Определение № 285 от 26.09.2014 г. на ВКС по т. д. № 2852/2013 г.

Постъпила е молба вх. № 24233/26.08.2014 г. от [фирма] – [населено място], за връщане на сумата 68 314.56 лв., внесена по сметка на ВКС като обезпечение по чл.282, ал.2, т.1 ГПК за спиране на изпълнението на въззивно решение № 52 от 22.02.2013 г., постановено по т. д. № 770/2012 г. на Варненски апелативен съд. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните по делото, намира молбата за неоснователна по следните съображения: С определение № 294 от 22.04.2013 г. по ч. т. д. № 1984/2013 г. на ВКС, Търговска колегия, Второ отделение, е спряно на основание чл.282, ал.2, т.1 ГПК изпълнението на въззивно решение № 52 от 22.02.2013 г., постановено по т. д. № 770/2012 г. на Варненски апелативен съд. Въззивното решение е обжалвано с касационна жалба от ответника [фирма], във връзка с която е образувано т. д. № 2852/2013 г. по описа на ВКС, Търговска колегия, Второ отделение. Със същото е потвърдено решение № 1418 от 11.10.2012 г. по т. д. № 469/2012 г. на Варненски окръжен съд, с което [фирма] е осъдено да заплати на [фирма] /в несъстоятелност/ сумата 68 314.56 лв., получена в резултат на плащания, осъществени след определената с решение № 498/10.12.2009 г. по т. д. № 886/2009 г. на Варненски окръжен съд начална дата на неплатежоспособност - 20.05.2009 г., признати за нищожни на основание чл.646, ал.2, т.1 ТЗ с влязло в сила решение № 581/02.10.2012 г. по т. д. № 911/2010 г. на Варненски окръжен съд и подлежащи на връщане на основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД, ведно със законната лихва от 14.02.2012 г. до окончателното плащане. Изпълнението на въззивното решение е спряно по искане на касатора [фирма], след представяне на доказателства за внесено по сметката на ВКС обезпечение в размер на присъдената с решението сума - 68 314.56 лв. Производството по т. д. № 2852/2013 г. на ВКС, ІІ т. о., е приключило с постановяване на определение № 103 от 25.02.2014 г., с което въззивното решение по т. д. № 770/2012 г. на Варненски апелативен съд не е допуснато до касационно обжалване и е влязло в сила, съгласно чл.296, т.3, пр.1 ГПК. Предпоставките за освобождаване на обезпечение по чл.282, ал.2, т.1 ГПК са посочени в чл.282, ал.5 ГПК. Съгласно чл.282, ал.5 ГПК, когато е обезпечено изпълнението на парично вземане, обезпечението се освобождава, след като искът бъде отхвърлен или производството бъде прекратено. В конкретния случай не е осъществена нито една от законовите предпоставки на чл.282, ал.5 ГПК за освобождаване на внесеното обезпечение. Производството по предявения срещу [фирма] осъдителен иск не е прекратено и искът не е отхвърлен, а уважен за сума, съответстваща на внесеното обезпечение по чл.282, ал.2, т.1 ГПК. Молителят не твърди и не е представил доказателства, че е погасил задължението за плащане на сумата, за която е осъден с влязлото в сила решение. При тези обстоятелства следва да се приеме, че не е налице основание за освобождаване на внесената като обезпечение сума от особената сметка на ВКС за обезпечения и за връщането й на молителя, поради което подадената в този смисъл молба следва да бъде оставена без уважение. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение,