Решение № 8472 от 03.08.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10326/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационни жалби, подадени от „Интернешънъл Мъшрум груп – ИМГ“ АД с ЕИК 202961829 и с адрес в София, ул. „Позитано“ № 7, ет. 2, офис 5-6, срещу Решение № 6424 от 27.05.2024 г., постановено по адм. дело № 948 по описа на Административния съд София-град за 2023 г. и срещу Решение № 12856 от 25.07.2024 г. по същото административно дело.

С Решение № 6424/27.05.2024 г. по адм. дело № 948/2023 г. на Административния съд София-град, допълнено с Решение № 12856 от 25.07.2024 г., постановено по същото дело, са отхвърлени предявените от дружеството против Национална агенция за приходите, искове за присъждане на обезщетения за имуществени вреди за следните суми:

1. Сумата от 550 000, 00 лв., претендирана като равностойността на заплатена на 20.12.2020 г. неустойка по Предварителен договор от 15.11.2018 г.; 168 208, 34 лв. лихва за забава върху нея за периода от 21.01.2020 г. до датата на предявяване на исковата молба; законната лихва върху сумата на обезщетението, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното плащане на главницата;

2. Сумата от 3 607 890, 00 лв. общо претърпени загуби във връзка с изпълнението на договор от 28.12.2018 г. с „Амарел България“ ЕООД, с ЕИК 202504524 за продажба на 3 120 000, 00 кг. печурки, от които 2 714 400 лв. неустойка; 841 464, 00 лв. лихви за забава върху главницата за периода 09.07.2019 г. – 28.07.2022 г., законната лихва за периода от 29.07.2022 г. до окончателното плащане на главницата;

3. За сумата от 1 600 000, 00 лв. пропуснати ползи от това, че не е реализирал печалба по Договор за доставка на гъби печурки от 19.12.2018 г. с „Шампкомерс“ ЕООД; 375 999, 99 лв. лихва за забава за периода от 02.10.2020 г. до 25.01.2023 г., ведно със законната лихва върху сумата от 1 600 000, 000 лв. от датата на предявяване на исковата молба до окончателното плащане на главницата, както и за разликата между сумата от 2 184 000, 00 лв. и сумата от 1 600 000 лв. пропуснати ползи от това, че не е реализирана печалба по Договор за доставка на гъби печурки от 19.12.2018 г. с „Шампкомерс“ ЕООД; за разликата между сумата от 515 393, 68 лв. и сумата от 375 999, 99 лв. лихва за забава за периода от 02.10.2020 г. – датата на влизане в сила на отменения Ревизионен акт (РА) № Р-22221019004220-091-001/07.05.2020 г. до 25.01.2023 г., ведно със законната лихва върху разликата между сумата от 2 184 000, 00 лв. и сумата от 1 600 000, 00 лв., считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното й плащане.

Наред с това „Интернешънъл Мъшрум груп – ИМГ“ АД е осъдено да заплати на Национална агенция за приходите сумата от 100, 00 лв. разноски по делото.

В касационните жалби се поддържа неправилност на обжалваните решения, като се навеждат доводи за постановяването им при наличието на всички касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната им и постановяване на съдебно решение по съществото на спора, с което да се уважат изцяло предявените искове. Претендират се разноски за две инстанции.

Ответникът – Национална агенция за приходите (НАП) с адрес в София, бул. „Княз Александър Дондуков” № 52 с отговор от 17.10.2024 г. оспорва основателността и на двете касационни жалби, иска отхвърлянето им и потвърждаването на обжалваното решение. Претендира присъждане на разноски за настоящото производство. Прави възражение за прекомерност на претендирания от касационния жалбоподател адвокатски хонорар.

Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби.

Върховният административен съд преценява касационните жалби като допустими, като подадени от надлежна страна, за която съдебните актове са неблагоприятни и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК.

Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваните решения на наведените касационни основания и след служебна проверка за тяхната валидност, допустимост и съответствие с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, преценява, че касационните жалби са неоснователни, като съображенията за това са следните:

Административният съд е сезиран от „Интернешънъл Мъшрум груп – ИМГ“ АД с искова молба, вх. № 3970 от 30.01.2023 г., за заплащане на обезщетения за претърпени от РА № Р-22221019004220-091-001/07.05.2020 г., издаден от орган по приходите при НАП, Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки № С190022-023-0003330/12.11.2019 г. и Постановление за продължаване действието на наложени предварителни обезпечителни мерки № С200022-139-0000970/13.05.2020 г., и двете издадени от Главен публичен изпълнител при Териториална дирекция (ТД) на НАП – София, имуществени вреди под формата на претърпени загуби и пропуснати ползи.

Съдът е установил, от фактическа страна, че на ищцовото дружество е образувано ревизионно производство за данъчни периоди 01.12.2016 г. – 30.11.2017 г. в резултат на което е издаден РА № Р-22221019004220-091-001 от 07.05.2020 г. (л. 24-29). Този РА е отменен с Решение № 1517 от 02.10.2020 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (ОДОП) – София при Централно управление на НАП – л. 31-36 от първоинстанционното дело.

В хода на ревизията, на основание чл. 121, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), са наложени предварителни обезпечителни мерки с Постановление № С190022-023-0003330 от 12.11.2019 г., както следва: Възбрана върху недвижими имоти, сред които поземлен имот, находящ се в землището на гр. Ихтиман, ЕКАТТЕ 32901, с площ от 53, 530 дка и начин на трайно ползване – складов терен, местността „Логора“, съставляващ имот № 070132 по плана на земеразделяне на същото землище, предмет на Предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 15.11.2018.; запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, депозити, вложени вещи в трезори, вкл. съдържанието на касетите, както и суми, предоставени за доверително управление, находящи се в „Уникредит Булбанк“ АД, за сумата от 24 358, 47 лв.

Запорът е наложен на 14.11.2019 г. и е вдигнат на 19.01.2021 г.

С Постановление от 13.05.2020 г., издадено от Главен публичен изпълнител при ТД на НАП – София (л. 21-22) е продължено действието на наложените предварителни обезпечителни мерки.

Тези постановления са обжалвани от ищцовото дружество по административен ред пред директора на ТД на НАП – София, като жалбите са оставени без уважение с негови Решения № ПО-151/23.12.2019 г. (л. 99-102) и № ПИ-227/22.06.2020 г. (л. 107-110).

С Решение № 3230/25.06.2020 г. по адм. дело № 898/2020 г. на Административния съд София-град (л. 103-104, пак там) е отхвърлена жалбата на ищеца срещу Решение № ПО-151/23.12.2019 г., издадено от директора на ТД на НАП – София. Решението е влязло в сила на датата на постановяването му, като необжалваемо.

С Решение № 7382/18.12.2020 г. по адм. дело № 6882/2020 г. на Административния съд София-град (л. 111-112, пак там) е отхвърлена жалбата на ищеца срещу Решение № ПИ-227/22.06.2020 г. на директора на ТД на НАП – София. Решението е влязло в сила на датата на постановяването му, като необжалваемо.

По делото пред първата инстанция е назначена и приети основна и допълнителна съдебно-счетоводна експертиза – заключения на л. 149-168 и на л. 196-199. Събрани са гласни доказателства чрез разпита на свидетел, който е собственик на фирма-контрагент на ищцовото дружество.

При така установеното от фактическа страна, съдът е преценил, от правна страна, допустимост, но неоснователност на предявените от „Интернешънъл Мъшрум груп – ИМГ“ АД против НАП искове за имуществена обезвреда. Приел е, основавайки се на твърденията в исковата молба, че ищцовото дружество обосновава претенциите си и по трите групи искове като претърпени в резултат на наложените възбрана и запор. Аргументирал се е, доколкото предварителните обезпечителни мерки се налагат на самостоятелно основание, а именно възникнала обезпечителна нужда на съответния етап от ревизионното производство, с последващата отмяна от по-горестоящия административен орган на РА, издаден в ревизионното производство, по което са наложени на дружеството обезпечителната мярка възбрана и обезпечителната мярка запор, правните последици на тези обезпечителни мерки не се заличават с обратна сила. Подчертал е, че тези предварителни обезпечителни мерки, независимо от висящността на ревизионното производство, могат и са оспорени по казуса в самостоятелно производство, което е завършило неблагоприятно за ищцовото дружество. Приел е, че последващата отмяна на постановлението за налагане на обезпечителни мерки (с оглед отмяната на РА) с постановление по чл. 208, ал. 1 ДОПК не сочи на извод за незаконосъобразност на акта за налагане на обезпечението. Мотивирал се е, че отмяната не е поради незаконосъобразност на постановлението за налагане на предварителни обезпечителни мерки, а поради отпадане на обезпечителната нужда, което счел, че не може да се приравни на отмяна или оттегляне на административен акт по смисъла на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Съобразил е, че отмяната на наложена обезпечителна мярка действа занапред. Приел е, че отмененият, като незаконосъобразен, РА не е в пряка причинно-следствена връзка с твърдените за претърпени вреди. Преценил е, че такива вреди евентуално могат да се претендират от незаконосъобразни постановления за налагане на предварителни обезпечителни мерки, каквато незаконосъобразност обаче подчертал, че в случая, не е установена. Формирал е извод, че не е налице първата кумулативно изискуема предпоставка за ангажиране на отговорността на НАП за имуществени вреди по ЗОДОВ – отменен по надлежния ред или прогласен за нищожен административен акт.

На следващо място съдът е разгледал през призмата на конкретните фактически обстоятелства наличието по казуса на останалите две предпоставки от сложния фактически състав по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ – причинна връзка и настъпили вреди. За първата група искове е изложил доводи, тълкувайки нормата на чл. 92, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), че включването в Предварителния договор за покупко-продажба на недвижим имот от 15.11.2018 г. на клауза за неустойка е по-взаимно съгласие на договарящите се страни, като уговорката относно това какъв следва да е размерът на вредите е в сила за тях, в качеството им на страни по договора, но не би следвало да обвързва ответника по иска, като трето лице. Приел е, че ищцовото дружество не се е справило с доказателствената тежест да установи, че неизпълнението на Предварителния договор се дължи именно на издадения РА, както и че вследствие на това неизпълнение са претърпени вреди, вкл. да установи техния размер.

По отношение на втората група искове съдът е преценил, че платената неустойка и лихви по Договор за покупко-продажба от 28.12.2018 г., сключен между ищцовото дружество и „Амарел България“ ЕООД не са в пряка причинна връзка с ревизионното производство. Мотивирал се е със съображения, аналогични на изложените по първата група искове, като е допълнил, че ищецът не е ангажирал доказателства за неизпълнение от негова страна на задълженията му по договора с „Амарел България“ ЕООД, както и в какво се състои това неизпълнение.

Относно третата група искове – за пропуснати ползи – съдът е формирал извод, че ищцовото дружество е имало затруднения при осъществяване на търговската си дейност и е претърпяло вреди, които обаче не може да се приеме, че са в резултат именно на незаконосъобразния РА или на наложения на дружеството запор.

По тези съображения съдът е отхвърлил всички предявени от „Интернешънъл Мъшрум груп – ИМГ“ АД против НАП искове за присъждане на обезщетения за имуществени вреди. Присъдил е разноски, съобразно изхода на спора.

Върховният административен съд, в настоящия състав на трето отделение, преценява обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно. При касационната проверка по чл. 218, ал. 1 и ал. 2 АПК, не се установяват наведените от касационния жалбоподател пороци, поради което липсват основания за отмяна на обжалваното решение.

Решението е допустимо, въпреки че постановленията за налагане и за продължаване на обезпечителните мерки не са отменени като незаконосъобразни ( чл. 204, ал.1 АПК). Доколкото се твърди от ищеца, че вредите са причинени от отменения като незаконосъобразен РА и наложените във връзка с него обезпечения, съдът е следвало да се произнесе по съществото на спора, дали това е така.

Съдът обективно е установил фактическата обстановка по спора. Изводите му са обосновани и въз основа на тях е приложил правилно материалния закон.

Верен е изводът на административния съд, че макар в петитума на исковата молба да е посочено, че вредите се претендират от отменен, като незаконосъобразен, по административен ред РА № Р-22221019004220-091-001/07.05.2020 г., издаден от орган по приходите при НАП, от фактическите обстоятелства, изложени в обстоятелствената й част, може да се направи извод, че твърдените, като претърпени, вреди от загуби и пропуснати ползи, чието обезщетяване се иска, всъщност се претендират в резултат от три акта – РА № Р-22221019004220-091-001/07.05.2020 г. и издадените от Главен публичен изпълнител при ТД на НАП – София Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки № С190022-023-0003330/12.11.2019 г. и Постановление за продължаване действието на наложени предварителни обезпечителни мерки № С200022-139-0000970/13.05.2020 г.

Ревизионният акт, сам по себе си, не води до невъзможност за ищцовото дружество да разполага с паричните си средства или с недвижимите си имоти. Поради това, макар и отменен, този РА не може да се разглежда като предпоставка за ангажиране на отговорността на НАП. Актовете, които са повлияли на правната сфера на „Интернешънъл Мъшрум груп – ИМГ“ АД и евентуално са му причинили вреди, са постановлението за налагане на предварителни обезпечителни мерки и постановлението за продължаване на тяхното действие. Макар издадени по повод на ревизионното производство, постановленията за налагане на обезпечителни мерки са самостоятелни актове, издадени от компетентни за това органи, различни от органите, извършващи данъчната ревизия, на самостоятелно основание – при наличие на обезпечителна нужда и, доколкото се явяват актове, засягащи правната сфера на ревизираното лице, подлежат на самостоятелен административен и съдебен контрол по реда на чл. 197 ДОПК. В конкретния случай са налице доказателства, че и двете постановления не са отменени по реда на обжалването им. Незаконосъобразността на процесния РА не води до незаконосъобразност на постановлението за налагане на предварителни обезпечителни мерки и на постановлението за продължаване на тяхното действие, защото, както се посочи, производствата за издаването на единия и другия акт са различни, те се издават от различни органи и при различни законоустановени предпоставки. Общото между тях е само това, че както постановлението за налагане на предварителни обезпечителни мерки, така и РА се издават след започване на ревизионното производство, като постановлението се издава в хода на производството или при издаване на РА, а РА слага край на ревизионното производство. Законността на обезпечителните мерки не се контролира с обжалването на РА, поради което обстоятелството, че тези мерки сa във връзка с ревизионното производство, приключило с издаването на незаконосъобразния РА, не води до друг извод по съществото на спора, както правилно е преценил първоинстанционният съд. При положение, че актовете, с които мерките са наложени, не са отменени по надлежния ред след проведения административен и съдебен контрол, на ищцовото дружество не се дължи обезщетение за претендираните вреди от тях, тъй като те не са незаконни ( термин, с който борави ЗНАП в чл.19 и ДОПК в чл.16).

Отмяната на РА във връзка с обезпечаване изпълнението, на който, е наложено предварителното обезпечение не се отразява на законосъобразността на наложеното обезпечение, а не целесъобразността му, която съдът не може да контролира.

В налагането на предварителните обезпечителни мерки участват два органа на НАП - орган по приходите и публичен изпълнител. Първият иска налагането на обезпечение, а вторият го налага. Контролира се актът на публичния орган по налагане на предварителните обезпечителни мерки. Законодателят не е предвидил самостоятелен контрол върху искането на органа по приходите, нито това искане се контролира по същността си, извън преценката дали е мотивирано, при обжалване на ПНПОМ.

Предпоставките за законосъобразност на наложеното предварително обезпечение се съдържат в ДОПК – чл.121, чл. 195 и те са в кумулативност, в две групи – положителни и отрицателни. Положителните са - наличие на висящо ревизионно производство; наличие на мотивирано искане от орган по приходите до публичния изпълнител (чл. 121, ал.1 ДОПК); съразмерност на исканото обезпечение ( чл.195, ал. 7 ДОПК). Отрицателните са – обезпечението да не възпрепятства сериозно дейността на лицето или да не доведе до спиране на дейността на лицето ( чл. 121, ал. 2 ДОПК). Тези кумулативни предпоставки преценява горестоящият орган, респективно съдът при преценка на законосъобразността на обжалваното постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки.

В конкретния случай, постановленията за допуснатите предварителни обезпечения са издържали съдебния контрол. С определенията, с които са отхвърлени жалбите срещу решенията на горестоящия орган, потвърждаващи постановленията, съдът всъщност е приел, че са налице положителните предпоставки за издаването им и не са налице отрицателните такива, в това число, че исканото обезпечение върху активите не води до сериозно възпрепятстване дейността на лицето и няма да доведе до спиране й. Тези предпоставки съдът може да контролира, вкл. и наличието на мотиви към искането на органа по приходите.

Съдът, обаче, не може да преценява основателността на преценката на органа по приходите, поискал налагането на предварителни обезпечителни мерки и доколко тя е била вярна и обоснована. С оглед употребеният в чл. 121, ал. 1 ДОПК израз „може“, то органът по приходите разполага със свободата да прецени във всеки конкретен случай, има ли или не необходимост от налагане на предварителни обезпечителни мерки. Тази свобода не е неограничена и изцяло субективна, тъй като правомощието може да се упражни единствено и само за постигане на целите, посочени в разпоредбата. Упражняването на това правомощие, обаче, е резултат на субективна преценка на органа по приходите, че поисканото обезпечение би било целесъобразно въз основа на обективната информацията от ревизията. Тестът за обоснованост и правилност на тази субективна преценка на обективните данни на органа по приходите е краят на ревизията - дали с РА ще се установят задължения или не, или ако се установят, законосъобразно ли е установяването им.

С оглед принципа за съразмерност, който следва да се съблюдава във всяко едно административно производство, допуснатото предварително обезпечение, дори да е било законосъобразно от гледна точка на предпоставките за това в ДОПК, е нецелесъобразно, ако с РА не се установят задължения или те ( установените задължения) са отменени по реда на обжалването на РА и предварителното обезпечение е причинило вреди на ревизираното лице.

ЗОДОВ в чл.1 от него, към който препращат чл. 19 ЗНАП и чл.16 ДОПК въздига като основание за получаване на обезщетение от държавата, незаконосъобразната административна дейност, а не нецелесъобразната, неправилната дейност. Вярно е, че употребеният израз в чл. 19 ЗНАП и чл. 16 ДОПК е „незаконни“, но в посочените закони не е налице допълнителна разпоредба, която да определя смисъла на тази дума за целите на тези закони, като различаваща се по съдържание от думата „незаконосъобразни“. Нито в специалните закони – ЗНАП и ДОПК, нито в ЗОДОВ е предвиден иск за вреди от нецелесъобразна административна дейност. В ДОПК не е предвиден и специален иск за вреди от наложени предварителни обезпечителни мерки при приключване на ревизията с РА, с които не се установяват публични задължения, или при отмяна на РА по реда на обжалването му, какъвто иск е предвиден в чл. 403 ГПК за ответника срещу ищеца, който е поискал обезпечението, но е загубил делото.

Тоест, отмяната на РА не влияе на законосъобразността на наложеното предварително обезпечение от публичния изпълнител, нито заличава с обратна сила правните му последици, а води до извод за нецелесъобразност и неправилност на преценката на органа по приходите за нуждата от него. Както се посочи и по-горе, неправилното решение на приходния орган да поиска от публичния изпълнител налагане на предварителни обезпечителни мерки на имуществото на ревизирано лице, не попада нито в хипотезите на чл. 19 ЗНАП и чл.16 ДОПК, нито в чл. 1 ЗОДОВ.

Правилен е и изводът на Административния съд София-град за липса на пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между отменения РА № Р-22221019004220-091-001/07.05.2020 г., издаден от орган по приходите при НАП, и твърдените за претърпени загуби и пропуснати ползи. Плащането от ищцовото дружество на неустойката по предварителения договор за покупко-продажба на недвижим имот от 15.11.2018 г. (л. 37-41 от първоинстанционното дело), не е резултат директно от издадения незаконосъобразен РА. Връзката между двете не е пряка, тъй като РА няма за своя закономерна последица плащането на неустойката, а тя следва от самия договор, сключен от ищеца, т.е. неустойката, предвидена с този договор, е изцяло резултат от изразената воля на дружеството при сключването му. Следва да се отчете и обстоятелството, че към този Предварителен договор са сключвани анекси във връзка с промяна на клаузата относно задължението на страните за сключване на окончателния договор, вторият от които анекси е с дата 15.11.2019 г. (л. 41 от първоинстанционното дело), т.е. 3 дни след датата на издаване на Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки № С190022-023-0003330/12.11.2019 г. Независимо дали към този момент е било налице връчване на дружеството на това постановление или не, ищецът вече е бил информиран от органите на НАП чрез връчване (на 07.08.2019 г.) на заповедта за възлагане на ревизията за установяване на задължения по ЗДДС за данъчните периоди от 01.12.2016 г. до 30.11.2017 г., т.е. уведомяването му за започналата спрямо него ревизия дава основание за обосновано предположение, че той е допускал или е следвало да допусне с голяма степен на вероятност, че спрямо имуществото му е възможно да се предприемат, по инициатива на органите на НАП, предварителни обезпечителни мерки във връзка със започналата ревизия. Това е следвало да го мотивира да предприеме действия с цел избягване или намаляване на неблагоприятните последици за него от неизпълнението на Предварителния договор за покупко-продажба.

По съображения, аналогични на гореизложените, касационният състав преценява, като неоснователни, възраженията на касационния жалбоподател за наличие на причинно-следствена връзка между РА № Р-22221019004220-091-001/07.05.2020 г., издаден от орган по приходите при НАП, и заплатената неустойка по Договор за покупко-продажба на култивирани гъби печурки от 28.12.2018 г., сключен между ищцовото дружество и „Амарел България“ ЕООД (л. 46-48 от първоинстанционното дело). Плащането на неустойката е резултат от поведението на ищцовото дружество при договаряне на клаузите на този договор. Съгласно Решение от 01.10.2022 г. на Арбитражен съд ad hoc, образуван на 29.07.2022 г. (л. 49-52 от първоинстанционното дело), „Интернешънъл Мъшрум груп – ИМГ“ АД е уведомило още на 22.04.2019 г. своя контрагент „Амарел България“ ЕООД, че е в невъзможност да изпълнява в цялост задълженията си по сключения между страните договор за покупко-продажба на култивирани гъби печурки и е изразило желанието си за прекратяване на договора по взаимно съгласие. Датата на това уведомление е много преди уведомяването на дружеството от органите на НАП, за започването на ревизионно производство ( Заповедта за възлагане на ревизия е от 04.07.2019 г. ), както и преди издаването на Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки № С190022-023-0003330/12.11.2019 г., Постановление за продължаване действието на наложени предварителни обезпечителни мерки № С200022-139-0000970/13.05.2020 г. и незаконосъобразния РА. Това обстоятелство, само по себе си, е достатъчно основание за отхвърляне на втората група искове.

По отношение на третата група искове изцяло се споделят съображенията на решаващия състав на Административния съд София-град за отхвърлянето им, което прави ненужно повтарянето им и касационната инстанция се възползва от възможността, предоставена й от чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК, да препрати по този въпрос към мотивите на първоинстанционния съд, като мотиви на собствения си акт.

По изложените съображения, Решение № 6424 от 27.05.2024 г., постановено по адм. дело № 948 по описа на Административния съд София-град за 2023 г., допълнено с Решение № 12856 от 25.07.2024 г. по същото административно дело, следва да бъде потвърдено като правилно.

При този изход на спора и на основание чл. 10, ал. 2 ЗОДОВ, касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати на Национална агенция за приходите разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационното производство в размер на евровата равностойност на 130, 00 лв. или 66, 47 евро.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение, Първа колегия