Определение № 50272 от 26.09.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2796/2022 г.

Производството е по чл. 307 ГПК. Делото е образувано по молба вх.№ 25034298/21.04.2022г., уточнена с молба вх.№25053070/12.07.2022г. от О. С. С. за отмяна на определение №56/11.02.2022г. по ч.г.д.№362/2022г. на Върховен касационен съд, Трето гражданско отделение, с което е потвърдено определение №60280/04.11.2021г. на ВКС, ІV г.о. за оставяне без разглеждане на молбата на О. С. за отмяна на влязлото в сила определение по ч.г.д.№1852/2021г. на Апелативен съд – София, на основание чл.303, ал.1, т.4 от ГПК. Молителят твърди, че е налице предвиденото в чл.303, ал.1,, т.4 от ГПК основание за отмяна, а именно друго влязло в сила решение между същите страни, което му противоречи. Твърди, че от приложенията по делото се установява, че е налице пренебрегване на указания на Върховен касационен съд за администриране. Твърди още, че е налице немотивираност на постановеното решение, доводи за което са изложени в неправилно приетата за просрочена въззивна жалба. По същество моли молбата му да бъде уважена. Ответникът по молбата И. Д. М. с писмен отговор, чрез адвокат Р. Н., изразява становище за допустимост, но неоснователност на молбата. Твърди, че атакуваният съдебен акт е мотивиран, а в молбата не са посочени основания и доказателства за твърдяната несправедливост и отказ от правосъдие. По същество моли молбата да бъде оставена без уважение. Прокуратурата на Република България, чрез прокурор Ц. М., с писмен отговор, изразява становище за неоснователност на молбата. Твърди, че обжалваното определение е правилно, законосъобразно и обосновано. Същото е окончателно и не подлежи на последващ контрол. По същество моли молбата да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира присъждане на направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение. Съдът намира, че молбата е подадена в срока по чл. 305, ал. 1, т.5 от ГПК, изхожда от легитимна страна и отговаря на изискванията по чл. 306 ГПК, но е подадена срещу акт, който не подлежи на отмяна по реда на Глава 24 от ГПК. Влязлото в сила определение, чиято отмяна се иска от молителя е постановено по реда на чл.274, ал.2 от ГПК в производство по чл.303 от ГПК. Съгласно задължителната съдебна практика - т.2 от ППВС № 2/29.09.1997г. /запазило значението си и при действието на ГПК в сила от 01.03.2008г./ на отмяна по реда на чл.303 – чл.309 ГПК подлежат само актове, които се ползват със сила на пресъдено нещо. Съгласно разясненията дадени в т.6 от ТР № 7/31.07.2017г. по т.д.№ 7/14г. на ОСГТК на ВКС, извънредният характер на производството по отмяна, уредено в разпоредбите на чл.303 – чл.309 от ГПК, обуславя приложимостта му само към определена категория актове – влезлите в сила съдебни решения, които се ползват със сила на пресъдено нещо и определения, имащи техните правни последици – тези за прекратяване на производството поради отказ от иск. Останалите определения не попадат в предметния обхват на понятието „влезли в сила съдебни актове“, подлежащи на отмяна по реда на глава ХХIV от ГПК, за които след изчерпване на инстанционния процесуален ред за обжалването им, не съществува друг път за защита. Този ред е неприложим и към актовете постановени в производството по отмяна, каквото е определението, предмет на депозираната от О. С. молба. Ето защо, настоящият състав на съда намира, че молбата за отмяна на определението постановено от Върховен касационен съд по реда на чл.274, ал.2 от ГПК, с което е потвърдено определение за оставяне без разглеждане на молбата на О. С. по чл.303 от ГПК, е недопустима и като такава следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното въз основа на нея производство следва да бъде прекратено. На основание чл.78 от ГПК и направеното искане, О. С. С. следва да бъде осъден да заплати на Прокуратурата на Република България сумата от 100 лв., представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение пред настоящата инстанция. Мотивиран от горното, съдът