Решение № 10133 от 5.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3534/2013 г.

Решение № 10133 от 5.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3534/2013 г., VIII о., докладчик съдията Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по две касационни жалби: Директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. София при ЦУ на НАП, чрез юрк. Надежда Господинова, обжалва решение № 519 от 25.01.2013 г. на Административен съд София - град, Първо отделение, постановено по по адм. дело № 490 по описа за 2012 г. на този съд в частта, в която е отменен Ревизионен акт № 23-1104965/11.07.2011 г., издаден от гл. инспектор по приходите при ТД на НАП гр. София, потвърден с Решение № 2325/20.12.2011 г. на Директор на Дирекция "ОУИ" - гр. София, в частта, с която, на основание чл. 122, ал. 2 от ДОПК във вр. чл. 38 от ЗКПО (отм.) и § 1, т. 44 от ДР на ЗКПО (отм.) и чл. 70 от ЗКПО, за периода 01.01.2008 г. - 31.12.2008 г., е определена данъчна загуба за приспадане от източник в страната общо в размер на 1 336 468,70 лв. и е определена сума на неправомерно приспадната загуба в размер на 820 876,85 лв. и в частта, с която на основание чл. 122, ал. 2 ДОПК във вр. с чл. 38 КПО (отм.) и § 1, т. 44 от ДР на ЗКПО (отм.) и чл. 70 ЗКПО, за периода 01.01.2009 г. - 31.12.2009 г. е определена данъчна загуба за приспадане от източник в страната общо в размер на 1 336 468,70 лв. и е определена сума на неправомерно приспадната загуба в размер на 550 309,99 лв., ведно със съответните лихви. Касаторът твърди, че решението в тази част е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон, както и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По съображения подробно изложени в жалбата, моли ВАС да постанови решение, с което да бъде отменено решението на АДмС София - град в обжалваната част и да бъде потвърден РА. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Касаторът счита решението в останалата част за правилно и то трябва да бъде оставено в сила. "Металснаб 96" АД, чрез адв. Миланов, обжалва решението на АДмС София - град, в частта, в която е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт № 23-1104965/11.07.2011 г., издаден от гл. инспектор по приходите при ТД на НАП гр. София, потвърден с Решение № 2325/20.12.2011 г. на Директор на Дирекция "ОУИ" - гр. София. В касационната жалба се сочи неправилност на решението в съответната част поради нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Претендира отмяна на решението в обжалваната част и отмяна на РА като незаконосъобразен. Моли за присъждане на разноски. Двамата касатори оспорва жалбите на противната страна. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на двете касационни жалби. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбите, правилността на решението на релевираните основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Жалбите са подадени в срок, от страни по делото, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество жалбата на Д "ОДОП" - гр. София е неоснователна, а жалбата на дружеството е частично основателна. По касационната жалба на Дирекция "ОДОП" - гр. София при ЦУ на НАП: С обжалваното решение АДмС - София град е отменил Ревизионен акт № 23-1104965/11.07.2011 г., издаден от гл. инспектор по приходите при ТД на НАП гр. София, потвърден с Решение № 2325/20.12.2011 г. на Директор на Дирекция "ОУИ"-гр. София, в частта с която, на основание чл. 122, ал. 2 от ДОПК във вр. чл. 38 от ЗКПО (отм.) и § 1, т. 44 от ДР на ЗКПО (отм.) и чл. 70 от ЗКПО, за периода 01.01.2008 г. - 31.12.2008 г. е установена данъчна загуба за приспадане от източник в страната общо в размер на 1 336 468,70 лв. и определена сума на неправомерно приспадната загуба в размер на 820 876,85 лв.; в частта, с която на основание чл. 122, ал. 2 ДОПК във вр. с чл. 38 КПО (отм.), § 1, т. 44 от ДР на ЗКПО (отм.) и чл. 70 ЗКПО, за периода 01.01.2009 г. - 31.12.2009 г. е определена данъчна загуба за приспадане от източник в страната общо в размер на 1 336 468,70 лв. и е определена сума на неправомерно приспадната загуба в размер на 550 309,99 лв., ведно със съответните лихви. За да постанови този резултат административният съд е установил следното: През периода 01.01.2003 г. - 31.12.2007 г. "Металснаб 96" АД е формирало отрицателен данъчен финансов резултат - данъчна загуба, както следва: за 2003 г. в размер на 1 718,37 лв.; за 2004 г. в размер на 2 576,00 лв.; за 2005 г. в размер на 1 326 000 лв.; за 2006 г. в размер на 2 354,18 лв.; за 2007 г. в размер на 3 820,18 лева. През 2008 г. дружеството е формирало положителен счетоводен финансов резултат. На ред 16, "пренасяне на данъчна загуба" /ред 16.1 - данъчна загуба от източник в страната/ от ГДД за 2008 г., е отразено пренасяне на загуба общо в размер на 2 157 345,55 лева. Установено е, че съгласно Справка 4 търговецът е декларирал данъчна загуба, подлежаща