Определение № 3601 от 31.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2891/2026 г.

Производството е по чл. 229, ал. 1, т. 2 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на И. П. А. от гр. Ямбол срещу Определение №236 от 12.02.2026 г. на Административен съд - Ямбол по административно дело №50/2026 г. С обжалваното определение съдът отхвърля (оставя без уважение) искането на И. П. А. за спиране на предварителното изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) №26-1679-000023 от 23.01.2026 г. на началник сектор „Пътна полиция“ - Ямбол в Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОДМВР), гр. Ямбол, с която на А., на основание чл. 171, т. 1, б. "з", „бб“ от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е приложена принудителна административна мярка "временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство (СУМПС) до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от три месеца“. Частният жалбоподател – И. П. А., счита обжалваното определение за неправилно като постановено в нарушение на материалния закон. Излага фактите по делото и сочи, че първоинстанционният съд не е взел предвид, че допуснатото предварително изпълнение ще причини на жалбоподателя значителни и трудно поправими вреди, тъй като ще осуети възможността му да изпълнява трудовите си задължения и не е в състояние да работи като шофьор и паралелно с това да запази работата си, да се издържа и оцелее. Ответникът по частната жалба – началникът на сектор „Пътна полиция“ - Ямбол в ОДМВР - Ямбол, не взема становище. Върховният административен съд счита частната жалба за допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 230 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. От представените по делото доказателства се установява, че със Заповед за прилагане на ПАМ №26-1679-000023 от 23.01.2026 г. на началник сектор „Пътна полиция“ - Ямбол в ОДМВР - Ямбол, спрямо И. П. А., на основание чл. 171, т. 1, б. "з", „бб“ ЗДвП, е приложена ПАМ "временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от три месеца“. Заповедта е получена от А. на 02.02.2026 г. На 06.02.2026 г. И. П. А. е подал жалба срещу Заповед за прилагане на ПАМ №26-1679-000023 от 23.01.2026 г., в която се съдържа и особено искане за спиране на предварителното изпълнение на оспорваната заповед. За да отхвърли искането за спиране предварителното изпълнение на Заповед за прилагане на ПАМ №26-1679-000023 от 23.01.2026 г., първоинстанционният съд е приел, че претендираните от жалбоподателя вреди не могат да се противопоставят на презюмираните предпоставки по чл. 60 АПК. Съдът е счел, че отнемането на СУМПС действително води до невъзможност жалбоподателят да упражнява професията си и това би могло да му причини вреди, но те не са от категорията на значителните или трудно поправими такива, предвид обстоятелството, че това лишаване по силата на закона не може да продължи повече от три месеца. Въз основа на това съдът е обосновал извод, че искането е неоснователно и го е отхвърлил (не го е уважил). Определението е правилно като краен резултат. С оспорваната заповед, спрямо А. е приложена ПАМ по чл. 171, т. 1, б. "з", „бб“ ЗДвП. В съответствие с чл. 172, ал. 6 ЗДвП, подадената жалба не спира изпълнението на приложената административна мярка. В съответствие с чл. 166, ал. 4 АПК, допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал. 2, а именно ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства. В тази връзка напълно неотносими към предмета на настоящото производство са мотивите на съда, свързани с чл. 60 АПК. Безспорно е, че предварителното изпълнение на невлязъл в сила индивидуален административен акт въздейства пряко и непосредствено върху правата и законните интереси на адресата на акта, тъй като придава изпълнителна сила на един невлязъл в сила индивидуален административен акт. Безспорно е също, че това изпълнение, доколкото актът не е влязъл в сила и не е станал окончателен, винаги съдържа в себе си и потенциалната възможност да причини вреди на адресата, ако впоследствие актът бъде отменен. Въпреки тази потенциална възможност законодателят в определени случаи е разпоредил изрично в правната норма, че обжалването няма суспензивен ефект. Какви са били мотивите му за изключението от установения общ принцип на суспензивен ефект на жалбата е ирелевантно, тъй като те нямат отношение към възможността съдът да спре предварителното изпълнение. Независимо от допуснатото по силата на закон предварително изпълнение, за да не лиши правото на съдебна защита от ефект законодателят е предвидил възможност съдът да спре предварителното изпълнение. Предпоставките, при които това може да стане, са нови факти и обстоятелства, такива, които са настъпили след издаването на акта, поради които самото предварително изпълнение би могло да причини значителна или трудно поправима вреда на оспорващия. Доказателствената тежест за тази нови факти и обстоятелства и въздействието им върху правната сфера на адресата на акта е на молителя. Тъй като става въпрос за изключение от принцип, тълкуването на законовите предпоставки е само stricto sensu. Твърденията на частния жалбоподател за значението на СУМПС за трудовата му дейност сами по себе си не обосновават автоматично наличието на значителна или трудно поправима вреда от предварителното изпълнение. В случая дори да се приеме, че личният интерес на жалбоподателя е накърнен поради невъзможността му да управлява МПС, по делото не се установява това накърняване да е в резултат на нови обстоятелства, каквото е изричното изискване на чл. 166, ал. 2, изр. последно АПК, за да се спре изпълнението на акта. С оглед на горното, обжалваното определение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 236 АПК Върховният административен съд