Определение № 914 от 29.02.2024 г. на ВКС по гр. д. № 294/2024 г.

Производство по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на М. К. У. чрез адв. Х. против определение № 2756 от 23.11.2023 г. по ч. гр. д. № 3095/2023 г. на Окръжен съд – Пловдив. В жалбата се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното определение и се иска същото да бъде отменено. Ответниците Н. К. У. и С. К. В. чрез своя пълномощник адв. Н. са подали отговор в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК, с който вземат становище за липса на предпоставки за достъп до касация и за неоснователност на жалбата. При проверка процесуалната допустимост на производството, настоящият състав на ВКС, Трето гражданско отделение, намира следното: Частната касационна жалба е процесуално недопустима. С обжалваното определение окръжният съд е потвърдил определение № 9156 от 11.08.2023 г. по гр. д. № 7933/2022 г. на Районен съд – Пловдив в частта, с която е върната исковата молба, подадена от М. К. У. срещу Н. К. У. и С. К. В. по предявения иск с правно основание чл. 135 ЗЗД, с който се претендира сделката, обективирана в нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане № 80, том III, рег. № 4471, дело № 447/2016 г. на нотариус Л. Т., да бъде обявена за относително недействителна по отношение на ищеца. При предявен П. иск когато атакуваната сделка касае прехвърляне на вещно право върху недвижим имот, цената на иска се определя съобразно разпоредбата на чл. 69, ал. 1, т. 2 ГПК предвид препращането на чл. 69, ал. 1, т. 4 ГПК – от данъчната оценка на недвижимия имот. В случая се иска обявяване недействителност на прехвърлителна сделка относно 2/6 идеални части от имот, поради което цената на иска се определя от данъчната оценка на имота – предмет на разпореждане по горепосочения нотариален акт, към датата на завеждане на исковата молба. Видно от представеното удостоверение на Община Родопи от 20.07.2022 г. за данъчна оценка на имота (л. 26 от първоинстанционното дело), същата възлиза на 4 650. 60 лева, а за процесната част от 2/6 идеални части от имота тя е 1 550. 20 лева. Съгласно чл. 274, ал. 4 ГПК не подлежат на касационно обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване, а това съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. 1 ГПК са въззивните решения по граждански дела, постановени по искове с цена до 5 000 лева. В случая цената на иска по чл. 135 ЗЗД е под законово установения минимален праг от 5 000 лв., поради което обжалваното въззивно определение е изключено от касационен контрол. Подадената срещу него частна касационна жалба е недопустима и не може да се разгледа по същество, а образуваното по нея производство следва да се прекрати. Така мотивиран, Върховният касационен съд, III г. о.,