на приспадане, както следва: за 2003 г. в размер на 412 000,00 лв.; за 2004 г. в размер на 481 000,00 лв.; за 2005 г. в размер на 1 326 000,00 лв.; за 2006 г. в размер на 3 550,33 лв.; за 2007 г. в размер на 3 820,18 лв. В ГДД по чл. 51, ал. 1 от ЗКПО за финансова 2003 г., явяваща се базова при определяне на дължимия корпоративен данък, съгласно отчета за приходи и разходи, текущо за годината са отчетени общо разходи за дейността в размер на 2 000,00 лв., респективно счетоводна загуба в същия размер. В счетоводния баланс на предприятието, съставен с данни към 31.12.2003 г., неразделна част от ГДД, няма данни за обезценка на вземания по предоставени търговски заеми спрямо предходната 2002 г., като за двете години в актива на баланса, тези вземания фигурират непроменени в размер на 479 000,00 лева. В пасива на баланса е отразена натрупана загуба за минали години в размер на 410 000,00 лв., от които 2 000,00 лв. от 2002 г. и 408 000,00 - пренесени в началото на 2002 г. от минали години. Ревизиращият орган твърди, че дружеството не е представило доказателства, удостоверяващи по безспорен начин, че натрупаните загуби до 2004 г. в размер на 412 000,00 лв., представляват обезценка на вземанията по предоставени търговски заеми на свързаните лица - "Лом МС" АД и "Плевен МС" АД, общо в размер на 479 000,00 лв. към 01.01.2004 г. Съдът е обсъдил депозираните по делото доказателства, заключението на ССчЕ, както и приложимите счетоводни стандарти, проследил е подробно счетоводното отразяване на натрупаните загуби, обосновавайки извода, че извършеното от "Металснаб 96" АД намаляване на финансовия резултат за 2008 г. със загубите от отписването на вземанията по предоставените търговски заеми в размер на 412 000,00 лв. за 2003 г. и в размер на 479 000,00 лв. за 2004 г., е в съответствие с предвиденото в НСС 8 и НСС 36, то не противоречи на чл. 70, ал. 1 от ЗКПО. Решението в горепосочената част е валидно, допустимо и правилно, поради което касационната инстанция го оставя в сила. В случая липсва спор по фактите. Съдът е обсъдил приложените по делото писмени доказателства, както и заключението на ССчЕ, поотделно и в тяхната съвкупност, формулирал е изводите си в съответствие с приложимият материален закон. При постановяване на решението си съдът не е допуснал твърдяните от касатора съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Установено е, че при "Металснаб 96" АД загубата в размер на 412 000,00. лв. преди 2004 г. и в размер на 479 000,00. лв. за 2004 г., е формирана от предоставени парични заеми на "ЛОМ - МС" АД и на "ПЛЕВЕН - МС" АД, които дружества с решение от 12.12.2004 г. на Окръжен съд гр. Плевен по т. д. № 167/2002 г. и с решение от 20.12.2005 г. на Окръжен съд гр. Монтана, по т. д. № 118/2002 г., са заличени от Търговския регистър. През 2005 г. са провизирани / обезценени/ и са отписани на 100 % вземанията по предоставените от "Металснаб 96" АД на "Лом - МС" АД и "Плевен - МС" АД парични заеми, в съответствие с приложимите счетоводни стандарти НСС 8 и НСС 36. Извършеното от "Металснаб 96" АД намаляване на финансовия резултат за 2008 г. със загубите от отписването на вземанията по предоставените търговски заеми не противоречи на чл. 70, ал. 1 от ЗКПО, като за петгодишен период, следва да се счита периодът от момента на окончателното отписване 2004 г. /2005 г./, до 2008 г. /2009 г./, на обезценените вземания по предоставени заеми на заличени от търговския регистър дружества, т. е. когато временната разлика е станала постоянна разлика, за да няма загуба на временна разлика, и е налице окончателен финансов резултат /загуба/ за дружеството. Не са налице сочените касационни основания за отмяна на решението в обжалваната част и същото трябва да бъде оставено в сила. По касационната жалба на "Металснаб 96" АД: С обжалваното решение АДмС София - град е отхвърлил като неоснователна жалбата на дружеството против Ревизионен акт № 23-1104965/11.07.2011 г., издаден от гл. инспектор по приходите при ТД на НАП гр. София, потвърден с Решение № 2325/20.12.2011 г. на Директор на Дирекция "ОУИ"-гр. София, в частта относно увеличението на финансовия резултат на дружеството за 2008 г. със сумата от 9765 лв., представляваща неотчетени приходи от лихви, както и относно непризнаването за данъчни цели на направения от "Металснаб 96" АД разход за външни услуги в размер на 985 032,27 лв. и съответно увеличението на финансовия резултат на дружеството за 2008 г. с посочената сума. За да постанови решението си в тази част съдът е съобразил следното: Относно увеличението на финансовия резултат на дружеството за 2008 г. със сумата от 9765 лв., представляваща неотчетени приходи от лихви, съдът е обсъдил приложимите норми - чл. 75 и 78 ЗКПО, както и заключението на вещото лице. Приел е, че както в ревизионното производство, така и в съдебната фаза не са представени доказателства и не е установено