Определение № 6924 от 22.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5872/2026 г.

Производството е по чл. 166, ал. 3 АПК във връзка с чл. 217, ал. 2 ЗУТ, образувано по частна жалба на „КРИСИ-2001” ЕООД, подадена чрез адв. Бунева срещу определение № 13554 от 07.04.2026 г., постановено по адм. д. № 4065/2026 г. по описа на Административен съд – София град, с което е отхвърлено искане на дружеството за спиране предварителното изпълнение на заповед № РПД26-РД09-34/12.03.2026г. на кмета на район „Подуяне“- Столична община. С доводи за неправилност на определението се претендира неговата отмяна. По реда и в срока по чл. 232 АПК е постъпило възражение от ответника по частната жалба- кмет на район „Подуяне“- Столична община, чрез ст.юрк. Захариев, в което се излагат доводи за правилност на обжалваното определение и се иска да бъде оставено в сила. Претендират се разноски- юрк.възнаграждение. Върховният административен съд, второ отделение намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна в срока по чл. 230 АПК, но неоснователна по следните съображения: С обжалваното определение е отхвърлено искането по чл. 166 АПК на настоящия частен жалбоподател за спиране на предварителното изпълнение на заповед № РПД26-РД09-34/12.03.2026г. на кмета на район „Подуяне“- Столична община, с която на основание чл. 178, ал. 6 във вр. с ал.1 и чл. 223, ал. 1, т. 6 и т. 7 от ЗУТ е забранено ползването на строеж „Преустройство на сладкарница“ в „Кафе-бар и магазин за наргилета“, находящ се на първи етаж в сграда с идентификатор № 68134.614.126.1, с адрес: гр. София, [улица]. Определението е мотивирано с липса на доказателства, сочещи на визираните в чл. 166, ал. 4 във връзка с ал. 2 АПК предпоставки - не са представени доказателства за евентуални вреди от предварителното изпълнение. Определението е правилно и законосъобразно. Законосъобразен е извода на административният съд, че предварителното изпълнение на процесната заповед, не е допуснато от административния орган с изрична обосновка по чл. 60 АПК, а по силата на законовата норма на чл. 217, ал. 1, т. 3 ЗУТ, поради което основанията за спиране на предварителното изпълнение са тези по ал. 4 във връзка с ал. 2 на чл. 166 АПК, т. е. ако изпълнението "би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда". В тежест на оспорващия е да докаже конкретните вреди по горната разпоредба, което в случая не е налице, тъй като не са представени доказателства, а не се навеждат и доводи, обосноваващи основателност на искането за спиране. Изложените доводи по частната жалба касаят неудобства за адресата на заповедта от изпълнението, които не са в приложното поле на горецитираната разпоредба. Освен това с доводите към искането за спиране не се оборват установените в административното производство факти, а именно, че се касае за неприет по установения ред строеж, чието ползване е рисково и само по себе си може да доведе до вреда както за адресата така и за трети лица. В този смисъл е и законовата презумция по предварителното изпълнение. Евентуалните вреди, за които се твърди, че ще настъпят от фактическото изпълнение, подлежат на възмездяване в самостоятелно съдебно производство, при евентуално приключване на делото с отмяна на заповед № РПД26-РД09-34/12.03.2026г. на кмета на район „Подуяне“- Столична община като незаконосъобразна. При съобразяване на изложените факти и обстоятелства се налага извода за неоснователност на особеното искане за спиране на предварителното изпълнение на заповедта, тъй като то не би могло да "причини на оспорващата значителна или трудно поправима вреда" по смисъла на чл. 166, ал. 2 АПК, неподлежаща на последващо обезщетение при евентуална отмяна на процесната заповед. С оглед на горното, обжалваното определение следва да се остави в сила като обосновано и законосъобразно. Разноските подлежат на присъждане с крайния съдебен акт в първоинстанционното производство. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 във връзка с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, второ отделение