Решение № 615 от 21.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10523/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на С. Й. П., чрез адв. Върбанова, срещу Решение № 8087/17.07.2025 г., постановено по адм. дело № 227/2024 г. по описа на Административен съд – Варна, с което е отхвърлена жалбата ѝ срещу Ревизионен акт (РА) № Р-03000323002816-091-001/17.08.2023 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Варна, в частта, потвърдена с Решение № 235/21.12.2023 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (ДОДОП) – Варна при ЦУ на НАП. С касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорва се изводът на съда, че приходните органи не са доказали кумулативното наличие на изискуемите съгласно чл. 19, ал. 1 и ал. 2 ДОПК предпоставки за ангажиране отговорността на П.. Твърди се, че ревизираното лице е изпълнило добросъвестно задълженията си като управител, декларирайки надлежно задълженията на управляваното от него дружество, в който смисъл е заключението по приетата съдебно-икономическа експертиза (СИЕ). Сочи се, че по делото е безспорно установено бездействието на приходните органи във връзка със събиране на задълженията от основния длъжник, поради което не би могло да има пряка причинно-следствена връзка между поведението на П. и несъбираемостта на дълга. От публичния изпълнител е извършено квалифициране на дълга като несъбираем и образуваното изпълнително дело е прекратено, като от мотивите на РА не става ясно дали е изчерпан редът за удовлетворяване на публичните задължения от имуществото на предприятието. Твърди се също, че по счетоводни данни дружеството разполага с касови наличности и стоки в големи размери, което е игнорирано от решаващата инстанция. Искането, обективирано в касационната жалба и поддържано в молба с характер на писмени бележки, е за отмяна на първоинстанционното решение и за постановяване на друго, с което да бъде отменен процесният РА. Претендира се присъждане на разноски за двете съдебни инстанции, а в условията на евентуалност се възразява срещу претендираното от ответника юрисконсултско възнаграждение, по съображения, че същото следва да бъде определено по реда на Наредбата за заплащането на правната помощ. Ответникът – директор на ДОДОП – Варна при ЦУ на НАП, чрез юрк. Стефанова, изразява писмено становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски, в т.ч. и независимо от изхода на спора, на основание чл. 161, ал. 3 ДОПК, с оглед представени множество писмени доказателства в хода на съдебното производство. Възразява се срещу претенцията на касатора за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение, като се твърди, че не са ангажирани доказателства за плащането му от касационния жалбоподател. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба, направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, и съобрази становищата на страните, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от легитимирана страна и против подлежащ на оспорване съдебен акт, а по съществото ѝ съобрази следното: Предмет на обжалване пред административния съд е бил РА № Р-03000323002816-091-001/17.08.2023 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Варна, в частта, потвърдена с Решение № 235/21.12.2023 г. на директора на ДОДОП – Варна при ЦУ на НАП, с която е ангажирана отговорността на С. Й. П. по реда на чл. 19 ДОПК за задължения на „Ултима Трейдинг“ ЕООД в общ размер на 43 337,04 лв., от които 33 549,41 лв. главница и лихви в размер на 9 787,63 лв., представляващи: 1. Окончателен данък на местни и чуждестранни физически лица по чл. 37 и чл. 38 ЗДДФЛ за периода 01.10.2017 г. – 31.03.2020 г. в общ размер на 1 117,53 лв. главница, ведно с 520,04 лв. лихви; 2. Вноски за ДОО – за осигурители за периодите 01.03.2018 г. – 30.04.2018 г., 01.05.2019 г. – 31.05.2019 г., 01.06.2021 г. – 31.07.2021 г. и 01.06.2022 г. – 30.06.2022 г. в общ размер на 123,47 лв. главница, ведно с 42,60 лв. лихви; 3. Вноски за УПФ – осигурители за периодите 01.03.2018 г. – 30.04.2018 г., 01.05.2019 г. – 31.05.2019 г., 01.06.2021 г. – 31.07.2021 г. и 01.06.2022 г. – 30.06.2022 г. в общ размер на 30,90 лв, главница, ведно с 10,66 лв. лихви; 4. Данък върху дивидентите и ликвидационните дялове на юридическите лица за периода 01.04.2022 г. – 30.06.2022 г. в размер на 9 725,27 лв. главница, ведно с 1 139,12 