Определение № 60426 от 02.12.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3206/2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Д. С. М. чрез пълномощника й адвокат М. В. против решение № 260700 от 2.02.2021 г., постановено по гр.д. № 15839 по описа за 2019 г. на Софийски градски съд, II-А въззивен състав, с което е потвърдено решение № 172856 от 22.07.2019 г. по гр.д. № 60524/2016 г. на Софийски районен съд, 67-ми състав за допускане на съдебна делба на поземлен имот с идентификатор *** с площ от 618 кв.м., представляващ УПИ ***, кв. 33а по ПУП на [населено място], м. “кв.Д.“, одобрен на 19.02.2001 г. и поземлен имот с идентификатор ***с площ 601 кв.м., представляващ УПИ ***, кв. 33а по ПУП на [населено място], м. “кв.Д.“, одобрен на 19.02.2001 г., между съделителите и при права в съсобствеността: С. М. М. и Е. М. М. – по 1/4 ид.ч. и Д. С. М. – 1/2 ид.ч. С. М. М. и Е. М. М. са подали чрез пълномощниците си адвокат С. Ц. и адвокат А. К. писмен отговор по реда и в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, с който оспорватналичието на основание за допускане на касационно обжалване. За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване, съдът съобрази следното: В исковата молба е поискано извършване на делба върху поземлените имоти, като е посочено, че е налице съсобственост върху тях, но не и в построените сгради - в имот с идентификатор *** е построена масивна жилищна сграда и масивна стопанска постройка, собственост на ответницата Д. С. М., а в имот с идентификатор *** – масивна жилищна сграда, собственост на ищците С. М. М. и Е. М. М.-Р.. В отговора на исковата молба Д. С. М. е оспорила иска с довод, че е недопустима делбата на съсобствено УПИ, в което има сгради, които са обект на собственост и принадлежат на отделни съсобственици на терена, както е недопустима и делба на УПИ, в които е изградена етажна собственост, основан на твърденията, че по регулационните планове от 1951 г. и 1970 г. е отреден един парцел с площ от 1208 кв.м., а регулацията от 19.02.2001 г., по която са отредени два парцела е следвало да се приложи с договор за прехвърляне на собствеността в нотариална форма, респ. договор за доброволна делба, тъй като площта на двата урегулирани поземлени имота не е еднаква, а и на западната граница на УПИ *** има неуредени сметки по регулация, а съответно – на основание § 8, ал. 1 ПР ЗУТ е отпаднало отчуждителното действие на плана от 2001 г. и в сила е предходния приложен регулационен план от 1970 г., по който делбените имоти представляват УПИ ***, кв. 33 с площ от 1239 кв.м.; същевременно пристрояването и надстрояването на източната и на западната сграда е извършено при действието на плана от 1970 г., като наследодателката й Е. Н. е учредила на наследодателката на ищците М. Н. право на пристрояване и надстрояване, но извън учредената суперфиция е таванския етаж на западния близнак, който се явява съсобствен между страните; септичната яма, обслужваща сградата й се намира в имота, в който е построена сградата на ищците, а ревизионната шахта е на границата между двата имота. Въззивният съд е приел за установено, че въз основа на договор за покупко-продажба от 23.12.1947 г. общата праводателка на страните Е. Г. Н. е придобила 1000 кв.м. от имот от 6480 кв.м., който имот съставлява парцел *** по плана на [населено място]. Е. Н. е починала на 19.05.1971 г. и е наследена от дъщерите си М. Г. Н. и Е. Г. М.. С констативен нотариален акт от 23.07.1975 г. е удостоверено придобиването от М. Н. и Е. М. на собствено***VI-5 от имот на СГНС и празно място от 10 кв.м., придадено към същия парцел от имот пл. №*, собственост на Д. и Н. Г.. С договор за дарение от 24.07.1975 г. Е. Г. М. е дарила на дъщеря си Е. М. М. притежаваната 1/2 ид.ч. от парцел ***, без сградата в него, а с договор за дарение от 10.05.1979 г. Е. М. М. е дарила 1/4 ид.ч. от същия парцел на брат си С. М. М.. С декларация по чл. 56, ал. 3 ЗТСУ-отм. от 9.12.1980 г. М. Г. Н. е отстъпила на Е. М. М. и С. М. М. правото да построят в западната част на парцела жилищна сграда, състояща се от два етажа, долепена до калката на съществуващата в парцела сграда. Д. С. М. е наследник на М. Г. Н., починала на 17.01.1987 г. и съпруга й С. Ц. М., починал на 10.03.2005 г. Тези факти са обусловили извода на съда, че ищците се легитимират като собственици на по 1/4, а ответницата – на 1/2 идеални части от поземлените имоти, предмет на делбата, като са индивидуални собственици на построените две самостоятелни сгради – ищците на построената в западната част /сега поземлен имот с идентификатор ***/ сграда, вкл. таванския етаж /за който с оглед твърденията на ответницата за наличие на съсобственост, тъй като е изграден извън учредената суперфиция, е прието, че е придобит по давност/, а ответницата – на построената в източната част /сега поземлен имот с идентификатор ***/. Относно спорът допустима ли е делбата на застроените поземлени имоти, съдът е посочил, че изцяло възприема заключенията на изслушаните по делото съдебни експертизи и е приел за установено, че са построени две самостоятелни сгради на калкан; УПИ ***с площ 622 кв.м. и УПИ *** с площ 599 кв.м., кв. 33а по ПУП на [населено място], м. “кв.Д.“, одобрен на 19.02.2001 г. са идентични с парцел *** кв. 33а с площ 1239 кв.м. по регулационния план от 1970 г. и парцел ***, кв. 33 с площ 1199 кв.м. по регулационния план от 1960 г., както и с парцел * по плановете от 1959 г. и от 1951 г.; границите на поземлените имоти по одобрената през 2011 г. кадастрална карта съвпадат с границите на УПИ по плана от 2001 г., макар материализираната на място ограда между двата поземлени имота да е изместена и да не съвпада с нито един от плановете; септичната яма, обслужваща сградата на ответницата в поземлен имот *** се намира в западната част, т.е. в поземлен имот с идентификатор ***, а ревизионната шахта е на границата между двата поземлени имота и под материализираната на място ограда. При така възприетите факти въззивният съд е приел, че доводите за недопустимост на делбата са неоснователни. Посочил е, че съсобственото дворно място, което е застроено със сгради, в които всеки един от съсобствениците притежава самостоятелен обект в индивидуална собственост, е със статут аналогичен на обща част по смисъла на чл. 38, ал. 1 ЗС, само ако от него при спазване на установените в ЗУТ правила не са обособени самостоятелни УПИ, всеки от които да обслужва притежаван в индивидуална собственост обект. В случая с действащия подробен устройствен план са отредени два урегулирани поземлени имота, обслужващи всяка от сградите, поради което не може да се приеме, че предназначението на имотите е да обслужва и двете сгради и делбата им е недопустима. Счетено е, че този извод не търпи промяна и с оглед доводите за местонахождението на второстепенното допълващо застрояване – септична яма и ревизионна шахта, като последното не обосновава само по себе си недопустимост на делбата като начин за прекратяване на съсобствеността. В касационната жалба и изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторката Д. С. М. се позовава на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. В касационната жалба поставя следните въпроси: 1) обвързан ли е съдът със заключението на вещото лице, дори когато не е оспорено от страните или следва да го преценява заедно с останалите доказателства по дело и когато възприеме заключението на вещото лице да обоснове защо го приема; 2) длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите към решението си всички допустими и относими към спорния предмет искания, доводи и възражения на страните, ако те са своевременно направени, съобразени с инстанционната фаза на делото и по установения процесуален ред; 3) допустимо ли е септична яма и ревизионна шахта да не се намират в парцела, в който е построена сградата, която обслужват; 4) допустимо ли е една сграда да лежи в два парцела, а собственикът на сградата да е собственик само на единия парцел. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК за изясняване релевантността на поставените в касационната жалба въпроси са формулирани въпросите: 1) приложена ли е регулацията от 2001 г. и ако е приложена как се е осъществило това прилагане и с какъв акт е приключила процедурата; 2) съществуващите към 2001 г. две сгради имат ли конструктивна самостоятелност, ако фундамента на едната лежи върху съседния урегулиран поземлен имот и може ли една сграда да лежи върху два урегулирани поземлени имота; 3) ако действащият регулационен план е този от 2001 г., допустимо ли е допълващо застрояване /септична яма/, обслужващо сградата в УПИ *** да се намира в съседния УПИ ***; 4) М. Н. /майка на ответницата/ е учредила право на строеж по реда на чл. 56 ЗТСУ-отм. на ищците за построяване на двуетажна жилищна сграда на 120 кв.м. строителна площ, като нотариалната заверка е от 8.12.1980 г. за нуждите на одобрения проект от 11.08.1980 г. и М. Н. не е давала съгласие за реализиране на реален пълноценен трети етаж, който в хода на строителството е построен по преодобрени архитуктерни проекти на 5.08.1982 г., то може ли да се приеме, въпреки нейното незнание, че ищците са добросъвестни владелци и са придобили построените в таванския етаж две жилища по давност или следва да се приеме, че построеното извън обема на учреденото им право на строеж, без съгласие на съсобственика и без негово знание, е станало съсобствено на собственици на земята на основание чл. 92 ЗС. Касаторката счита, че въззивното решение е и очевидно неправилно, поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, тъй като съдът е приел, че действащият регулационен план е този от 2001 г., съгласно който от бивши общ парцел са обособени два отделни урегулирани поземлени имота, като е възприел безкритично изводите на в.л. Г., че по плана от 2001 г. имотните граници на поземлените имоти имали „леки разминавания“, но напълно съвпадали с регулационните граници на урегулираните поземлени имоти, въпреки наличието на следните факти: 1) от приложената към отговора на исковата молба комбинирана скица, изработена от ГИС-София е видно, че регулационните и кадастралните граници не съвпадат и са изчислени площите на разминаване; 2) видно от комбинираната скица разликата между парцел *** по регулационния план от 1970 г. и двата урегулирани поземлени имота * и * е 20 кв.м.; 3) с нотариален акт от 1975 г. наследодателите на страните са уредили сметките по регулация за 10 кв.м. Според касаторката тези данни поставят въпроса как формалната логика може да приеме, че 10 кв.м. следва да се уредят по регулация, а 20 кв.м. са „леки отклонения“ и при тях има пълно съвпадане на кадастралните и регулационни планове. Въпросите са свързани с поддържаната в отговора на исковата молба и в хода на процеса теза за недопустимост на делбата. Тази теза е основана на неточно тълкуване на материалния закон, а именно относно правното действие на урегулирането на недвижимите имоти, значението на прилагане на регулацията и отпадане на отчуждителното действие на дворищно-регулационен план. Действалата до 1.01.2001 г. уредба на непосредствено отчуждително действие на дворищнорегулационен план касае придаваемите места, т.е. площите от съседни имоти, които се включват в парцела, отреден за имот, към който тези площи не са принадлежали. Само относно придаваемите места може да се постави въпросът за приложение на дворищнорегулационен план. Прилагането на регулацията е относимо към промяна границите на правото на собственост – при изменение на регулационния план или създаването на нова регулация, ако регулацията е приложена, парцелната граница е ставала имотна и се взима предвид парцелната граница, а ако регулацията не е приложена – взима се предвид имотната граница от преди нериложената регулация. Затова и в Тълкувателно решение № 3 от 15.07.1993 г. по гр.д. № 2/1993 г. на ОСГК на ВС е разяснено, че приложението на регулацията е понятие, относимо към вярната имотна основа, при която следва да се изработи новия план. Изработените по правилата на ЗТСУ-отм. /без съобразяване с имотните граници/, но одобрени след 1.01.2001 г. дворищнорегулационни планове, вече нямат отчуждително действие. Собствеността върху придаемите от съседни имоти места се придобива след изплащане на обезщетението, т.е. прилагане на регулацията. § 8 ПР ЗУТ урежда собствеността на придаваемите места по силата на одобрен преди 1.01.2001 г. дворищнорегулационен план – ако регулацията е приложена, те остават към имота, за който е отреден парцела, а ако не е приложена се връщат към имота, от който са били отнети. Нормативната уредба не предвижда, че с отпадане на отчуждителното действие на регулацията относно придаваемите места, се счита за недействащ и регулационния план. Последицата при отпадане на отчуждителното действие на дворищнорегулационен план е, че планът продължава да действа, но отразените в него регулационни граници не съвпадат с имотните, а това е основание за изменение на самия план. След като прилагането на регулацията е относимо само към придадените към парцела места от съседни имоти, то правилата за прилагане на регулация не намират приложение, ако липсват придаваеми места от съседни имоти, собственост на трети лица. Такава е и хипотезата, в която от един имот /независимо дали е индивидуална собственост или е съсобствен/ се образуват два или повече парцела. Сред правилата за урегулиране /както по ЗТСУ-отм., така и на ЗУТ/ липсва изискване, ако поземленият имот е съсобствен, то новообразуваните от него парцели /УПИ според законовата терминология след 31.03.2001 г./ да са с площ, съответстваща на правата в съсобствеността. Независимо от площта им, новообразуваните от общия имот урегулирани имоти са съсобствени при същите права, каквито съсобствениците са притежавали и преди тази регулация. Посочената уредба на регулацията относно границите на правото на собственост обуславя и правната необоснованост на тезата на касаторката, че спрямо двете УПИ, обособени от общия парцел с регулацията, одобрена на 19.02.2001 г. са налице предпоставките за приложение на § 6 и § 8 ПР ЗУТ /новообособените две УПИ, независимо каква е площта им, са съсобствени между страните при правата, притежавани и от общия парцел по плана от 1970 г./ и това следва още от твърдените от нея факти в отговора на исковата молба. С оглед изложеното въпросите, свързани с приложение на регулацията, одобрена на 19.02.2001 г. и с това кой е действащия към настоящия момент устройствен план са неотносими към изхода на спора, доколкото са свързани с правнонеобоснованата теза, че следва да се прилага и регулация, по която от един имот, собственост на едни и същи лица са обособени два парцела щом площта на парцелите не е еднаква /не съответства на правата в съсобствеността/, както и че неприлагането на регулацията относно придаваеми части води до неприлагане /отпадане/ на устройствените предвиждания на самата регулация, поради което следва да се приеме за действащ предходния /вече отменен/ регулационен план. Неотносими към извода налице ли са предпоставките за допускане на делба на двете УПИ, са и въпросите, свързани с местонахождението на септичната яма, обслужваща сградата на касаторката. Септичната яма съставлява съоръжение, а не постройка /сграда/ и ограниченията на собствеността, следващи от нейното местонахождение в съседно УПИ, са относими във втората фаза на делбата при определяне пазарната стойност на имота с оглед ограниченията в неговото ползване /обусловени от намиращото се в него съоръжение, обслужващо съседен имот/. Не може да обоснове допускане на касационно обжалване и въпросът, касаещ собствеността на третия етаж в сградата, за която на ищците е учредено право на строеж /тъй като според твърденията на ответницата третият етаж е извън обема на правото на строеж и е придобит от съсобствениците на терена на основание чл.92 ЗС/ и относим към преценка дали поземлен имот с идентификатор *** евентуално не е обща по предназначение част на сграда в режим на етажна собственост. Самият въпрос е вътрешно противоречив и не е съобразен с правната същност на придобивната давност – осъществяване владение върху изцяло или отчасти чужд имот и изтичане на изискуем от закона срок. От една страна именно защото е приел, че третият етаж е изграден извън обема на правото на строеж и е придобит от момента на изграждането му на основание чл. 92 ЗС от съсобствениците на терена, съдът е разгледал възражението на ищците за придобивна давност, т.е. правопогасяващото възражение, че ответницата е загубила придобитото по приращение право на собственост, поради придобиването му по давност от ищците. Касае се не до едновременно осъществени и изключващи се придобивни основания /какъвто е контекста на поставения въпрос/, а до осъществени последователно във времето факти, довели до промяна в притежанието на вещното право. От друга страна съдът не е формирал извод, че ищците са били добросъвестни владелци, а е приел, че като недобросъвестни владелци са придобили собствеността с 10-годишно владение, считано от построяването на сградата през 1983 г. Несъобразен с данните по делото е въпросът, касаещ преценката дали в урегулираните поземлени имоти е построена една или две самостоятелни сгради, тъй като по делото липсват каквито и да било доказателства, включително и в експертните заключения, че фундаментите на едната сграда, попадат в съседния урегулиран поземлен имот. С оглед горните мотиви, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение