Определение № 1611 от 30.03.2026 г. на ВКС по гр. д. № 79/2026 г.

Производството е по чл.307,ал.1 ГПК. Образувано е по молба на Г. Й. М. за отмяна на влязло в сила решение № 439 /24.10.2024 г. по в.гр.д. № 686 /2024 г. на Русенския окръжен съд на основание за отмяна по чл.303, ал.1, т.1 ГПК. С това решение е потвърдено решение на Русенския РС, с което е отхвърлен иск на Г. Й. М. срещу К. Й. М. с правно основание чл.59 ЗЗД за заплащане на сумата 6 037 лева. В молбата за отмяна се твърди, че са открити нови обстоятелства и нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни на молителя и се представят следните писмени доказателства: съдебно решение № 59 /08.01.2021 г. по адм.д. № 607 /2020 на АС – Русе по дело, по което Г. Й. М. е страна –жалбоподател и в което е написано, че е окончателно, Писмо с изх. № 20-33190-18.07.2023 г. на Агенция по геодезия и кадастър и акт образец 16 от 16.01.2023 г., за който твърди, че му е предоставен от [община] на 10.07.2023 г. Ответникът по молбата за отмяна К. Й. М. не е подала писмен отговор на молбата за отмяна. Настоящият състав на съда, като обсъди по реда на чл.307, ал.1 ГПК наличието на предпоставките за допустимост, намира, че подадената молба за отмяна следва да бъде допусната до разглеждане: решението, чиято отмяна се иска, е влязло в сила с постановяването му (с влязло в сила определение на ВКС е прието, че не подлежи на касационно обжалване); съдебното решение подлежи на отмяна по реда на чл.303,ал.1 ГПК; молбата за отмяна е подадена в срока по чл.305, ал.1, т.1. ГПК; молбата за отмяна е подадена от надлежно легитимирана страна в процеса, в който е постановено решението и е редовна. Воден от изложеното съдът