Определение № 255 от 04.06.2025 г. на ВКС по н. д. № 459/2025 г.

Производството пред ВКС е образувано по реда на чл.351, ал.6 НПК по частна жалба (озаглавена касационна жалба) от подсъдимия К. М. Б. срещу разпореждане №887 от 25.04.2025 г. на председателя на 3 наказателно отделение, с което е постановен отказ да бъде образувано касационно производство по касационна жалба с вх. №7601 от 25.04.2025 г. и срещу разпореждане №251 от 07.05.2025 г. постановено от съдията- докладчик по ВНОХД №20254100600137/2025 г. по описа на Окръжен съд- гр. Велико Търново, с което е върната подадената касационна жалба срещу решение по ВНОХД №137/2025 г. по описа на същият съд. В частната жалба се твърди, че неправилно е постановен отказ да бъде образувано касационно производство, като незаконосъобразно председателят на 3 отделение и съдията- докладчик по делото е преценил, че постановения въззивен съдебен акт не подлежи на касационнен контрол. Жалбоподателят моли да бъде отчетено, че с въззивното решение е добавено самостоятелно наказание за подсъдимия Б., като според него това е възможно да бъде направено единствено с присъда, но не и с въззивно решение. На това основание предлага атакуваните съдебни актове да бъдат отменени, а постановеното въззивно решение да бъде проверено от касационния съд. С разпореждане №1016 от 16.05.2025 г. председателят на наказателна колегия на ВКС е отказал да образува касационно производство по жалбата срещу разпореждане №887 от 25.04.2025 г. на председателя на 3 наказателно отделение. Ето защо съдът ще се произнесе единствено по жалбата срещу срещу разпореждане №251 от 07.05.2025 г. постановено от съдията- докладчик по ВНОХД №20254100600137/2025 г. по описа на Окръжен съд- гр. Велико Търново. По настоящото производство с постановена присъда по НОХД №16/2024 г. по описа на РС- гр. Горна Оряховица, с която подсъдимият Б. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.343, ал.3, б.“а“, във вр. с ал.1, б.“б“, във вр. с чл.342, ал.1 НК, като му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от три години и изпълнението му е отложено по реда на чл.66, ал.1 НК за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. С въззивното решение атакуваната първоинстанционна присъда е изменена, като на основание чл.343г, във вр. с чл.37, ал.1, т.7 НК на подсъдимия е наложено наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от три години, считано от отнемане на свидетелството за управление на МПС. Срещу въззивното решение е постъпила жалба, която е била изпратена по компетентност на ВКС. С атакуваното разпореждане на съдията- докладчик от въззивния съд на основание чл.351, ал.5, т.3 НПК е върната касационната жалба. Касационният съд прецени, че атакувания въззивен съдебен акт не подлежи на касационен контрол. Актовете на въззивният съд, постановени по наказателни дела, които могат да бъдат проверени от ВКС са изчерпателно посочени в разпоредбата на чл.346 НПК. Няма съмнение, че постановено от въззивния окръжен съд решение не е между тях, поради което и извода на съдията- докладчик, че в случая са налице предпоставките на чл.351, ал.5, т.3 НПК е законосъобразен. Настоящият касационен състав категорично не може да сподели доводите, отразени в касационната жалба, че атакувания въззивен съдебен акт, независимо, че е озаглавен решение, трябва да бъде присъда. Случаите, в които въззивният съд постановява присъда са изчерпателно посочени в нормата на чл.336 НПК. В настоящото производство съдът е наложил предвиденото в чл.343г НК наказание „лишаване от право да се управлява МПС“, като законосъобразно се е произнесъл с решение. Единствено с оглед пълнота на изложението следва да бъде посочено, че неправилно въззивният съд е приел, че е упражнил правомощията си по чл.337, ал.1, т.2 НПК, а в действителност той е увеличил наказанието, като е добавил предвиденото в чл.343г НК наказание за съответното престъпление и затова основанието да постанови съдебния си акт е чл.337, ал.2, т.1 НПК. Предвид изложеното касационният съд прецени, че правилно подадената срещу разпореждането жалба е била върната, тъй като атакувания съдебен акт не подлежи на касационен контрол. Така мотивиран, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение