Определение № 360 от 27.11.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2347/2015 г.
ВКСI гражданско отделение27.11.2015 г.докладчик Добрила Василева
Диспозитив
ДОПЪЛВА решение № 142 от 01.10.2015 г. по гр. д. № 2347/2015 г. на ВКС, I г.о. в частта му за разноските, като: ОСЪЖДА П. Ц. Т. от [населено място] да заплати на [фирма], [населено място] разноски за производството пред Върховния касационен съд в размер на 645 /шестстотин четиридесет и пет/ лева. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Мотиви
Производството е по чл. 248 ГПК. Образувано е по молба вх. № 10876 от 13.10.2015 г. на [фирма], [населено място], чрез пълномощника му адв. В. К. – САК, с която се иска допълване на решение № 142 от 01.10.2015 г. по гр. д. № 2347/2015 г. на ВКС, I г.о., с което е оставена без уважение молбата на П. Ц. Т. от [населено място] за отмяна на влязлото в сила решение № 293/28.05.2014 г. по гр. д. № 112/2014 г. на Районен съд – Горна Оряховица, потвърдено с решение № 285/14.08.2014 г. по гр. д. № 709/2014 г. на Великотърновския окръжен съд. Ответникът по молбата П. Ц. Т. не е изразил становище по нея в писмен отговор по чл. 248, ал. 2 ГПК. От данните по делото е видно, че молителят [фирма] – ответник по молбата за отмяна е направил разноски в производството по гр. д. № 2347/2015 г. по описа на ВКС, I г.о. Съгласно приложените към отговора по молбата за отмяна списък на разноските по чл. 80 ГПК, анекс за възлагане на процесуално представителство от 29.12.2014 г. и документ – преводно нареждане от 05.01.2015 г. е видно, че страната е заплатила сумата 645 лева – разноски за адвокатско възнаграждение. Уговорено е, че разликата до 860 лв. ще се плати след допускане на молбата за отмяна до разглеждане. С тълкувателно решение № 6/2012 от 06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК, т. 1 са дадени задължителни указания, че съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат само когато страната е заплатила възнаграждението, т.е. за разноски, които са направени. Нормата на чл.78 от ГПК не следва да се прилага разширително- за възнаграждение, което не е платено, а зависи от изхода на спора, каквато възможност урежда чл.36, ал.4 от Закона за адвокатурата, т.к. това са отношения единствено между клиент и адвокат. По изложените съображения и с оглед изхода на спора пред касационната инстанция и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, молителят П. Ц. Т. следва да бъде осъден да заплати направените от ответника по молбата разноски в размер на 645 лв., поради което и на основание чл. 248 ГПК настоящият състав на ВКС, първо гражданско отделение.