Определение № 722 от 14.12.2015 г. на ВКС по т. д. № 3513/2015 г.

Производството по делото е образувано по подадена от Й. И. Г. от [населено място] дол, [община] молба по чл. 309, ал. 1 ГПК, с искане за спиране изпълнението на влязло в сила решение № 231/11.08.2014 г. на ВКС, ТК, ІІ отд. по т. д. № 678/2012 г., поправено по реда на чл. 247, ал. 1 ГПК с решение № 29/05.02.2015 г. в частта, с която молителката, в качеството си на наследник на Н. М. Г. е осъдена да заплати на основание чл. 55, ал. 3 ЗЗД на [фирма] [населено място] сумите от 8 000 лв. и 657,50 щ. д. Към молбата за спиране изпълнението на влязло в сила решение е приложена молба за отмяна с вх. № 60 249/12.05.2015 г. по вх. рег. на Софийски градски съд и съобщение от ЧСИ И. Ч. с изх. № 10 298/09.12.2015 г., от което е видно датата на получаване на поканата за доброволно изпълнение от длъжника Й. И. Г., с оглед допустимостта на производството по чл.303 и сл. ГПК. Представено е и платежно нареждане за внесено надлежно обезпечение по смисъла на чл. 282, ал. 2, т. 1, във вр. с препращащата разпоредба на чл. 309, ал. 1 ГПК, в общ размер 9 203,18 лв. Сумата е постъпила по набирателната сметка на ВКС, което е видно и от издаденото на 23.11.2015 г. удостоверение от главен специалист-счетоводител при ВКС. При тези данни следва да се приеме, че са налице законовите предпоставки да се допусне спиране изпълнението на влязлото в сила решение, предмет на молбата за отмяна. Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение