Определение № 10921 от 05.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10468/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба от С. В. С. от [населено място], чрез представител по пълномощие – адв. К. Йотова от Адвокатска колегия – София против Определение № 2688/26.08.2025 год., постановено по административно дело № 638/2025 год. по описа на Административен съд – Плевен. С оспорения съдебен акт, състав на Административен съд – Плевен е оставил без уважение искането на С. В. С. за спиране на предварително изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 25-0938-000238/12.06.2025 год., издадена от началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Плевен. Заявено е твърдение, че искането за спиране на предварителното изпълнение на оспорената ЗППАМ е допустимо и основателно, като в подкрепа на това твърдение са развити подробни доводи и аргументи. От страна на оспорващия са развити обстоятелствени доводи относно незаконосъобразността на оспорената ЗППАМ, доколкото в случая не са налице материалноправните предпоставки за постановяването й – наказателните постановления, въз основа на които са отнемани контролни точки на жалбоподателя не са били влезли в сила и същите са оспорени пред компетентния районен съд. Заявено е също, че на 04.08.2025 год. между „Златен клас 05“ ЕООД с ЕИК 207659329, в качеството на работодател и С. В. С., в качеството му на работник/служител е сключен Трудов договор № 014, по силата на който, работодателят възлага, а работника приема да изпълнява в дружеството длъжността „машинист автовишка“. Заявено е, че от приложената длъжностна характеристика е видно, че за да изпълнява трудовите си задължения, С. трябва да има правоспособност за управление на МПС, категория С и да има правоспособност да управлява автовишка и мотокар. В този смисъл е заявено твърдение, че ако частния жалбоподател не може да управлява МПС докато трае съдебното производство, то той няма да може да изпълнява трудовите си задължения и ще загуби работата си. Според оспорващия, предварителното изпълнение по силата на закона в случая ще му причини значителна и трудно поправима вреда, изразяваща се в загуба на работата му, от там и на постоянния му доход. Твърди се, че вредите са посочени по вид и основание, а искането е подкрепено с необходимите доказателства. По мнение на оспорващия, обществения интерес от спиране на предварителното изпълнение не би бил засегнат в значима степен, а обратно – предварителното изпълнение на невлязлата в сила ПАМ – лишаване от свидетелство за правоуправление, до решаване на въпроса по същество ще причини значителна и трудно поправима вреда на искателя. В съответствие с така заявените доводи и аргументи е формулирано искане за отмяна на оспореното определение на първоинстанционния административен съд и постановяване на спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на оспорената ЗППАМ. Ответникът – началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Плевен, в срока по чл. 232 от АПК не изразява становище по оспорването. Настоящият съдебен състав приема, че частната жалба е подадена в срок от лице с правен интерес от оспорване, отговаря на изискванията за форма и съдържание, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, съда намира частната жалба за неоснователна по следните съображения: Производството по адм. дело № 638/2025 год. пред Административен съд – Плевен е образувано по повод жалба от С. В. С. против ЗППАМ № 25-0938-000238/12.06.2025 год., издадена от началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Плевен. С оспорения акт, административният орган е разпоредил против С. В. С. прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 4 от ЗДвП – временно отнемане на СУМПС на водач на МПС, на който са му отнети всички контролни точки и не е изпълнил задължението си по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП. С. В. С., чрез процесуалния си представител – адв. К. Йотова е подал до Административен съд – Плевен и молба с формулирано искане за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на ЗППАМ № 25-0938-000238/12.06.2025 год., издадена от началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Плевен. По така подадената молба, в Административен съд – Плевен е образувано административно дело № 621/2025 год., по което е постановено Определение № 2458/23.07.2025 год. с което искането за спиране на предварителното изпълнение на административния акт е отхвърлено. При мотивиране на този правен резултат, съдът е приел, че в молбата не са посочени каквито и да е факти за причинени вреди от предварителното изпълнение на ЗППАМ, а заявените възражения за незаконосъобразност на ЗППАМ и издадените наказателни постановления са неотносими към производството по чл. 166, ал. 4 от АПК. На 22.08.2025 год. по адм. дело № 638/2025 год. на Административен съд – Плевен е постъпила нова молба от С. С., чрез адв. Йотова, в която отново е формулирано искане за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на ЗППАМ № 25-0938-000238/12.06.2025 год., издадена от началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Плевен. В тази молба се твърди наличието на значителни и трудно поправими за жалбоподателя вреди с оглед сключения на 04.08.2025 год. трудов договор с дружеството „Златен клас 05“ ЕООД. При така установените фактически обстоятелства, първоинстанционният административен съд е постановил оспореното в настоящото производство Определение № 2688/26.08.2025 год. по адм. дело № 638/2025 год., с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя са спиране на предварителното изпълнение на ЗППАМ № 25-0938-000238/12.06.2025 год., издадена от началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Плевен. При мотивиране на този правен резултат, съдът е приел, че твърдението на искателя, че изпълнението на заповедта ще доведе до значителни вреди свързани с невъзможността да упражнява трудова дейност, не обуславя само по себе си извод за наличие на основание за спиране на предварителното изпълнение на приложената ПАМ. Акцентирано е и на обстоятелството, че представения по делото трудов договор е с дата 04.08.2025 год., т.е. от дата следваща тази на издаване и получаване на оспорената заповед, както и следваща датата на определението по адм. дело № 621/2025г., с което е оставено без уважение първото искане за спиране предварителното изпълнение на процесната заповед. Тези факти са мотивирали съда да приеме, че оспорващия съзнателно е подписал трудов договор, знаейки че му е иззето СУМПС и съзнавайки, че няма да може да изпълнява трудовите си задължения. От страна на първоинстанционния съд са развити и мотиви, съгласно които, нормата на чл. 166, ал. 2 от АПК, към която препраща ал. 4, указва необходимостта от наличие на нови обстоятелства, като основание за спиране на предварителното изпълнение на административния акт. Такива по мнение на първоинстанционния съд не са налице, доколкото сключеното трудово правоотношение не представлява ново обстоятелство, което обуславя спиране предварителното изпълнение на заповедта. Настоящият касационен състав приема така формирания извод за законосъобразен. В конкретния случай, предварителното изпълнение на оспорената ЗППАМ е допуснато по силата на закона – чл. 172, ал. 6 от ЗДвП, съгласно която норма, подадената жалба не спира изпълнението на приложената административна мярка. При тази хипотеза, допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на административния акт, може да бъде спряно по реда на чл. 166, ал. 4 от АПК по искане на оспорващия при наличие на условията на чл. 166, ал. 2 от АПК, съгласно които норми, допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал. 2, т. е. съдът може да спре предварителното изпълнение, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда, като изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства. Анализът на така цитираните правни норми обосновава извода за наличието на две кумулативно изискуеми предпоставки, въз основа на които, съдът може да постанови спиране на допуснато по закон предварително изпълнение на административния акт – възможност за причиняване на оспорващия значителна или трудно поправима вреда и възникнали след постановяване на акта нови обстоятелства. С оглед цитираната по-горе разпоредба на чл. 166, ал. 4, вр. ал. 2 от АПК, в този вид производства, в тежест на оспорващия е да докаже наличието на опасност от настъпване на вредоносни за него последици в резултат на предварителното изпълнение на административния акт, т. е. тежестта за доказване се носи от оспорващия, защото доказването е насрещно и адресатът следва да представи доказателства, че то би могло да причини значителна или трудно поправима вреда. Във всеки конкретен случай, съдът, разглеждащ искането за спиране по чл. 166, ал. 2 от АПК, преценява дали незабавното му изпълнение може да причини такава вреда на адресата, която да бъде противопоставима на предпоставките по чл. 60, ал. 1 от АПК. В този смисъл, за да бъде спряно предварителното изпълнение, жалбоподателят следва да заяви и докаже вида и вероятността за настъпване на твърдените от него вреди от изпълнението, за да се прецени дали са значителни като основание за спирането му. Правилно и обосновано първоинстанционния съд е приел, че от страна на жалбоподателя не са ангажирани доказателства в подкрепа на заявеното твърдение, че от предварителното изпълнение на акта ще претърпи значителни или трудно поправими вреди. Мотивирайки особеното си искане, жалбоподателят е заявил, че предварителното изпълнение на акта ще наруши право му на труд. Така заявеното твърдение се явява както неоснователно, така и недоказано. В самото искане е заявено, че предварителното изпълнение на ЗППАМ ще препятства възможността на жалбоподателя да осъществява трудовите си задължения, възникнали на основание сключен на 04.08.2025 год. трудов договор. Както правилно и обосновано е посочил първоинстанционния съд, така заявеното твърдение не обосновава наличието на значителна или трудно поправима за жалбоподателя вреда, която по интензитет би била противопоставима на заложения в закона обществен интерес. Основателни се явяват и доводите на съда, че въпросния трудов договор е сключен на 04.08.2025 год., към който момент вече е била издадена и връчена ЗППАМ, като е налице и постановен съдебен акт - Определение № 2458/23.07.2025 год. по адм. дело № 621/2025 год., с което е оставено без уважение идентично искане на жалбоподателя са спиране на предварителното изпълнение на ЗППАМ № 25-0938-000238/12.06.2025 год., издадена от началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Плевен. В този смисъл, споделим е извода на съда, че трудовия договор е сключен именно за целите на оспорването. Обстоятелството, че в изпълнение на ЗППАМ е отнето СУМПС на жалбоподателя и същия не би могъл да изпълнява служебните си задължения по сключения на 04.08.2025 год. трудов договор, не съставлява и ново обстоятелство по смисъла на чл. 166, ал. 2, изр. 2 от АПК. Както се посочи, към момента на сключване на трудовия договор, ЗППАМ вече е била връчена, поради което, към този момент искателя е бил със съзнанието, че е в невъзможност да осъществява трудовите задължения по този договор, поради отнетото му СУМПС. От друга страна, факти и обстоятелства, които са пряко следствие на акта не съставляват нови обстоятелства по смисъла на цитираната разпоредба и са ирелевантни за основателността на искането. В този смисъл, отнемане на СУМПС и лишаване на лицето от правоуправление е пряко следствие от ЗППАМ, поради което не съставлява ново обстоятелство, в каквато насока са твърденията, обективирани в частната жалба. По изложените съображения, частната жалба се явява неоснователна и като такава следва да се остави без уважение, а оспореното определение, като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила. Мотивиран от горното и на основание чл. 236, във вр. с чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховния административен съд, Седмо отделение,