Решение № 6704 от 17.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 6567/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Областния управител на област с административен център Варна, чрез главен юрисконсулт А. Рангелова, против Решение № 3453/27.03.2025 г., постановено по адм. д. № 2354/2023 г. по описа на Административен съд – Варна, с което по жалби на И. И. И., в качеството му на временно изпълняващ длъжността кмет на община Провадия, и на Общински съвет – Провадия е отменена Заповед № РД-23-7706-151/23.10.2023 г. на Областния управител на област с административен център Варна, с която на основание чл. 42, ал. 10 от ЗМСМА К. Ж. П. е назначена за временно изпълняващ длъжността кмет на община Провадия. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно и незаконосъобразно – касационни основания по чл.209, т.3 АПК. Касаторът счита, че след връщането за ново обсъждане на Решение № 50-793/12.10.2023 г. на Общински съвет – Провадия, същото не е влязло в сила и не е могло да породи правни последици. Излага се становище, че към момента на издаване на оспорената заповед са били налице предпоставките на чл. 42, ал. 10 ЗМСМА, тъй като общинският съвет не е приел валидно и влязло в сила решение за избор на временно изпълняващ длъжността кмет в срока по закона. Твърди се още, че съдът неправилно е приел, че областният управител е бил ограничен от правилото на чл. 42, ал. 6 ЗМСМА при избора на конкретното лице, което следва да бъде назначено за временно изпълняващ длъжността кмет. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на жалбите срещу заповедта, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът Общински съвет – Провадия, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба и моли решението да бъде оставено в сила. Поддържа, че първоинстанционният съд правилно е приел, че правомощието на областния управител по чл. 42, ал. 10 ЗМСМА възниква само при липса на решение на общинския съвет, каквато хипотеза не е била налице. Сочи, че Решение № 50-793/12.10.2023 г. е върнато за ново обсъждане и впоследствие е прието повторно с Решение № 51-797/26.10.2023 г. Претендира разноски. Ответникът И. И. И., редовно призован, не е представляван и не е изразено становище по касационната жалба. Върховният административен съд, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на обжалваното решение съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Административният съд е установил, че с Решение № 49-785/18.09.2023 г. Общински съвет – Провадия е избрал К. В., заместник-кмет на община Провадия, за временно изпълняващ длъжността кмет на общината, считано от 27.10.2023 г. до полагане на клетва от новоизбрания кмет. С последващо Решение № 50-793/12.10.2023 г. общинският съвет е отменил предходното решение и е избрал И. И. И. за временно изпълняващ длъжността кмет, считано от 20.10.2023 г. до полагане на клетва от новоизбрания кмет, като е допуснал и предварително изпълнение на решението. Със Заповед № РД-23-7706-147/20.10.2023 г. областният управител е върнал Решение № 50-793/12.10.2023 г. за ново обсъждане. На 23.10.2023 г. е издадена процесната Заповед № РД-23-7706-151/23.10.2023 г., с която областният управител е назначил К. Ж. П., директор на дирекция „Финанси и бюджет“ при община Провадия, за временно изпълняващ длъжността кмет на общината. На 26.10.2023 г. Общински съвет – Провадия е провел извънредно заседание и е приел повторно върнатото решение. При така установените факти първоинстанционният съд е достигнал до правен извод, че оспорената заповед е издадена при липса на материалноправните предпоставки на чл. 42, ал. 10 ЗМСМА, поради което е отменил Заповед № РД-23-7706-151/23.10.2023 г. Решението е правилно. Първоинстанционният съд е достигнал до правилен правен извод, че оспорената заповед е издадена при липса на материалноправните предпоставки на чл. 42, ал. 10 ЗМСМА. Нормата предоставя правомощие на областния управител да назначи временно изпълняващ длъжността кмет само когато общинският съвет не е приел решение в предвидения срок. В случая такова решение е било прието. Обстоятелството, че последващо решение на общинския съвет е било върнато за ново обсъждане по реда на чл. 45, ал. 4 ЗМСМА, не може да се приравни на липса на решение по смисъла на чл. 42, ал. 10 ЗМСМА. Правилно административният съд е съобразил, че връщането за ново обсъждане на Решение № 50-793/12.10.2023 г. препятства влизането му в сила съгласно чл. 45, ал. 7 ЗМСМА, но този правен ефект не създава автоматично компетентност за областния управител да замести общинския съвет при вече упражнено от него правомощие. Чл. 42, ал. 10 ЗМСМА има субсидиарен характер и е приложим само при бездействие на общинския съвет, а не при наличие на приет акт, върнат за ново обсъждане в рамките на контрола за законосъобразност. Неоснователно е касационното възражение, че след връщането на Решение № 50-793/12.10.2023 г. е възникнала хипотеза на пълна липса на решение за временно изпълняващ длъжността кмет. Както е приел и първоинстанционният съд, с връщането на решението в цялост, включително в частта, с която е отменено предходното Решение № 49-785/18.09.2023 г., не се постига стабилен правен резултат, при който да се приеме, че общинският съвет изобщо не е упражнил правомощието си. Напротив, от данните по делото е видно, че общинският съвет е предприел действия по чл. 42 ЗМСМА, като първоначално е определил К. В., а впоследствие е избрал И. И. И.. Това изключва приложението на чл. 42, ал. 10 ЗМСМА като основание за самостоятелно назначаване на друго лице от областния управител. Правилен е и изводът на административния съд, че дори да се приеме приложимост на чл. 42, ал. 10 ЗМСМА, областният управител не разполага със свободна преценка да назначи лице извън кръга, очертан от чл. 42, ал. 4 и ал. 6 ЗМСМА. Законът предвижда временно изпълняващ длъжността кмет на община да бъде избран измежду заместник-кметовете, а само при липса на назначен заместник-кмет — по предложение на общински съветник. Установено е по делото, че в община Провадия е имало назначени заместник-кметове, като по отношение на К. В. е било налице и оттегляне на уведомлението за ползване на платен годишен отпуск за периода от 27.10.2023 г. до 06.11.2023 г. Поради това назначаването на директор на дирекция „Финанси и бюджет“ не съответства на законовата конструкция на чл. 42 ЗМСМА. Касационните доводи не оборват решаващия извод на първоинстанционния съд, че областният управител е издал заповедта при неправилно приложение на материалния закон. Не се установяват и съществени нарушения на съдопроизводствените правила при постановяване на обжалваното решение. Съдът е обсъдил относимите доказателства, разграничил е предмета на настоящото производство от контрола върху актовете на общинския съвет и е изложил мотиви защо законосъобразността на Заповед № РД-23-7706-147/20.10.2023 г. за връщане на решението за ново обсъждане не е предмет на настоящия спор. По изложените съображения решението е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането на касатора за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователно. На ответника Общински съвет – Провадия следва да се присъдят сторените разноски за касационната инстанция в размер на евровата равностойност на 500 лв., съобразно представения списък и доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение.