Определение № 7406 от 02.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 6522/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С Определение № 4942 от 04.06.2026 г., постановено по адм. дело № 1027/2026 г., Административен съд – Бургас е спрял допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ № 25-0769-000616/04.11.2025г., издадена от полицейски инспектор в Областна дирекция /ОД/ на Министерство на вътрешните работи /МВР/ Бургас, сектор „Пътна полиция“ /ПП/ – Бургас. Срещу така постановеното определение е подадена частна жалба от полицейски инспектор в ОД на МВР Бургас, сектор „ПП“ – Бургас чрез гл. юрисконсулт Гергана Владимирова. В жалбата се прави оплакване, че определението на Административен съд – Бургас е неправилно поради допуснато нарушение на материалния и необоснованост. В жалбата се излагат доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да постанови определение, с което да отмени определението на Административен съд – Бургас. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, тъй като намира, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност. Ответникът – Х. Т. Х., чрез адв. Г. Михов, взема становище за неоснователност на частната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на Седмо отделение, като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено следното: Жалбата е подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна, поради което е допустима и следва да бъде разгледана. Същата е основателна. С оспореното определение Административен съд – Бургас е спрял допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на ЗППАМ № 25-0769-000616/04.11.2025г., издадена от полицейски инспектор в ОД на МВР Бургас, сектор „ПП“ – Бургас. С обжалваната пред първоинстанционния съд ЗППАМ на основание чл. 171, т. 4 Закон за движенето по пътищата (ЗДвП) е приложена ПАМ - изземване на свидетелство за управление на МПС на Х. Т. Х., на която са отнети всички контролни точки и която не е изпълнила задължението си по чл. 157, ал. 4 ЗДвП. За да спре предварителното изпълнение, съдът е приел, че в случая са доказани предпоставките по чл. 166, ал. 2 АПК, приложими на основание чл. 166, ал. 4 АПК, тъй като от представените по делото доказателства е установил, че Х. работи като личен асистент на лице с тежко заболяване, като полаганите за него грижи изискват тя да разполага с автомобил за превозването му, както и посочва, че това е единствен за нея доход. Съдът е приел, че отнемането на свидетелството за правоуправление на моторно превозно средство /СУМПС/ би я поставило в невъзможност да изпълнява възложените ѝ задължения по обгрижване на лицето. С оглед на това първоинстанционният съд е констатирал, че тези обстоятелства обосновават извод за възможно настъпване на значителни за жалбоподателката затруднения и вреди, поради което искането за спиране на предварителното изпълнение, допуснато по силата на закона, е уважено. Определението е валидно, допустимо, но неправилно. Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 5 ЗДвП обжалването на заповедите по чл. 171, т. 4 от същия закон, с които се налагат ПАМ, се извършва по реда на АПК, а съгласно нормата на чл. 172, ал. 6 ЗДвП подадената жалба не спира изпълнението на приложената административна мярка. Специалният закон не предвижда основанията за спиране изпълнението на визираните в чл. 172, ал. 6 ЗДвП заповеди, за които общото правило за суспензивния ефект на жалбата не се отнася, поради което по аналогия и с оглед препратката на чл. 172, ал. 5 ЗДвП се прилага нормата на чл. 60 АПК, уреждаща общите основания за допускане на предварителното изпълнение. От това следва, че във всеки конкретен случай съдът, разглеждащ искането за спиране по чл. 166, ал. 2 АПК на актове по чл. 172, ал. 1 ЗДвП, преценява дали незабавното му изпълнение може да причини значителна или трудно поправима вреда на адресата, която да бъде противопоставена на презумираните предпоставки по чл. 60, ал. 1 АПК. Ето защо, за да се приеме, че съществува основание за спиране, жалбоподателят следва да установи накърняването на особено важен интерес, противопоставим на значимите права, които законът охранява. Касационната инстанция намира, че в случая такъв интерес от страна на Х. Т. Х. не е установен и доказан. В молбата за спиране на предварителното изпълнение е посочено, че от предварителното изпълнение на заповедта ще произтекат особено тежки последици за Х. Т. Х., тъй като същата ще бъде затруднена при извършване на задълженията си като личен асистент на лице с тежко заболяване. Посочва се, че предвид вменените задължения на Х. по длъжностна характеристика и здравословното състояние на лицето, за което полага грижи, предполага наличие на личен автомобил. Изложено е, че лишаването на Х. от СУМПС ще повлияе значително на възможността ѝ да изпълнява задълженията си. Твърди се, че съществува реална възможност Х. да изгуби единствения източник на възнаграждение, с който разполага. По делото липсват доказателства относно задължителната необходимост от СУМПС при осъществяването на задълженията на Х. като „личен асистент“ в Механизъм лична помощ към Домашен социален патронаж – Бургас. Видно от представената по първоинстанционното дело длъжностна характеристика в т. 5 „Основни задължения“ не е посочено задължение, което да изисква задължителната необходимост от СУМПС или личен автомобил. Изискване за притежание на СУМПС или личен автомобил не се съдържа и в т. 10 „Изисквания за заеманата длъжност“ и т. „Умения и компетентности“. Гореизложеното води до извод за недоказаност на твърденията, че незабавното изпълнение на акта би причинило на Х. Т. Х. значителна или труднопоправима вреда. По отношение на оплакванията на ответника относно връчването на наказателните постановления касационната инстанция намира, че са ирелевантни в производството по чл. 166 АПК. Самата вероятна основателност на жалбата не е основание по чл. 166, ал. 2 АПК за спиране на изпълнението. Предвид горното, административният съд неправилно е постановил спиране на допуснатото предварително изпълнение на обжалваната заповед. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ, във връзка с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение,