да е била променяна в хода на съдебното производство. Решението на Софийския градски съд, срещу което е подадена касационната жалба на Ц. Г., е постановено по гражданско дело, по което цената на всеки един от предявените искове, определена по правилото на чл. 69, ал. 1, т. 1 от ГПК, е под 5 000 лева. Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.3, т.1 предл. 1 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни граждански дела с цена на иска до 5 000 лева. Предвид това решението на СГС е окончателно и не подлежи на касационно обжалване - чл. 280, ал.3, т.1, предл.1 от ГПК, а подадената касационна жалба срещу него е недопустима и не подлежи на разглеждане. В допълнение следва да се посочи, че на 09.07.2026г. е постановено решение № 10 по конст.дело № 5/2026г. на Конституционния съд на РБ, с което е отхвърлено искането на Висшия адвокатски съвет за установяване на противоконституционност на чл. 280, ал. 3 от Гражданския процесуален кодекс (обн. ДВ, бр. 59 от 2007 г., последно изм. и доп. ДВ, бр. 55 от 2026г.). Според решението определянето на допустимостта на касационното обжалване според паричната оценка на предмета и според рода на делото, съчетано с подбора на делата, не е противоконституционно, тъй като касационното обжалване е предназначено не да осигури достъпа на всички или на преобладаващия вид и брой дела до касационната инстанция, а да осигури законосъобразното решаване на делата, съчетано с изискването за разумен срок. Така мотивиран, Върховният касационен съд