по безспорен начин изпълнението на изискванията на разпоредбата на чл. 75 от ЗКПО относно корекция на счетоводна грешка. Безспорно е установил, че за периода 2008 г. дружеството не е отчело приход от лихви, който приход е включен в счетоводния резултат преди данъчно преобразуване за 2009 г., но няма данни ревизираното лице да е извършило корекция на полагащия се корпоративен данък за 2008 г. или в размера на данъчната загуба за приспадане от минали години по реда на ЗКПО. По тези съображения, съдът е направил извод за законосъобразност на извършеното, на основание чл. 78 ЗКПО, преобразуване на счетоводния финансов резултат за 2008 г. в посока увеличение с неотчетения приход от лихви. Относно непризнаването за данъчни цели на направения от "Металснаб 96" АД разход за външни услуги в размер на 985 032,27 лв. за 2008 г., съдът се е мотивирал, че ревизираното лице не е доказало, че осчетоводените разходи по фактура № 2/10.01.2008 г. за правни услуги, съгласно договор от 07.01.2008 г. за възлагане на дейности по консултиране и правна защита във връзка с изграждане на "Вятърен Парк Вършец", са свързани с дейността на "Металснаб 96" АД, поради което законосъобразно, на основание чл. 26, т. 1 ЗКПО е увеличен финансовия резултат на дружество за 2008 г. в посока увеличение със сумата 985 032,27 лева. Жалбата е частично основателна. В процесния казус няма спор, че "Металснаб 96" АД е предоставило паричен заем на "КМЕТАЛ" ООД, съгласно договор от 27.03.2008 г., при годишна лихва 7%. По счетоводните регистри на дружеството е установено, че към 31.12.2008 г. не са начислявани следващите се приходи от лихви, съгласно уговореното в договора, поради което няма отразяване и в резултата от дейността на ревизираното лице за отчетния период. Вещото лице също е потвърдило, че приходите от лихви за 2008 г. и 2009 г. са начислени в отчетен период 2009 г., че същите участват във формирането на счетоводния финансов резултат за данъчно преобразуване за 2009 г. Настоящият касационен състав на ВАС, Осмо отделение намира за основателно възражението на дружеството по отношение КД за 2008 г. На л. 662 от делото се съдържа Приложение № 1 към ГДД за 2009 г., в което "Металснаб 96" АД е посочило на основание чл. 75, ал. 7 ЗКПО установената счетоводна грешка. Цитираното обстоятелство се признава от Директора на Д "ОУИ" - гр. София при ЦУ на НАП на стр. 19 в решение № 87/17.01.2011 г. В неоспореното заключение на вещото лице е отбелязано във връзка с констатацията на горестоящия административен орган относно липсата на данни ревизираното лице само да е извършило корекции в размера на данъчната загуба за приспадане от минали години по реда на ЗКПО, че корпоративен данък не е внасян, защото след преобразуването за данъчни цели, финансовият резултат представлява данъчна загуба за отчетния период 2009 г. Дирекция "ОДОП" - гр. София при ЦУ на НАП нито е оспорила заключението, нито е поставила допълнителна задача по отношение на горепосочените констатации. В тази част първоинстанционното решение като неправилно следва да бъде отменено, след което да бъде отменен и РА в съответната му част. По отношение направения разход за външни услуги, безспорно е установено, че предмет на договора, във връзка с който е издадена фактура № 2/10.01.2008 г., е извършване на консултантски услуги, свързани с изграждането на "Вятърен Парк Вършец". Правилно съдът е приел, че в случая не са налице доказателства за реалното изпълнение на договора, не са представени и доказателства, установяващи наличие на договорни отношения между "Металснаб 96" АД и "Вятърен Парк Вършец" ЕООД, чийто предмет на дейност е именно изграждането и експлоатацията на вятърния парк "Вършец", от които да бъде направен извод, че бъдещата стопанска дейност на дружеството ще е свързана с експлоатацията на този парк и с продажбата на произвежданата електроенергия. Предвид на това, законосъобразен е изводът на съда за приложимост на чл. 26, т. 1 ЗКПО, съответно за преобразуване на финансовия резултат за 2008 г. в посока увеличение със сумата 985 032,27 лева. По изложените съображения решението на АССГ трябва да бъде отменено в частта, в която е отхвърлена жалбата на дружеството относно увеличението на финансовия резултат за 2008 г. със сумата от 9765 лв., представляваща неотчетени приходи от лихви, и съответно оставено в сила в останалата част. Разноски: С оглед на резултата по делото, решението на АССГ следва да бъде отменено и в частта относно присъдените на страните разноски. В полза на дружеството са дължими разноски в размер на 605 лв., /вместо присъдените 569,37 лв./, а в полза на Дирекция "ОДОП" - София е дължимо юрисконсултско възнаграждение в размер на 781 лв., /вместо 830,37 лева/. Касационната инстанция присъжда след компенсация в полза на дирекцията юрисконсултско възнаграждение в размер на 176 лева. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,