Определение № 13274 от 06.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11377/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на А. М. А. срещу определение № 7215/03.10.2024 г., постановено по адм. д. 1484/2024 г. по описа на Административен съд – Бургас (АС-Бургас). В частната жалба се твърди, че обжалваното определение е неправилно и противоречи на практиката на същия административен съд, поради което иска да бъде отменено, а делото да бъде върнато с указания за разглеждане по същество като се прекрати адм.д. 1367/2024 г., което да се приложи към адм.д. 1484/2024 г. и да се осъди органа да възстанови разходите по делото. Ответникът, редовно уведомен за настоящото производство, не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, след като прецени допустимостта на частната жалба и наведените в нея доводи, приема, че е допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК от надлежна страна, а разгледана по същество е основателна, поради следните съображения: С обжалваното определение № 7215/03.10.2024 г., постановено по адм. д. 1484/2024 г. по описа на АС-Бургас е оставена без разглеждане жалба вх. № 8927/30.08.2024 г. на А. М. А. срещу твърдян мълчалив отказ на директора на РИОСВ-Бургас по заявление от 29.07.2024 г. по Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ). Административният съд е приел, че е налице хипотезата на чл. 159, т. 7 от АПК като се е позовал на висящността на по-рано образуваното адм.д. 1367/2024 г. по описа на АС-Бургас, по което се обжалва изричен отказ за произнасяне по същото заявление за достъп до обществена информация. Така постановеното определение е валидно, допустимо, но неправилно. Адм.д. 1484/2024 г. по описа на Ас-Бургас е образувано по жалба на А. А. против изричен акт с изх. № ЗДОИ-23(2)/16.08.2024 г. на директора на Регионалната инспекция по околната среда и водите – Бургас (РИОСВ-Бургас), издаден по повод заявление за достъп до обществена информация от 29.07.2024 г., а не както е прието в обжалваното определение, че се оспорва мълчалив отказ за произнасяне по заявление от 29.07.2024 г. Твърденият мълчалив отказ за произнасяне по заявлението от 29.07.2024 г. на А. А. е предмет на адм.д. 1367/2024 по описа на АС-Бургас, което е образувано преди адм.д. 1484/2024 г. по описа на същия съд и състав. Освен техническата грешка при определяне предмета на двете дела с едни и същи страни, първоинстанционният съд не е съобразил правилно смисъла на чл. 58, ал. 3 от АПК и процесуалните действия, които се изисква да бъдат предприети за осигуряване приложението на тази разпоредба. По изложените съображения обжалваното определение като необосновано и незаконосъобразно трябва да бъде отменено, а делото да бъде върнато на АС-Бургас за продължаване на процесуалните действия включително и за преценка приложението на чл. 123 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), а не на чл. 159 от АПК. С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция разноски не следва да бъдат определяни. По изложените съображения, Върховният административен съд, пето отделение