Определение № 2832 от 04.10.2023 г. на ВКС по гр. д. № 528/2023 г.

Производството е по реда на чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Кърджалийската окръжна прокуратура против решение №208 от 14.11.2022 г., постановено по въззивно гражданско дело № 133 по описа за 2022 г. на Кърджалийския окръжен съд в частта, с която е потвърдено решение № 135 от 09.05.2022 г. по гр. д. №1288 по описа за 2021 г. на Кърджалийския районен съд за осъждане на Прокуратурата на Република България да заплати на Е. С. К. 12 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди в резултат от незаконното му привличане като обвиняем за извършване на престъпление по чл.149, ал.1 от НК във връзка с чл.63, ал.1, т.3 от НК по ДП № 690/2017 г. по описа на РУ-Кърджали, преобразувано в ДП № 9/2018 г. и прекратено на 7.11.2019 г. Касаторът твърди, че решението на Кърджалийския окръжен съд е неправилно-основание за касационно обжалване по чл.281, т.3 от ГПК. Като основание за допускане на касационното обжалване касаторът сочи противоречие между обжалваното решение и практиката на ВКС по въпроса относно приложението на разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, който обуславя присъждане на по-нисък размер на обезщетението за неимуществени вреди. Е. С. К. застъпва становището, че няма основания за допускане на касационно обжалване на решението на Кърджалийския окръжен съд, като оспорва касационната жалба и по същество. Претендира за присъждане на 1200 лв. разноски за касационното производство. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното: Е. С. К. е изложил в исковата молба, че на 16.11.2017 г., когато още е бил непълнолетен, е бил задържан за срок от 24 часа, а на 17.11.2017 г. е бил привлечен като обвиняем по ДП № 690/2017 г. за престъпление по чл.149, ал.1 от НК във връзка с чл.63, ал.1, т.3 от НК. Задържането е било продължено с постановление на Районна прокуратура-Кърджали от 17.11.2017 г. за още 72 часа, а с определение № 179 от 20.11.2017 г. по ЧНД № 1351/2017 г. на Кърджалийския районен съд му е наложена мярка за неотклонение „задържане под стража“, изменена в мярка „надзор на родителя“ на 28.11.2017 г. След близо две години разследване наказателното производство е било прекратено поради недоказаност. Повдигнатото и поддържано незаконно обвинение е довело до задържане в продължение на 13 дни и до влошаване на психичното му състояние, което е наложило на 6.12.2017 г. да потърси психиатрична помощ. При прегледа психиатърът е установил тревожно разстройство и му е предписал лечение с медикаменти. Привличането му като обвиняем за неморално и злепоставящо престъпление в значителна степен е засегнала доброто име, честта и достойнството му и е имало негативен ефект върху училищната и обществената среда в селото, където е живеел. За обезщетение на тези неимуществени вреди той е предявил иск срещу Прокуратурата на Република България за заплащане на сумата от 19 000 лв. Въз основа на събраните по делото доказателства Кърджалийският районен съд е приел, че Прокуратурата носи отговорност за причинените на ищеца от незаконно повдигнатото и поддържано обвинение неимуществени вреди. Ищецът е изживял негативни емоции, засегнато е било доброто име, честта и достойнството му. Разследването е довело до изключително негативен ефект върху училищната и обществената среда в селото, където всички се познават. Изживял е силен страх от евентуална наказателна отговорност, а упражнената принуда е засегнала неприкосновеността на личността му и е причинила значително психично и емоционално страдание, което е довело до психиатрично заболяване, от което се лекува и понастоящем. Разследването е продължило две години, което надхвърля законовите и разумните срокове за провеждането му. Ето защо, след отчитане на тежестта на повдигнатото обвинение и всички тези обстоятелства, първоинстанционният съд е присъдил обезщетение за неимуществени вреди в размер на 12 000 лв. Кърджалийският окръжен съд е потвърдил първоинстанционното решение в тази част, посочвайки приложимите критерии, обуславящи размера на обезщетението за неимуществени вреди. Тези критерии са тежестта на повдигнатото и поддържаното обвинение, за което се предвижда наказание лишаване от свобода до три години/при редукция по чл.63, ал.1, т.3 от НК/, периодът на наказателното производство от една година, 11 месеца и 20 дни, задържането на ищеца под стража за период от 12 дни. Особено внимание въззивният съд е отделил на психическото въздействие на обвинението върху ищеца, установено от свидетелските показания. Преди това той е бил весело, щастливо и общително дете, а след това е бил потиснат, не можел да спи, притеснявал се, срамувал се, не общувал с никого и не излизал навън. Наложило се родителите му да потърсят психиатрична помощ. При прегледа е констатирана фобийно-тревожна симптоматика, която е лекувана с медикаменти и лечението продължава. Всички посочени във въззивното решение критерии за определяне размера на неимуществените вреди от незаконно повдигнатото обвинение са меродавни и съответстват на т. ІІ на ППВС №4/1968 г. и на приложимата практика на ВКС, включително на цитираните от касатора решение № 480/12 от 23.04.2013 г. по гр.дело № 85/2012 г. на IV ГО и решение № 29 от 27.03.2017 г. по гр. д. № 2788/2016 г. на III ГО на ВКС. В първото от тези решения е дадено принципно разрешение на въпросите относно формулирането и доказването на претърпените от незаконното обвинение неимуществени вреди. Посочено е, че негативните преживявания и отражения върху живота на пострадалия обичайно се причиняват от наказателното производство и за установяването им не бива да се изхожда единствено от формалните външни доказателства. Само неимуществени вреди над обичайните следва да бъдат описани в исковата молба и надлежно доказани в процеса. Второто решение касае преценката на задържането под стража като критерий за определяне размера на обезщетението, когато лицето не за пръв път попада в затвора. Между въззивното решение и дадените отговори в решенията на ВКС няма принципни различия. В исковата молба по настоящото дело претърпените неимуществени вреди са достатъчно конкретизирани и са доказани в процеса. Задържането под стража на ищеца в продължение на 12 дни, когато е бил петнадесетгодишен, може да се окачестви само като обстоятелство, което се е отразило тежко върху неговата все още детска психика, поради което обуславя висок размер на обезщетението за неимуществени вреди и не може да повлияе в посока на неговото намаляване, както желае Прокуратурата на Република България. По тези съображения настоящата инстанция приема, че касационно обжалване на решението на Кърджалийския окръжен съд не следва да се допуска. При този изход на спора касаторът дължи на Е. С. К. сумата 1200 лв. разноски за касационното производство. Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение