Решение № 16057 от 6.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3475/2011 г.

Решение № 16057 от 6.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3475/2011 г., IV о., докладчик председателят Нина Докторова Производството е по реда на чл. 208 и сл. във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба на областния управител на Софийска област против решение № 28 от 18.01.2011 г., постановено по адм. д. № 963 по описа за 2010 г. на Административен съд - София-област. С обжалваното решение съдът е отхвърлил оспорването на касатора в настоящото производство против решение № 1586, взето по протокол № 37 от 25.11.2010 г. на общинския съвет - Самоков. Със същото решение областната управа на Софийска област е осъдена да заплати на общинския съвет 400 лв. разноски. В касационната жалба се съдържа оплакване за неправилност на решението, като се релевират и трите отменителни основания на чл. 209, т. 3 АПК. По изложените съображения в нея се моли, решението да се отмени. Ответната страна, чрез адвокат-пълномощника си изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Излага твърдения, опровергаващи тези, които се съдържат в касационната жалба. Моли, решението на съда като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила и претендира присъждане на разноските сторени пред касационната инстанция. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Намира, че съдът правилно е преценил изпратените писма от общинската служба по земеделие до кмета на община Самоков, като искане за определяне на земи за обезщетение, направено с правно основание в чл. 19, ал. 11 ППЗСПЗЗ. Счита, че съдът правилно е установил релевантните към спора факти от които е извел обосновани изводи за законосъобразност на оспореното решение на общинския съвет. На последно място счита, че решението в частта му за разноските също е законосъобразно с оглед чл. 143, ал. 4 АПК. Настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение намира касационната жалба, подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК за процесуално допустима. Разгледана по същество тя е частично основателна по следните съображения: От данните по делото се установява, че областният управител на Софийска област е сезирал административния съд със заповед № ОС-53 от 11.12.2010 г. против решение № 1586, взето по протокол № 37 от 25.11.2010 г. на общинския съвет - Самоков. С оспореното решение общинският съвет по внесена докладна записка № 58-00-187 от 17.11.2010 г. на кмета на община Самоков е взел решение да предостави земи от общинския поземлен фонд (ОПФ) за обезщетяване на собственици на земеделски земи, по направено предложение от общинската служба по земеделие на основание чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ и чл. 19, ал. 11 ППЗСПЗЗ. Съдът е извършил контрол върху процедурата на взетото решение, относно предложението на общинската служба по земеделие до кмета на общината, внасяне на предложението на кмета на общината до законодателната комисия при общинския съвет, даденото съгласие от кметовете на кметства в чийто населени места са землищата на земите, принадлежащи към ОПФ. Проверил е кворума на взетото решение и е съпоставил така установените факти с чл. 19, ал. 11 ППЗСПЗЗ. Приел е, че решението на общинския съвет е законосъобразно, поради което е отхвърлил оспорването на областния управител. Постановеното решение е неправилно в частта, в която е отхвърлено направеното оспорване отнасящо се за земите определени за обезщетяване, които са публична общинска собственост и по своето предназначение представляват пасища. Според чл. 25, ал. 1, изречение второ ЗСПЗЗ собствеността на общините върху мерите и пасищата може да се обявява за частна общинска собственост при промяна на предназначението на мерите и пасищата по реда на ЗОС в определените в ал. 3 случаи. От приложените по делото актове за публична общинска собственост безспорно се установява, че част от земите, за които е взето решение да се предоставят за обезщетяване на собственици - правоимащи лица по земеделската реституция, представляват публична общинска собственост, а по предназначението си са пасища. Това са земи, определени като публична общинска собственост по силата на чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ въз основа на чл. 3, ал. 2, т. 1 ЗОС. Според чл. 7, ал. 2 ЗОС имотите и вещите - публична общинска собственост, не могат да се отчуждават и да се прехвърлят в собственост на трети лица. С взетото решение на общинския съвет относно тези земи-публична общинска собственост и предоставянето им на общинската служба по земеделие за изработването на план за обезщетяване се извършва прехвърляне на собствеността на трети лица. Това е така, защото след изработването на плана за обезщетяване на всеки правоимащ по земеделската реституция, в зависимост от определения коефициент и решението на общинската служба по земеделие по чл. 19, ал. 8 ППЗСПЗЗ се издава решение за обезщетяване с реално определена земя, представляваща индивидуализиран имот по площ, граници и идентификационен код. Това решение на общинската служба по земеделие има конститутивно действие и чрез него реално се възстановява правото на собственост върху тази земя, част от плана за обезщетяване. С влизането в сила на тези решения на общинската служба по земеделие се прехвърля и правото на собственост от земята, предмет на плана за обезщетяване върху съответните правоимащи лица по земеделската реституция. От изложеното следва, че решението на общинския съвет в частта му по т. 2.1; 2.2; 2.5; 2.6; 2.7; 2.8; 2.9; 2.10; 12; 15 е взето в нарушение на материалния закон, защото общинския съвет се е разпоредил със земи, представляващи публична общинска собственост, които са пасища по предназначение, което чл. 7, ал. 2 ЗОС му забранява да направи. Въпреки, че в касационната жалба такъв довод не е наведен, според чл. 218, ал. 2 АПК за съответствието на решението с материалния закон съдът следи служебно. Това налага отмяна на решението на административния съд и постановяване на решение вместо него по съществото на спора. Според изложените мотиви с оглед на фактите по спора - приложените към делото писмени доказателства - актове за публична общинска собственост както следва: № № 7546/2008 г.; 7850/2009 г.; 7849/2009 г.; 7538/2008 г.; 7537/2008 г.; 7847/2009 г.; 7535/2008 г.; 7851/2009 г.; 10 301/2010 г.; 7311/2008 г.; решението на общинския съвет ще следва да се отмени на основание чл. 172, ал. 2 АПК. Решението на съда в останалата част е правилно и законосъобразно. Спазена е процедурата по вземането на решението от общинския съвет. Твърдението в касационната жалба относно характера на искането на началника на общинската служба по земеделие до кмета на община Самоков, което било направено с писмо, а не било мотивирано искане, е неоснователно. Без значение е с какво ще се обърне началника на общинската служба по земеделие до кмета. По - важно е съдържанието на искането и сочените в него обстоятелства, факти и правни основания. От писмото с изх. № 433 от 2.07.2010 г. - лист 69 от делото безспорно се установява, че се касае до искане за определяне на земи от ОПФ, които да послужат за обезщетяване. Твърдението в касационната жалба, че искането е писмо с информационен характер е голословно и се опровергава от съдържанието му. По изложените съображения решението на съда в тази му част като правилно и законосъобразно ще следва да бъде оставено в сила. Възражението в касационната жалба относно определените разноски от съда с оглед на изхода на спора е основателно до размера на сумата от 200 лв., определена по справедливост и частичната основателност на жалбата, тъй като се касае за неоценяем спор. В конкретния случай въпросът за разноските принципно е разрешен с ТР № 3 от 13.05.2010 г. на ОС на ВАС. В същия размер 200 лв. ще следва да се уважи претенцията на ответната страна по касационната жалба за присъждане на сторените пред касационната инстанция разноски или областната управа на Софийска област ще следва да бъде осъдена да заплати на общинския съвет - Самоков разноски 200 лв. за настоящата инстанция. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 във връзка с чл. 221, ал. 2, предложение второ АПК настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение