Определение № 9788 от 08.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9326/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на арх. З. К., чрез адв. Г. Кирилова от ВТАК срещу Определение № 1807/24.06.2026 г., постановено по адм. дело № 444/2026 г. по описа на Административен съд – Русе, с което е оставена без разглеждане жалбата на арх. З. К. срещу Решение № 558/ 29.05.2026г. по Протокол № 38 от заседанието на ОбС- Две могили, с което е одобрена промяна в приетата с Решение № 342 по Протокол 24/ 30.05.2025г. обща численост на общинската администрация, считано от 01.06.2026г., в частта по т.1.7. за Главен архитект – 0,5 щ.бр., и е прекратено производството по делото. В частната жалба се излагат съображения за неправилност и незаконосъобразност на определението, като се поддържа, че оспореното решение представлява подлежащ на съдебен контрол административен акт. Моли да се отмени определението и да се върне делото на друг състав на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по подадената жалба. С молба от 24.08.2026 г. на основание чл. 154а, ал. 1, т. 7 АПК се моли за спиране на производството по делото пред ВАС до приключване на производството по тълк. дело № 6 от 2023 г. на ВАС. Ответникът по частната жалба– Общински съвет – Две могили оспорва частната жалба като неоснователна. Поддържа, че определението е правилно и законосъобразно, постановено в съответствие с трайната съдебна практика. Върховният административен съд, в настоящия състав на трето отделение, намира следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от лице с правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. По съществото на спора: Производството пред първоинстанционния съд е образувано по оспорване от арх. З. К. на Решение № 558/29.05.2026г. по Протокол № 38 от заседанието на ОбС- Две могили, с което е одобрена промяна в приетата с Решение № 342 по Протокол 24/30.05.2025г. обща численост на общинската администрация, считано от 01.06.2026г. в частта по т.1.7. за Главен архитект – 0,5 щ.бр., като общата численост на общинската администрация се променя на 62 щ.бр., т.е. в частта, с която 1 щ.бр. за длъжността се намалява на ½ щ.бр. С обжалваното определение решаващият състав на Административен съд– Русе, на основание чл. 159, т. 1 от АПК, е оставил без разглеждане жалбата на арх. З. К. и е прекратил производството, като е приел, че оспореното решение не представлява административен акт, подлежащ на съдебен контрол. Настоящият състав намира, че този извод е правилен и съответства на трайната съдебна практика на Върховния административен съд. Решението на Общински съвет– Две могили, с което се определя числеността и структурата на общинската администрация, има вътрешноорганизационен и вътрешнослужебен характер, по смисъла на чл. 2, ал. 2, т. 3 от АПК. То не притежава белезите на административен акт – не засяга пряко права, свободи или законни интереси на външни субекти, не създава и не прекратява права или задължения, нито има правопроменящ ефект по отношение на граждани или организации. Следователно, актът не може да бъде квалифициран нито като индивидуален (чл. 21 АПК), нито като общ (чл. 65 АПК), нито като нормативен (чл. 75 АПК). Върховният административен съд намира, че по правната си същност и последици оспореното решение попада в категорията на т.н. вътрешнослужебни актове по смисъла на чл. 2, ал. 2, т. 3 АПК. Съгласно посочената обща разпоредба, регламентираща обхвата и действието на Кодекса, разпоредбите на същия не се прилагат по отношение на актовете, с които се създават права или задължения за органи или организации, подчинени на органа, издал акта, освен ако с тях се засягат права, свободи или законни интереси на граждани или юридически лица. Следователно по силата на чл. 2, ал. 2, т. 3 АПК от приложното поле на закона са изключени актовете на административните органи, с които се създават задължения за техни подчинени органи или се разрешават вътрешнослужебни въпроси, като в случая отсъства предвиденото в същата норма изключение - наличие на засегнати права и интереси на други лица, обуславящо допустимост на обжалването по съдебен ред. С оглед вътрешноведомственото им естество тази категория актове не съдържат властническо волеизявление, което едностранно да поражда промяна в правната сфера на гражданите. За такива вътрешнослужебни актове съдебното обжалване е недопустимо по аргумент от чл. 2, ал. 2, т. 3 АПК. За да е налице административен акт, подлежащ на самостоятелен контрол за законосъобразност, е необходимо съдържащото се в него волеизявление едностранно да предизвиква юридическите промени, към които е насочено. Правните последици (права и задължения) и правоотношения, визирани в правната норма, следва да възникват автоматично и директно от този акт. За характера на последния се преценява не по формата, в която е материализирано волеизявлението, а по неговото съдържание и предизвиканите правни последици. По тези съображения не е налице предмет, подлежащ на съдебен контрол. В този смисъл е и постоянната практика на Върховния административен съд – Решение № 806 от 17.01.2020 г. по адм. дело № 14287/ 2018 г., III отд., на ВАС; Определение № 896 от 01.02.2022 г. по адм. дело № 575/ 2022 г., III отд., ВАС; Определение № 11624 от 30.10.2024 г. по адм. дело № 9265/ 2024 г. на ВАС; Определение № 9023 от 30.09.2025 г. по адм. дело № 8840/ 2025 г. на ВАС, Определение № 11624 от 30.10.2024 г. по адм. дело № 9265 от 2025 г. на ВАС. Поради това правилно първоинстанционният съд е приел, че оспорването е недопустимо и е прекратил производството на основание чл. 159, т. 1 АПК. Това определя, че е неоснователна молбата от 24.08.2026г. за спиране на производството по делото пред ВАС до приключване на производството по тълкувателно дело № 6 от 2023 г. на ВАС, което не е относимо към случая. Водим от горното, Върховният административен съд, трето отделение,