лв. лихви; 5. Вноски за ЗО – осигурители за периодите 01.03.2018 г. – 30.04.2018 г., 01.05.2019 г. – 31.05.2019 г., 01.06.2021 г. – 31.07.2021 г. и 01.06.2022 г. – 30.06.2022 г. в общ размер на 49,39 лв. главница, ведно с 17,04 лв. лихви; 6. ДДС за периода 01.04.2019 г. – 30.04.2019 г. в размер на 5 953,00 лв. главница, ведно с 2 640,42 лв. лихви; 7. Корпоративен данък за периодите 01.01.2017 г. – 31.12.2017 г. и 01.01.2020 г. – 31.12.2020 г. в общ размер на 16 496,62 лв. главница, ведно с 5 399,38 лв. лихви, и 8. Данък върху доходите от трудови и приравнените на тях правоотношения за периодите 01.03.2018 г. – 30.04.2018 г., 01.05.2019 г. – 31.05.2019 г., 01.06.2021 г. – 31.07.2021 г. и 01.06.2022 г. – 30.06.2022 г. в общ размер на 53,23 лв. главница, ведно с 18,37 лв. лихви. В хода на ревизионното производство е установено, че С. Й. П. е едноличен собственик на капитала и управител на „Ултима Трейдинг“ ЕООД, считано от 26.04.2013 г., като представлява, организира и ръководи дейността на дружеството, включително чрез упълномощено от нея лице – Д. Г. П. (съпруг на ревизираната), съгласно нотариално заверено пълномощно от 18.10.2013 г. За ревизирания период „Ултима Трейдинг“ ЕООД осъществява търговия с дървен материал. Задълженията на основния длъжник – „Ултима Трейдинг“ ЕООД, произтичат от подадени декларации обр. 6, справки-декларации по ЗДДС, ГДД по чл. 92 ЗКПО, декларации по чл. 55 ЗДДФЛ. Въз основа на информация от дирекция „Събиране“ към ТД на НАП Варна е прието за установено, че процесните публични задължения са били присъединени към изпълнително дело (ИД) № 3140005376/2014 г., като за събирането им са били предприети възможните действия. Извършено е проучване, като е установено, че дружеството не притежава активи, а наложените запори на банковите сметки са останали без резултат, тъй като всички парични средства са били изтеглени преди да бъдат наложени. Задълженията на „Ултима Трейдинг“ ЕООД са категоризирани като несъбираеми, а образуваното ИД – прекратено, поради което приходните органи са приели, че същите не могат да бъдат погасени от дружеството. На приходните органи не са представени изисканите от ревизираното лице счетоводни регистри на управляваното от него дружество, включително в рамките на извършена на „Ултима Трейдинг“ ЕООД насрещна проверка. На 19.04.2023 г. П. е представила документи относно разпределяне на дивиденти, сред които Протоколи от общо събрание на дружеството за периода от 01.04.2021 г. – 18.06.2021 г., съгласно които на собственика на капитала следва да бъде изплатена сума в общ размер на 194 505,43 лв., и РКО за изплатени суми, според които на лицето са изплатени общо 184 780,16 лв. Деклариран е удържан данък в размер на 9 725,27 лв., който не е внесен в бюджета. По отношение на активите на дружеството е установено, че е притежавало дълготрайни материални активи – два товарни автомобила. От представена от Областна дирекция на МВР, сектор „КАТ“, информация е установено, че товарен автомобил „Ситроен Джъмпър“ е продаден от „Ултима Трейдинг“ ЕООД с договор от 21.08.2015 г. за сумата от 3 900,00 лв. на „ВИП Билдинг“ ООД, а товарен автомобил „Мерцедес Спринтер 311 ЦДИ“ е продаден съгласно договор от 12.06.2014 г. за сумата 3 600,00 лв. на Г. А. М.. Поради липса на представена счетоводна отчетност за 2014 г. и 2015 г. е препятствана проверката дали получените средства са постъпили в патримониума на дружеството и дали същите са били използвани във връзка с икономическата му дейност. От приходните органи е извършен и анализ на движението на паричните средства на „Ултима Трейдинг“ ЕООД по банков път, като е установено, че за периода м. 01.2014 г. – м. 12.2015 г. от банковите му сметки са изтеглени общо 242 440 лв. от упълномощеното лице – Д. Г. П.. Поради непредставяне на счетоводни регистри на сметка 501 „Каса“ за посочения период не е установено дали сумите са внесени в касата на дружеството, като е прието, че не са използвани за дейността му и с тях е намаляло имуществото на „Ултима Трейдинг“ ЕООД. Ревизиращият екип е формирал извод, че С. П., в качеството ѝ на едноличен собственик на капитала и управител на дружеството, макар и чрез упълномощено лице, недобросъвестно е отчуждила имуществото му в своя полза, в нарушение на счетоводното законодателство, включително чрез изплащане на дивидент при липса на основание за това, с цел неплащане на публичните му задължения. Именно това поведение на ревизирания субект е довело до невъзможност задълженията на дружеството да бъдат удовлетворени от имуществото му, независимо от предприетите принудителни действия спрямо „Ултима Трейдинг“ ЕООД, поради което следва да бъде ангажирана отговорността ѝ по реда на чл. 19, ал. 1 и ал. 2 ДОПК. Първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, при изпълнение на приложимите процесуални правила и в съответствие с материалния закон. Административният съд е формирал извод за правилно и законосъобразно ангажиране на отговорността на ревизираното лице на основанията, предвидени в чл. 19, ал. 1 и ал. 2 ДОПК. Според изложените от съдебния състав мотиви, приходните органи са доказали кумулативното наличие на предпоставките, предвидени в чл. 19, ал. 2, т. 1 ДОПК. По безспорен начин е установено, че П. е била управител на дружеството – основен длъжник, като независимо от наличието на упълномощено с нотариално заверено пълномощно лице, тя има качеството субект на отговорността, като безспорно е извършила плащания в пари от имуществото на задълженото лице, представляващи скрито разпределение на печалбата или дивидент. За да достигне до този извод, административният съд е съобразил установеното от приходните органи, че от Д. П. в периода м. 01.2014 г. – м. 12.2015 г. са изтеглени суми в общ размер на 242 440,00 лв., за които не са представени доказателства, че са изразходени във връзка с дейността на дружеството, нито че са постъпили в касата му. Като действие по чл. 19, ал. 2, т. 1 ДОПК е прието и разпределянето и изплащането в брой, съгласно протоколи от общо събрание и РКО, на дивиденти през 2021 г. от неразпределената печалба на „Ултима Трейдинг“ ЕООД за 2010 г. и 2012 г. Прието е, че П. е действала недобросъвестно, тъй като е била наясно с публичните задължения на дружеството. Именно тя е подписвала подадените отчети и декларации, т.е. безспорно е знаела, че „Ултима Трейдинг“ ЕООД има задължения към бюджета, като вместо да ги погаси, е предприела действия по изплащане на дивиденти. Според съда, ревизиращите органи са доказали и изпълнението на изискването на чл. 20 ДОПК, тъй като от доказателствата по делото се установява, че срещу „Ултима Трейдинг“ ЕООД е било образувано ИД № 3140005376/2014 г., което е прекратено на основание чл. 225, ал. 1, т. 4 ДОПК – поради несъбираемост на вземането, с разпореждане на публични изпълнител с изх. № С220003-035-0292274/24.08.2022 г., след като са изчерпани всички способи. Съобразено е, че именно на 24.08.2022 г. е настъпила и окончателната несъбираемост на вземането, което обстоятелство се доказва по делото от разпореждането, съставляващо официален документ съгласно чл. 179, ал. 1 ГПК. Новопредставените пред съда доказателства – Договор от 15.04.2022 г., сключен между „Ултима Трейдинг“ ЕООД и „Темпо Транс“ ЕООД, за извозване на строителни отпадъци, заповеди за извършване на инвентаризация, протоколи за бракуване на материални запаси, заповеди за бракуване на стоки и кантарни бележки, не са кредитирани, като е прието, че същите са създадени за нуждите на съдебното производство. За недоказана е приета защитната теза на жалбоподателката, според която дружеството е разполагало с материални запаси – строителни материали, към които е могло да се насочи принудителното изпълнение. Ангажираните гласни доказателства в тази насока са ценени като недостатъчни и лишени от конкретика. Изтъкната е от съда и липсата на счетоводни данни, удостоверяващи хронологичното заприхождаване и изписване на стоки по вид и количество, както и обстоятелството, че счетоводните регистри, въз основа на които е изготвена СИЕ, са предоставени на вещото лице от друго дружество – „Виас Инженеринг“ ООД (с управител и мажоритарен съдружник Д. П.). Решението е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд е установил относимите към предмета на спора факти, след обсъждане на приетите по делото писмени доказателства и доказателствени средства, като е изложил мотивирани правни изводи за материална законосъобразност на РА. Констатациите и мотивите на приходните органи, съответно изложените от съда мотиви и формираните правни извод, сочат че в случая отговорността на ревизираното лице е ангажирана по реда на чл. 19, ал. 2, т. 1 ДОПК, за задължения на „Ултима Трейдинг“ ЕООД за периода 01.01.20217 г. – 30.06.2022 г. Приложимият в случая фактически състав по чл. 19, ал. 2, т. 1 ДОПК урежда изчерпателно елементите, които следва да са установени кумулативно: 1. Субект на отговорността - управител, член на орган на управление, прокурист, търговски представител, търговски пълномощник на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 и 2 ДОПК; 2. Наличие на непогасени задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски на задълженото лице; 3. Недобросъвестно извършване на някое от посочените в нормата действия; 4. Невъзможност да бъде погасено вземането - чрез допустимите доказателствени средства органът по приходите следва да докаже, че дружеството не разполага с имущество да покрие съществуващите публични задължения; 5. Причинно-следствена връзка между недобросъвестното поведение и намаляването на имуществото на задълженото лице, водещо до невъзможност да бъдат погасени задълженията; 6. Граници на отговорността - до размера на извършените плащания, респ. до размера на намалението на имуществото. Доказателствената тежест за установяване на кумулативно изискуемите предпоставки е на органите по приходите. Правилно и обосновано, въз основа на събраните по делото доказателства, съдът е приел, че в случая е доказана хипотезата на чл. 19, ал. 2, т. 1 ДОПК, доколкото по делото е установено, че П. недобросъвестно е извършила плащания на парични средства от имуществото на задълженото лице, представляващи дивидент или скрито разпределение на печалбата, в резултат на което имуществото на „Ултима Трейдинг“ ЕООД е намаляло и по тази причина не са погасени задълженията му за данъци и задължителни осигурителни вноски. В случая е безспорно установено, че за ревизираните периоди П. е била управител на „Ултима Трейдинг“ ЕООД, като е организирала и ръководила дейността му, както изрично е заявило в представени в хода на ревизията писмени обяснения. Не се спори и че дружеството има непогасени публични задължения в резултат на подадени декларации обр. 6, справки-декларации по ЗДДС, ГДД по чл. 92 ЗКПО, декларации по чл. 55 ЗДДФЛ. По безспорен начин е установено също, че за периода м. 01.2014 г. – м. 12.2015 г. от банковите сметки на „Ултима Трейдинг“ ЕООД, чрез упълномощеното лице – Д. П., са изтеглени общо 242 440 лв. Както в хода на ревизията, така и в съдебното производство не са ангажирани доказателства, че посочените суми са разходвани във връзка с икономическата дейност на дружеството. Не са представени счетоводни регистри, от които да е възможно да се установи дали сумата е постъпила в касата на дружеството. Така установените обстоятелства обуславят правилност на извода, че посоченото действие по разпореждане с имущество на дружеството представлява скрито разпределение на печалба по смисъла на § 1, т. 5, б. „а" от ДР на ЗКПО. В случая, както се посочи, П., чрез упълномощеното от нея лице - Д. П., който е и неин съпруг, се е разпоредила с финансови средства на управляваното от нея дружество, като не е ангажирала доказателства, че същите са свързани с осъществяваната от данъчно задълженото лице дейност или представляват изплатени дивиденти. Следователно обосновано е прието, че тези суми са изплатени в полза на лицето, в качеството му на управител и собственик на капитала на дружеството, при липса на каквито и да е доказателства, че същите са използвани за дейността на дружеството или че фактически са внесени в касата му. Доказването на целта и начина на използване на изтеглените суми от банковите сметки на дружеството е в тежест на ревизираното лице, което твърди положителни и благоприятни за него факти. Такова доказване в случая не е осъществено както в хода на ревизията, така и в съдебното производство. На следващо място, по делото е установено по несъмнен начин, че въз основа на Протоколи от общо събрание на дружеството за периода от 01.04.2021 г. – 18.06.2021 г. в полза на П., в качеството ѝ на едноличен собственик на капитала на „Ултима Трейдинг“ ЕООД, са разпределени дивиденти в общ размер на 194 505,43 лв., като според РКО изплатените суми се равняват на 184 780,16 лв. Тези действия на ревизирания субект, както е приел и съдът, правилно са квалифицирани от ревизиращите органи като недобросъвестно плащане от имуществото на дружеството, в резултат на което имуществото му е намаляло и по тази причина не са погасени задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски. Неоснователно в касационната жалба се твърди, че не са налице четвъртата и петата предпоставка за ангажиране отговорността по чл. 19, ал. 2 ДОПК, тъй като приходните органи не са доказали, че задължението не може да бъде събрано от основния длъжник. Правилно административният съд е приел, че поддържаното от ревизираното лице твърдение за стокови наличности, спрямо които е могло да бъде насочено принудителното изпълнение, е останало недоказано, доколкото доказателства в тази насока са ангажирани едва в съдебната фаза, както и че същите не са конкретни и страдат от липса на съществени реквивизити, което препятства установяването на вида и количеството строителни материални, както и дали те са били собственост именно на „Ултима Трейдинг“ ЕООД. Съображенията на административния съд в тази им част са подробно развити, като изводите му се споделят и от настоящата инстанция, поради което не следва да бъдат повтаряни. Не кореспондира с доказателствата по делото и твърдението, поддържано с касационната жалба, относно касова наличност на „Ултима Трейдинг“ ЕООД, в размери, достатъчни за удовлетворяване на данъчните и осигурителните задължения на дружеството. В действителност според данни от ГФО, поради непредставяне на изискана счетоводна отчетност, през процесните периоди от дружеството са декларирани налични парични средства. Само въз основа на тези данни обаче, при липса на представени доказателства за извършена инвентаризация и счетоводни регистри, установяващи отразените стопански операции и основанията за това, реалното съществуване на твърдяната касова наличност остава недоказано от ревизирания субект, чиято е доказателствената тежест, съответно не се установява възможност за погасяване на публичните задължения на дружеството посредством нея. В този смисъл и Решение № 9589 от 12.10.2023 г., постановено по адм. д. № 2290/2023 г. по описа на ВАС. Гореизложеното обуславя правилност на извода на административния съд, според който приходните органи са доказали, че задълженията на дружеството не могат да бъдат събрани от имуществото му, като възможностите за това са изчерпани. Видно от доказателствата по делото, на дружеството е образувано ИД № 3140005376/2014 г., като са извършени действия по налагане на предварителни обезпечителни мерки – запор на банкови сметки на дружеството, запор върху вземания от трети лица, запор върху притежавани ценни книжа. Извършено е проучване на имущественото състояние на „Ултима Трейдинг“ ЕООД, като е установено, че не разполага с имущество, включително средства по банкови сметки, от които да бъде удовлетворено вземането. Именно поради това дългът е квалифициран от публичния изпълнител като несъбираем, а образуваното срещу „Ултима Трейдинг“ ЕООД изпълнително дело е прекратено. От изложеното следва еднозначен извод за проявена от приходните органи процесуална активност във връзка с удовлетворяване на вземането първо от имуществото на длъжника съгласно изискването на чл. 20 ДОПК. По делото е установено и недобросъвестното поведение на П., както и наличието на причинно-следствена връзка между действията ѝ по разпореждане с имущество на дружеството и невъзможността за погасяване на публичните задължения. Въпреки че управителят е бил наясно със задълженията на дружеството, е предприел посочените вече действия по теглене на суми от банковите му сметки, както и по разпределяне на дивиденти, което именно е довело до намаляването на имуществото на задълженото лице, водещо до невъзможност да бъдат погасени задълженията му. По гореизложените съображения настоящият касационен състав приема, че обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон и при обоснованост на правните изводи, поради което следва да бъде оставено в сила. Съобразно изхода на делото и доколкото се касае за производство по реда на чл. 156 и сл. ДОПК, в полза на ответника по касация, на основание чл. 161, ал. 1, изр. трето ДОПК вр. чл. 8, ал. 1 вр. чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г., следва да се присъди сума в размер на 4 116,96 лв., представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение. Посочената сума следва да се превалутира на основание чл. 12 и чл. 13 от Закона за въвеждане на еврото и да се определи в размер на 2 104,97 евро. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение