Определение № 451 от 17.10.2023 г. на ВКС по н. д. № 896/2023 г.

Производството е с правно основание чл. 44, т.1-ва от НПК. Образувано е съдебно производство – НОХД № 12655/2023г., по описа на Софийски районен съд, образувано по внесен обвинителен акт от РП – Пловдив за деяния по чл.210 от НК срещу Л. Р. Б. и Н. М. М.. Делото в Софийски районен съд е прекратено с определение № 2723/16.08.2023г. на съдия – докладчика и е изпратено на ВКС, като е повдигнат спор за подсъдност. Становището на прокурора от ВКП е, че не е налице същински спор за подсъдност, а са налице изискванията на чл.43,т.1-ва от НПК, с оглед процесуална икономия и своевременно приключване на съдебното производство средства делото да се разгледа от РС-Пловдив. Счита, че предходно произнасяне на ВКС не обвързва съдилищата при ново внасяне на делото в съдебна фаза. Съставът на ВКС счете, че по повдигнатия спор и по същество отправено искане следва да бъде да се произнесе съобразно становището на съдията – докладчик при СРС, тъй като непроменено са налице условията на разпоредбата на чл.43, т. 1-ва от НПК още за съдията от РС - Пловдив. Това е констатирано още с определение № 4/04.01.2023г. по К.н.д. № 1009/2022г. Основателно е възражението на съдията-докладчик от СРС. Съдилищата са задължени да се съобразят с постановеното вече определение, което е променило подсъдността на наказателното производство като цяло, а не само на съдебната фаза. Новият обвинителен акт – по отношение обстоятелствената част на обвинението, включително и относно списъка за призоваване, не променя по никакъв начин обстоятелствата, мотивирали касационната инстанция да се произнесе по начина в цитираното по-горе определение. Водим от горното и на основание чл. 36, ал.1, 43, т.1-ва и чл.44, ал. 1 от НПК, ВКС, I НО,