Решение № 8027 от 15.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2038/2026 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Л. Ц. П., чрез процесуален представител, против решение №1703 от 22.12.2025г., постановено по адм.д. №253/2025г. по описа на Административен съд-Габрово /АС-Габрово/. Касаторът иска отмяна на съдебното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост- отменително основание по чл.209, т.3 от АПК. Съображения излага в касационната жалба. Не претендира разноски. Ответникът- Комисията за защита от дискриминация /КЗД/, чрез процесуален представител оспорва касационната жалба и моли за потвърждаване на обжалваното решение. Съображения излага в писмено становище. Претендира разноски. Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК. Ответникът- Д. Г. Й., оспорва касационната жалба. Съображения излага в писмен отговор. Не претендира разноски. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд-Габрово e отхвърлил оспорването на П. против Решение №117/19.03.2025г., постановено по преписка №93/2023г. по описа на КЗД, на петчленен разширен заседателен състав, в частта, с която комисията е установила, че: Д. Й., началник сектор „Контрол и правоприлагане“-Велико Търново, отдел Контрол и правоприлагане“, Национално Тол управление, не е допуснал нарушение на забраната за дискриминация по чл.4, ал.2 и във вр. с чл.4, ал.1 от ЗЗДискр. спрямо Л. Ц. П., на основата на признак „пол“ по чл.4, ал.1 ЗЗДискр. Решение №117/19.03.2025г., по преписка №93/2023г. по описа на КЗД, на петчленен разширен заседателен състав, в частта, предмет на оспорване пред АС-Габрово, е постановено по оплаквания на Л. Ц. П. за пряка и непряка дискриминация, както и за тормоз по признаци „обществено положение“ и „пол“ по чл.4, ал.1 ЗЗДискр, и „членуване в синдикална организация“, осъществена от страна на Национално ТОЛ управление при АПИ, и конституирана в административното производство в качеството на ответна страна Д. Й., началник сектор „Контрол и правоприлагане“-Велико Търново, отдел Контрол и правоприлагане“, Национално Тол управление. Решението на Административен съд - Габрово е правилно. За да постанови обжалваното решение съдът е приел, че предмет на оспорване е решението на КЗД в частта, с която е установено, че началник сектор „Контрол и правоприлагане“-Велико Търново, отдел Контрол и правоприлагане“ при Национално Тол управление към АПИ, нее допуснал спрямо жалбоподателката нарушение по чл.4, ал.2, вр. ал.1 ЗЗДискр. на основата на признак „пол“ във вр. с неравно третиране на жалбоподателката по отношение на допълнителното възнаграждение за постигнати резултати /ДВПР/, неравно третиране по см. на чл.14 ЗЗДискр. във вр. с ДВПР, както и предоставянето на управлението на служебен автомобил. За да обоснове извод за липса на заявената от Л. П. дискриминация решаващия състав е приел, че от ангажираните по преписката доказателства не може да се направи обоснован извод, че по отношение на жалбоподателката е налице неблагоприятно третиране по признак „пол“ както по отношение предоставянето управляването на служебен автомобил, така и по отношение на определяне допълнително възнаграждение за постигнати резултати. Съдът е счел за недоказани нито обективните условия за защитим признак „пол“, нито сравнимите сходни условия по отношение определяния размер на ДВПР и по отношение на заеманата длъжност, субективно отношение на прекия ръководител и връзка между тези факти, и не е налице общо между тях, за да съставляват нарушение на принципа на равенство на основата на някои от защитените признаци, т.е. липсва причинна връзка с някои от защитените признаци. АС-Габрово е приел за неоснователни доводите за неспазване на чл.14, ал.3 ЗЗДискр., тъй като е недоказано неспазването на Вътрешните правила за работната заплата на АПИ относно критериите за оценка на труда при определяне на трудовите възнаграждения, при наличие на субективна оценка на жалбоподателката поради неравно третиране по признак „пол“. Споделят се заключенията на съда, че оспореният административен акт е постановен от компетентен орган, в изискуемата от закона форма и в съответствие с административнопроизводствените правила. Правилен е извода на АС-Габрово, че оспореното решение на КЗД е постановено в съответствие с материалния закон. Настоящият съдебен състав приема, че в процесния случай не са налице елементите от фактическия състав на визираната от Л. Ц. П. форма на пряка дискриминация, осъществена по признак „пол“. От доказателствата по делото не се установява лицето да се е намирало в положение на по-неблагоприятно третиране на основата на соченото негово качество, попадащо под квалификацията "защитен признак", отколкото е, било е или би било третирано друго лице в сравнима ситуация / при сравними сходни обстоятелства, съгласно дефинираното в ал.1 на чл.4 от ЗЗДискр./, при сравнители други служители на НТУ, отдел КП, сектор КП Велико Търново, които в случая са и с различен пол от този на заявителката, и които служители не са управлявали процесния служебен автомобил. По делото не се установява, че друго лице/сравнител/, което не е носител на защитения признак посочен от касатора, в сравнима ситуация е получило по-благоприятно третиране, от което следва извод за пряка дискриминация. Тези лица /служители от противоположния пол/ са се намирали при същите обстоятелства като дискриминираното лице, но не са третирани различно именно защото не са носители на защитения признак. Това следва от приетите по делото доказателства, от които се установява, че критерият за предоставяне управлението на служебният лек автомобил за процесния период не е свързан с пола на управляващият това МПС. За определяне размера на ДВПР на дискриминираното лице за процесния период по делото няма данни от решаващо значение за работодателя да е бил полът на лицето, не само поради липса на представени доказателства в хода на производството, предвид разпределението на доказателствената тежест /чл.9 ЗЗДискр./ за необективно прилагане на Вътрешните правила за работната заплата на АПИ, т.е. липса на доказателства, че причина за неравно третиране е соченият защитен признак, а не друг фактор, /независимо дали е законен или от друг характер/, но и предвид липсата на установени действия от страна на работодателя, с целен резултат създаване негативна оценка на качествата на П. с последица получаване от нея на различен /по-нисък/ размер на ДВПР. Налага се извод за недоказано нарушение на принципа на равно третиране, въведен с разпоредбата на чл.14, ал.1 от ЗЗДискр., защото съобразно релевантните факти по делото основният критерий за определяне размера на ДВПР на касатора за периода (вкл. полученото от сумирано ДВПР за годината, което според касатора е най-ниско) не е заявеното от него качество „пол“, което при пряка причинна връзка да е довело до по-благоприятно третиране на останалите служители /получавали ДТВ/, които не са носители на защитения признак в процесната сравнима ситуация, и чиито ДВПР за периода са с по-висок размер. Предвид горното, като е приел, че административния орган в хода на валидно проведено административно производство е приложил правилно действащите материалноправни разпоредби, първоинстанционния съд е постановил съдебен акт в съответствие с материалния закон. Решението на АС-Габрово е обосновано. Изводите на съдебния състав кореспондират със събраните по делото доказателства и са формирани след тяхната правилна преценка. На основание изложеното съдът приема, че при постановяване на съдебния акт не са налице посочените от касатора отменителни основания по чл.209, т.3 от АПК, поради което съдебното решение трябва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора следва да се уважи претенцията на ответника по касация Комисия за защита от дискриминация за присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Искането е направено своевременно и е основателно в размер на 100 евро, предвид чл.143, ал.3 АПК вр. с чл.37 от ЗПП. По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2 АПК, Върховният административен съд, пето отделение