Определение № 50013 от 25.01.2023 г. на ВКС по т. д. № 1836/2021 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Образувано е по подадена молба с вх. № 509791/07.12.2022 г. от адв. В. В. О., в качеството му на процесуален пълномощник на касатора С. А. Х., с искане за изменение на постановеното по делото решение № 50156 от 09.11.2022 г., в частта за разноските, като бъде присъдено допълнително адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, както следва: за първоинстанционното производство – 302.48 лв. с ДДС, за въззивната и касационната инстанция – по 396.72 лв. с ДДС. В постъпил писмен отговор от насрещната страна – „Застрахователно акционерно дружество „Армеец“ АД, чрез процесуален пълномощник, се поддържат доводи за неоснователност на молбата. Върховният касационен съд, състав на Първо търговско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Молбата за изменение на решението в частта за разноските е подадена в законоустановения едномесечен срок по чл. 248, ал. 1 ГПК от легитимирана страна, като е осъществена процедурата по чл. 248, ал. 2 ГПК, и е допустима. Разгледана по същество – молбата е основателна. Производството по т. д. № 1836/2021 г. е приключило с постановяване на решение № 50156 от 09.11.2022 г., с което като краен правен резултат в полза на ищеца С. А. Х. е присъдена допълнително сумата от 6 000 лв. (общо 11 000 лв.), представляваща застрахователно обезщетение в хипотезата на чл. 432, ал. 1 КЗ за претърпени болки и страдания от телесни увреждания вследствие на настъпило на 31.05.2017 г. ПТП. С решението е определено дължимото адвокатско възнаграждение на адв. В. О. за оказаната безплатна правна помощ на ищеца за касационното производство, като дължимата сума от 300 лв. е възложена в тежест на ответното по касация застрахователно дружество. В касационното решение липсва произнасяне по отговорността за разноски на ответника за предходните съдебни инстанции, с оглед на крайния правен резултат по спора и определения от ВКС справедлив размер на обезщетението за претърпените неимуществени вреди. От данните по делото е видно, че във всички инстанции ищецът е представляван при условията на предоставена безплатна правна помощ, като материално затруднено лице (чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв.). Искане за присъждане на адвокатско възнаграждение е заявено в проведеното о. с. з. на 20.10.2022 г., като по делото са налице и доказателства за регистрацията на адвоката по ЗДДС. Предвид окончателното произнасяне от ВКС по претендираното от ищеца обезщетение, в полза на адв. О. следва да се определи допълнителен адвокатски хонорар, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв., в размер на 302.48 лв. с ДДС за първоинстанционното производство, както и за въззивната и касационната инстанция – в размер на по 396.72 лв. с ДДС, като ответникът по прекия иск бъде осъден да заплати посочените суми. Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Първо отделение