Определение № 2849 от 15.10.2026 г. на ВКС по т. д. № 1579/2026 г.

взе предвид следното. Производството е по чл. 274, ал. 2 вр. чл. 307, ал. 1 ГПК, образувано по частна жалба на молителя А. Б. срещу определение на състав на ВКС. Ответникът Г. Г. оспорва жалбата. С обжалваното определение съставът на ВКС е оставил без разглеждане подадената от молителя молба за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК на влязло в сила решение на Пловдивски окръжен съд. За да постанови определението си, съдът е приел, че изтъкнатите като основание на искането за отмяна обстоятелства са станали известни на молителя при осъществяването си, а не едва с връчването на посоченото в молбата прокурорско постановление за отказ да се образува досъдебно производство. Определението е правилно. С решението, чиято отмяна се иска, молителят е осъден да заплати на ответника парично задължение, произтичащо от запис на заповед. Изложените в молбата за отмяна обстоятелства се отнасят на първо място до истинността на записа на заповед, като, наред с изричното признание, че подписът е положен от молителя, се твърди, че с оглед оформлението на същия (разполагане на подписа значително по основния текст на документа и различия в ръкописното попълване на някои от реквизитите му) е възможно той да е бил подписан като бланков документ. На второ място се поддържа, че в рамките на прокурорската преписка от обясненията на ответника и трети лица се установява, че записът на заповед е подписан преди сумата по него да бъде предадена от ответника на молителя. Признава се следователно, че молителят е участвал в осъществяването на сочените като нови обстоятелства, което налага извода, че същите са му станали известни не впоследствие от данните по прокурорската преписка, а още с настъпването им, който момент предхожда предявяването на иска. С оглед на това молбата за отмяна се явява недопустима като подадена след срока по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК и правилно е оставена без разглеждане. С тези мотиви съдът