Определение № 38 от 19.03.2010 г. на ВКС по н. д. № 139/2010 г.

Производството пред Върховния касационен съд е образувано на основание чл.43, т.3 НПК, след като с разпореждане № 114 от 02.03.2010 г.по нчхд № 438 / 2010 г. на Районния съд в гр. Б. председателят на съда прекратил производството по делото и разпоредил то да се изпрати на ВКС за определяне на друг, еднакъв по степен съд, който да го разгледа. Представителят на прокуратурата изразява становище за основателност на искането за определяне на друг компетентен съд. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди данните по делото, намира, че са налице законните предпоставки за поисканата промяна на местната подсъдност по делото. Местоизвършването на инкриминираното деяние в района на гр. Б. обвързало по правилата на местната подсъдност /чл.36 от НПК/ компетентността на районния съд в същия град. Местната подсъдност черпи своите основания от принципа на непосредственост и се подчинява на изискванията за бързина, ефективност, безпристрастност и снижаване на разходите и деловодните затруднения. Тя не е абсолютна и търпи коректив тогава, когато на тези изисквания може да се отговори единствено чрез промяна на подсъдността. Това са трите хипотези на чл. 43 от НПК, в полето на третата от които попада настоящият случай. Всички съдии от Районния съд в гр. Б. са се отвели от разглеждане на делото, поради което не може да се образува съдебен състав. С най-малко компромиси относно разходите по делото и доброто администриране на делото би било процесът да се развие в съседния, еднакъв по степен съд – Районния съд в гр. Д.. Воден от тези мотиви Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, на основание чл.43,т.3 от НПК