Определение № 2532 от 20.05.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4380/2024 г.

Производството по делото е образувано по три касационни жалби, подадени срещу решение №731/27.06.2024г. по в. гр. д. №828/2024г. по описа на Варненския окръжен съд в частта, с която, след като е отменено решение №426/12.02.2024г. по гр.д. №12354/2022г. на Варненския районен съд, е признато за установено по отношение на Д. Е. М., М. Е. М., Г. Р. М., В. Д. П., М. И. М. и А. Ф. Н., че И. К. И. е собственик на 1/2 ид. ч. от 600 кв.м. от НИ №***по ПНИ на местността „Д. “, в [населено място], [община], целият с площ от 774 кв.м. код по ЕККАТЕ: ***, одобрен със Заповед № РД-16-7706 от 04.04.2016г. на Областен управител на Област Варна, на основание владение, упражнено от него в периода от 01.08.2012г. до 25.07.2018г., към което е присъединено и владението, упражнявано от наследодателя му К. И. К. в периода от 25.02.2008г. до 01.08.2012г., на основание чл. 124, ал. 1 ГПК. Въззивното решение в частта му, с която първоинстанционното решение е обезсилено в частта, с която е отхвърлено искането за осъждане на ответниците М. И. М. и А. Ф. Н. за предаване на владението върху 1/2 ид. ч. от 600 кв.м. от НИ №***по ПНИ на местността „Д. “ и е прекратено производството, като необжалвано, е влязло в сила. Първата касационна жалба вх. №20426/12.08.2024г. e от В. Д. П., чрез адв. М. Ж.. Касаторът счита въззивното решение за неправилно поради нарушения на материалния закон - чл. 79 ЗС и чл. 81 ЗС и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, като излага, че съдът пренебрегвайки заинтересоваността на разпитаните ищцови свидетели, е приел само въз основа на техните показания, че ищецът е придобил имота по давност, присъединявайки към своето владение и това на неговия баща, като твърди и необоснованост на този извод. Моли решението да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което претенцията бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана или делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. С касационната жалба е направено и искане за спиране на настоящото касационно производство до произнасяне с тълкувателно решение по тълк. дело № 2/2024г. на ОСГК на ВКС. В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК касаторът поддържа наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и ал.2 ГПК за касационно обжалване, като формулира следните въпроси: 1."Следва ли съдът при произнасянето си да съобрази задължителните указания, обективирани в т.2 от ТР №4 от 17.12.2012г. по тълк. д. №4/2012г., на ОСГК на ВКС, касателно изричното тълкуване, че позоваването не е елемент от фактическия състав на придобивното основание съобразно нормата на чл. 79 ЗС, а процесуално средство за защита на материалноправните последици на давността, към момента на изтичане на законовия срок?" при наведено твърдение, че този въпрос е решен от въззивния съд в противоречие с решение №91/02.07.2010г. по т.д. № 713/2010г. на ВКС, II т.о.; 2."Следва ли, искът да бъде уважен от въззивния съд, когато е възприел относимия юридически факт за осъществен, базирайки и своите фактически констатации на тази група гласни доказателства, без да обсъди, че свидетелят е заинтересован в полза да ищеца?", по който въпрос се твърди, че въззивният съд е дал правно разрешение в противоречие с решение №60173/15.12.2021г. по гр.д. №1431/2021г. на ВКС, I г.о.; 3."Длъжен ли е съдът, когато е сезиран с иск за установяване на собственост, въз основа на давностно владение, да изложи конкретни съображения в решението по отношение на кумулативното доказване на следните факти: основанието, на което се основава фактическата власт, срокът, в който е владян имотът, непрекъснатост и необезпокояваност на владението?", с твърдението, че този въпрос е разрешен в обжалвания въззивен акт в противоречие с решение №520/05.08.2010г. по гр.д. №1070/2009г. на ВКС, I г.о. Втората касационна жалба вх. №20851/19.08.2024г. e от М. И. М. и А. Ф. Н., чрез адв. Г. В.. Според касаторите въззивният съд неправилно е приложил материалния закон досежно правилата на придобивната давност, присъединяване на владението и прекъсване на давността по смисъла на чл. 81 ЗС; допуснал е нарушения на процесуалните правила при обсъждане и преценката на доказателствата, като необоснован се явява и изводът му, че ищецът е владял имота в срок от десет години и го е придобил по давност. Считат, че в обжалвания акт липсва произнасяне по релевираното в депозирания от тях отговор на исковата молба възражение по чл. 79, ал. 2 ЗС. Молят за отмяна на въззивното решение и отхвърляне на исковете, предявени от И. К. И.. В изложение за допускане на касационното обжалване жалбоподателите поддържат наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 3 и ал. 2 ГПК по следните въпроси: 1."От кой момент започва да тече 10-годишният давностен срок за наследника, чийто наследодател е установил фактическа власт върху имота на основание предадено владение по предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот? "; 2."Прекъсната ли е давността, изтекла в полза на наследодателя и заличени ли са последиците от нея, ако след смъртта му наследникът не установява сам фактическа власт върху имота?"; 3."Необходимо ли е наследникът, чийто наследодател е владял имота, предаден му по силата на предварителен договор, сам той (наследникът) да установи фактическа власт върху имота, за да се позове на давностно владение?"; 4."В случай, че наследникът не е установил сам фактическа власт върху имота, би ли могъл да установи такава чрез трети лица, в хипотезата, в която владението на наследодателя се основава на сключен предварителен договор и същото е предадено в изпълнение на задължение по предварителен договор?"; 5."Може ли наследникът да присъедини към своето владение, владението на своя наследодател, тогава когато същото се основава на облигационно правоотношение – предварителен договор?"; 6."Има ли разлика между владението, предадено в изпълнение на едно облигационно правоотношение и владението, като факт (корпус и анимус по смисъла на чл. 79, ал. 1 ЗС?"; 7."Необходимо ли е при владение, предадено в изпълнение на облигационно правоотношение, владелецът изрично да се позове на изтеклата в негова полза придобивна давност?"; 8."Представлява ли годно правно основание, за установяване на наследника на владение /като факт/ върху имот, върху който е предадено владение в изпълнение на задължение по предварителен договор за покупко-продажба и изгубва ли същият изтеклата в полза на наследодателя му погасителна давност, ако са изминали повече от 6 месеца от смъртта на наследодателя и установяване на фактическа власт върху имота от наследника?". Третата касационна жалба вх. №20923/19.08.2024г. e от М. Е. М. и Г. Р. М., чрез адв. С. Д.. Касаторите считат решението за неправилно поради допуснати процесуални нарушения – необсъждане на всички събрани по делото доказателства, липсата на обстоен анализ на свидетелските показания и на мотиви защо се кредитират на показанията на едни свидетели, а други се игнорират, неправилна преценка на обсъдените, нарушения на чл. 172 ГПК, които са довели до необосновани фактически и правни изводи, както и неправилно приложение на материалният закон – чл.79, ал.1 ЗС. В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК се сочат основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следния въпрос: 1."Следва ли въззивният съд да обсъди всички доводи и възражения на страните, и всички събрани доказателства имащи значение за решаването на спора?", който въпрос жалбоподателите твърдят, че е разрешен в противоречие с решение №39/30.06.2022г. по гр.д. №56/2021г. на ВКС, I т.о., решение №59/14.04.2015г. по гр.д. №4190/2014г. на ВКС, IV г.о., решение №60300/23.08.2022г. по гр. д. № 599/2021г. на ВКС, IV г.о. Чрез депозираните писмени отговори, ответникът по касационните жалби И. К. И., чрез адв. Р. М. и адв. З. С., изразява становище за липсата на сочените от касаторите основания за касационно обжалване, поради което моли жалбите им да не бъдат допускани до касационно разглеждане. Твърди, че въззивният съд при постановяване на решението не се е произнесъл в нарушение на практиката на ВКС, нито е допуснал твърдяните от касаторите нарушения. Всички доказателства по делото са обсъдени по отделно и в тяхната съвкупност, като след подробния им анализ, съдът е достигнал до правилния извод за основателност на предявените от него искове. В заключение се моли решението да не бъде допуснато до касационно обжалване, а ако бъде допуснато – да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Във връзка с поставените в изложението към касационните жалби въпроси досежно позоваването на изтекла в полза на ищеца и неговия наследодател придобивна давност, в контекста на възраженията на касаторите, че ищецът е загубил владението върху имота, настоящият състав съобрази, че с разпореждане на Председателя на ВКС от 14.05.2024г. на основание чл.128, ал.1 от Закона за съдебната власт е образувано Тълкувателно дело по следния въпрос: „Настъпва ли вещноправният ефект на придобивната давност, ако наследникът се позове на изтекла в полза на наследодателя му придобивна давност, след като е загубил владението върху имота за период по-дълъг от 6 месеца?". Доколкото този въпрос е обуславящ за изхода на настоящото производство, с оглед задължението на съда да следи служебно за допустимостта на същото, съобразно задължителните указания, обективирани в ТР № 8/2013 г. от 07.05.2014 г. по т. д. № 8/13 г. на ОСГТК, производството по делото следва да бъде спряно до приключване на тълкувателната процедура. Водим от горното, състава на ВКС, първо отделение на гражданската колегия