Определение № 3071 от 31.10.2025 г. на ВКС по т. д. № 868/2025 г.
ВКСI търговско отделение31.10.2025 г.докладчик Росица Божилова
Диспозитив
ДОПЪЛВА, на основание чл. 248 ГПК, определение № 1996/27.06.2025 г. по т.д. № 868/2025 г. на ВКС, І т.о. ,в частта му за разноските, като: ОСЪЖДА К. М. Ц., на основание чл. 81 ГПК вр. чл. 78, ал. 3 ГПК, да заплати на ЗД „Бул Инс“ АД сума в размер на 2 000 лева – възмездяване на заплатено от ответника адвокатско възнаграждение за касационната инстанция. ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на ЗД „Бул Инс“АД, за присъждане на разноски за разликата над 2 000 лева и до претендираните 5 580 лева. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Мотиви
Производството е по чл. 248 ГПК. Образувано е по молба на ЗД „Бул Инс“АД, за допълване на постановеното по настоящото дело определение № 1996/27.06.2025г., с присъждане в полза на страната разноски за касационна инстанция, предвид недопускането до касация касационната жалба на насрещната страна – К. М. Ц., против решение № 1255/03.12.2024 г. по в. гр. д. № 2074/2024г. на Апелативен съд - София. Молителят се позовава на приключило успешно за защитата му касационно производство. Претендира присъждане на разноски, съгласно представения с отговора на касационната жалба договор за правна защита и съдействие, в размер на 5 580 лева. Ответната страна – К. М. Ц., чрез пълномощника си - адв. Л. П. оспорва молбата като неоснователна, твърди че въззивникът не е представил доказателства за реално договорено и изплатено адвокатско възнаграждение. Възразява за прекомерност на търсения хонорар, на основание чл. 78, ал. 5 ГПК. Върховен касационен съд, състав на първо търговско отделение констатира, че искането е депозирано в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна и следва да се разгледа по същество. Производството по т.д. № 868/2025г. на ВКС, І т.о. е образувано по касационна жалба на К. М. Ц. против решение № 1255/03.12.2024 г. по в. гр. д. № 2074/2024 г. на Апелативен съд – София, в частта му с която, след частична отмяна и частично потвърждаване на решение № 2092/10.04.2024 г. по гр.д.№ 4614/2023 г. на Софийски градски съд, е отхвърлен предявения от касатора против ЗД „Бул Инс“ АД иск, с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, търпими от смъртта на М. В. Ц. – нейн баща, настъпила при ПТП от 19.04.2020г., по вина на водача на застрахован, по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, лек автомобил, за разликата над присъдените допълнително 80 000 лева (над платените извънсъдебно от застрахователя 120 000 лева) до претендираните 130 000 лева. С определение № 1996/27.06.2025 г. по т.д. № 868/2025 г. на ВКС, І т.о. обжалваното въззивно решение не е допуснато до касационно обжалване, като в определението липсва произнасяне по претенцията на ЗД „Бул Инс“ АД, за възмездяване на сторените от дружеството разноски. Молбата е частично основателна. Искането за присъждане на разноски е направено своевременно - с отговора на касационната жалба. ЗД "Бул Инс" АД, чрез адв. Я. Д. е депозирало отговор на касационната жалба на К. М. Ц., с който е отправило и молба за възмездяване на разноски за заплатено адвокатско възнаграждение на адв. Я. Д., в размер на 5 580 лева, с вкл. ДДС. С отговора е представено и доказателство за извършените разноски – договор за правна защита и съдействие № 050866/03.02.2025г., в който е уговорено възнаграждение в размер на 5 580 лева, платено в брой към момента на сключване на договора, изрично удостоверено в съдържанието му. Съобразно тези обстоятелства настоящият състав приема представените доказателства за изпълващи изискванията на чл. 78, ал. 3 ГПК, съобразно разясненията дадени с т. 1 Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Договорът за правна защита и съдействие от 03.02.2025г. има характер на разписка и установява заплащане на договореното възнаграждение в брой. За основателно се преценява поддържаното възражение за прекомерност на договореното адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 5 ГПК. Като съобрази съдържанието на осъществената от процесуалния представител на ответника защита в касационна инстанция – депозиран отговор на касационната жалба на ищцата, фактическата и правна сложност на делото в настоящата инстанция - ограничени до приложението на чл. 52 ЗЗД и размера на обжалваемия интерес – 50 000 лева, срещу който защитата на ответника се явява успешна в производството по чл.288 ГПК, настоящият състав намира, че кумулативното съобразяване на тези обстоятелства обосновава извод за прекомерност на договореното и изплатено възнаграждение за сума над 2 000 лева, до който размер същото следва да бъде възмездено. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение