Определение № 4904 от 07.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4143/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на началника на Районно управление (РУ) - Първомай при Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОДМВР) – Пловдив срещу Определение №2329 от 26.02.2026 г. на Административен съд (АС) - Пловдив по адм. дело №3030/2025 г., в частта, с която е оставено без уважение искането му за отмяна на наложената с Разпореждане №1914 от 18.02.2026 г. глоба. Частният жалбоподател – началникът на РУ – Първомай при ОДМВР - Пловдив счита определението за неправилно. Излага, че с разпореждането от 18.02.2026 г. на началника на РУ – Първомай при ОДМВР – Пловдив - Р. С. е наложена глоба в размер на 200 евро за неизпълнение на разпореждането от 28.01.2026 г. Съгласно Заповед №8121К-533 от 28.01.2026 г. Р. С. е временно преназначен на длъжността „началник на РУ – Първомай“. Съгласно акт за встъпване в длъжност, същият е встъпил в длъжност на 29.01.2026 г. Р. С. не е бил началник на РУ – Първомай, когато разпореждането е получено и не може да носи отговорност за неизпълнението му. Предвид изложеното прави искане определението, в обжалваната част, да бъде отменено. Ответникът – Б. В. К. не е изразил становище по частната жалба. Върховният административен съд счита частната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 230 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. С Разпореждане №1047 от 28.01.2026 г. на АС – Пловдив по адм. дело №3030/2025 г., съдът е задължил ответника (началника на РУ – Първомай) в 3-дневен срок от съобщаването да представи в деловодството на съда заверено копие от пълната административна преписка по издаване на оспорения отказ, както и заверено копие на самия отказ с информация за датата и начина на неговото съобщаване на жалбоподателя. Разпореждането е получено в РУ – Първомай на 29.01.2026 г. С Разпореждане №1914 от 18.02.2026 г. на АС – Пловдив по адм. дело №3030/2025 г., съдът е констатирал, че съобщението за предходното му разпореждане е получено на 29.01.2026 г., но ответникът не е изпълнил задължението си. Предвид посоченото и на основание чл. 143а, т. 2 АПК и чл. 91, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) е наложил глоба в размер на 200 евро на Р. С. – началник на РУ- Първомай при ОДМВР – Пловдив. Административната преписка е представена по делото от началника на РУ – Първомай на 20.02.2026 г. На същата дата от него е депозирано становище, в което е направено искане наложената му глоба в размер на 200 евро да бъде отменена. Изложено е, че Р. С. е встъпил в длъжност, като ВПД началник на РУ – Първомай на 29.02.2026 г. и при получаване повторно на разпореждането от 28.01.2026 г. го е изпълнил в указания срок. С Определение №2329 от 26.02.2026 г. на АС – Пловдив по адм. дело №3030/2025 г., в обжалваната в настоящото производство част, съдът е приел, че намира за неоснователно искането за отмяна на наложената глоба, защото встъпването в нова длъжност не би следвало да влияе на доброто и качествено изпълнение на служебните задължения и на организацията на работа на администрацията и правилата за документооборота, които следва да осигуряват своевременно изпълнение на актовете на съда, а не тяхното игнориране. Предвид посоченото е оставил без уважение искането на началника на РУ – Първомай при ОДМВР – Пловдив за отмяна на наложената с разпореждането от 18.02.2026 г. глоба. Определението е правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 143а, т. 2 АПК, заседанието се ръководи от председателя на състава, който може да налага глоби за неизпълнение на разпорежданията на съда. Доколкото размерът на глобите не е регламентиран в АПК, приложение, на основание чл. 144 АПК, намира разпоредбата на чл. 91 ГПК, ал. 2 от която регламентира, че за нарушения, които затрудняват хода на производството или са извършени повторно, глобата е в размер от 100 до 1200 лв. Регламентираната в чл. 143а, т. 2 АПК предпоставка за налагането на глобата е осъществена – налице е разпореждане на съда до административния орган от 28.01.2026 г., връчено на 29.01.2026 г., което, въпреки дадения от съда 3-дневен срок, не е изпълнено до 18.02.2026 г. Неоснователно е направеното в частната жалба възражение, че съобщението за разпореждането от 28.01.2026 г. е получено преди встъпването в длъжност на Р. С.. То е получено в РУ – Първомай на датата на встъпването му – 29.01.2026 г. и не е изпълнено в рамките на 20 дни. Дори обаче разпореждането да беше получено преди встъпването на С. в длъжност, това не го освобождава от задължението за изпълнението му. Размерът на определената от АС – Пловдив глоба е в рамките на нормативно установения. Изложеното води до извод, че постановеното от АС – Пловдив определение, в обжалваната в настоящото производство част, е правилно и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение