Определение № 40 от 02.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 3731/2015 г.

Производството е по реда на чл.248 от ГПК. Образувано е по молба на Прокуратурата на Република България за изменение на определението по делото в частта за разноските поради прекомерност на присъдения адвокатски хонорар. Молителят желае определението да бъде изменено, като на противната страна вместо 1 000 лв. да бъдат присъдени разноски в минималния размер на адвокатския хонорар. Ответникът по молбата Л. Г. я оспорва и моли тя да бъде оставена без уважение. Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Трето отделение, след като взе предвид становищата на страните, приема следното: Молбата за допълване на решението в частта за разноските е подадена в срок, поради което е допустима. Разгледана по същество, тази молба е неоснователна. Подадената от молителя касационна жалба и повдигнатите в изложението въпроси са станали причина пълномощникът на Л. Г. да изготви и представи по делото подробен отговор. В този отговор е изложена установената фактическа обстановка и са формулирани правни доводи против допускането на касационно обжалване. Следователно положените от пълномощника усилия са над минимално необходимите за защита на неговия упълномощител, поради което възнаграждението не може да бъде намалено до най-ниския предвиден в Наредбата размер, а следва да бъде изцяло присъдено. Ето защо молбата за изменение на определението в частта за разноските трябва да бъде оставена без уважение. Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Трето отделение