Определение № 122 от 23.06.2020 г. на ВКС по т. д. № 2243/2019 г.

Производството е по чл.248, ал.1 и сл. ГПК. Образувано е по молбата на МБАЛ „Люлин” ЕАД с вх. № 3678 / 21. 05. 2020 г., чрез пълномощника адв.П. С., за изменение на постановеното от състав на второ търговско отделение на ВКС определение № 290 от 07.05.2020г., по т.д. № 2243/2019г., в частта за следващите се на страната деловодни разноски. Ответникът по молбата Национална здравноосигурителна каса в срока по чл.248, ал.2 ГПК оспорва основателността на молбата, излагайки подробни правни съображения за отсъствие на предпоставките на закона за исканото изменение на постановения по реда на чл.288 съдебен акт в частта за деловодните разноски. Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид обективираното в молбата искане и доводите на страните, след преценка на данните по делото, намира: Молбата, основана на чл.248, ал.1 ГПК, е подадена в рамките на преклузивния срок от надлежно легитимирана страна, представила в срок списък по чл.80 ГПК и е процесуално допустима, съгласно т.8 от ТР № 6/06.11.2013г. на ОСГТК на ВКС. Разгледана по същество, молбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. С постановеното по реда на чл.288 ГПК определение № 290 от 07.05. 2020г., по т.д. № 2243/2019г. състав на второ търговско отделение на ВКС е отказал допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд № 1303 от 03.06.2019г., по т.д. № 1163/2019 г. Със същия съдебен акт решаващият състав на ВКС е приел, че на ответника по касация и молител в настоящото производство - МБАЛ „Люлин” ЕАД не следва да се присъждат своевременно претендираните на осн. чл.78, ал.3 ГПК деловодни разноски, формирани от заплатеното от страната адвокатско възнаграждение, поради отсъствие на ангажирани доказателства за реалното им извършване. Прието е, че съгласно задължителните за съдилищата в страната разяснения в т.1 на ТР № 6/2012г. от 06.11.2013г. на ОСГТК на ВКС съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, само когато страната реално е заплатила възнаграждението, като в договора следва да е вписан начина на плащане и ако е по банков път задължително се представят доказателства за това. В разглеждания случай, видно от съдържанието на приложения договор за правна защита и съдействие, сключен на 20.08.2019г. между МБАЛ „Люлин” ЕАД и пълномощника адв. П. С., е договорено дължимото адвокатско възнаграждение от 12 000 лв. да бъде изплатено по банков път. Съгласно горецитираната задължителна практика, в сочената хипотеза задължително се представят и доказателства за извършен банков превод, каквито липсват по делото. Представеното в тази насока с отговора на касационната жалба копие от платежно нареждане (л.26), освен, че е въобще нечетливо извън текста ”платежно нареждане”, „Банка Пиреос” и датата -18. 09. 2019 г., т.е. липсва отпечатан текст, само по себе си не удостоверява, че сметката на получателя е заверена с твърдяната за заплатена сума. Доводите на молителя за технически причини, препятствали представянето на преводно нареждане, удостоверяващо заплатено адвокатско възнаграждение, са правно несъстоятелни, включително като се има предвид, че отговорът на касационната жалба е подаден от пълномощник – адвокат, който е бил наясно с последиците от несвоевременното представяне на доказателства за реално заплатени деловодни разноски, с оглед съществуващата задължителна съдебна практика, обективирана в горецитираното Тълкувателно решение. Представените с настоящата молба писмени доказателства са извън срока по чл.287, ал.1 ГПК, който е преклузивен, поради което и не подлежат на преценка. Да се приеме обратното, така както поддържа молителят, означава да не се държи сметка за принципите на състезателност и равенство на страните в гражданския процес – основани за гражданското съдопроизводство. Водим от горното и на осн. чл.248, ал.1 ГПК, състав на второ търговско отделение на Върховния касационен съд