Определение № 50197 от 29.09.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3447/2022 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба с вх. № 4494 от 23.05.2022 г., подадена от И. А. С. и Ф. И. С. против определение № 72 от 28.04.2022 г. по гр.д. № 1022/2022 г. на ВКС, II гр.о., с което е оставена без разглеждане молба с вх. № 25177492/01.12.2020г., подадена от А. И. С., [населено място], за отмяна на влязлото в сила въззивно решение № 6133/16.08.2019 г. по гр. д. № 13459/2017 г. на Софийски градски съд и е прекратено производството по делото. И. М. П. е подала писмен отговор в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК чрез пълномощника си адвокат П. А., с който оспорва основателността на частната жалба и претендира възстановяване на направените разноски. За да постанови атакуваното разпореждане съставът на ВКС, II гр.о. е констатирал, че молбата за отмяна е по чл. 304 ГПК, но е приел, че същата е подадена след срока по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК. Посочил е, че молителят твърди, че е узнал за делото на 19.11.2020 г., когато получил от името на съпругата си Ф. С. покана за доброволно изпълнение на парично задължение по изпълнителен лист от ЧСИ П. М.. Видно обаче от приложеното по гр. д. № 13459/2017 г. на Софийски градски съд, съобщението с връчване на препис от въззивното решение (л. 42), адресирано до Ф. С., същото е получено на 04.01.2020 г. от нейния съпруг и молител в настоящото производство А. И. С.. От този момент следва да се приеме, че молителят е узнал за решението. С определение № 350/13.07.2020 г. по гр. д. № 938/2020 г. на ВКС, I г.о. въззивно решение № 6133/16.08.2019 г. по гр.д. № 13459/2017 г. на Софийски градски съд не е допуснато до касация, поради което на основание чл. 296, т. 3 ГПК от този момент същото е влязло в сила. Следователно тримесечният срок по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК е изтекъл на 13.10.2020 г. Молбата за отмяна е подадена на 01.12.2020 г., поради което е недопустима. Атакуваното определение е правилно. Нормата на чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК ясно свързва началото на тримесечния срок за подаване на молба за отмяна с правно основание чл. 304 ГПК с момента на узнаване на съдебното решение, а не с момента на узнаване, че същото е влязло в сила. Когато трето лице разбере за наличие на спор по висящо дело, в което не участва, но по което има качеството на необходим другар на страна по делото и ще е обвързано от съдебното решение, добросъвестната грижа за собствените интереси налага да следи кога решението ще влезе в сила. Затова и срокът по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК в хипотеза, когато узнаването на решението е преди влизането му в сила, започва да тече от датата на влизане в сила на решението, чиято отмяна се иска. Житейските хипотези, развити в частната жалба, при които полученото от А. С. съобщение с препис от решението, адресирано до съпругата му Ф. С., й е предадено без запознаване със съдържанието на съобщението, са без значение при преценка приложението на чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК, още повече, че те ще важат и за получаване на поканата за доброволно изпълнение, с който момент самият молител свърза началото на срока. С оглед изхода на настоящото производство И. А. С. и Ф. И. С. (правоприемници на А. И. С., починал на 14.06.2021 г.) следва да възстановят на И. М. П. направените по повод частната жалба разноски в размер на 500 лв., представляващи заплатено възнаграждение на адвокат П. А.. С оглед изложените съображения Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение