Определение № 409 от 27.10.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2473/2020 г.

Производството е по чл.274 ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Р. И. С. от [населено място] срещу определение № 18 от 14.1.2020 г по гр.дело № 4616/19 г на ВКС, Четвърто ГО, с което е оставена без разглеждане частна жалба с вх.№ 5137313/20.8.2019 г, подадена от жалбоподателя срещу определение № 278/21.6.2019 г, постановено по ч.гр.дело № 1983/2019 г на ВКС, ГК, Трето ГО. В частната жалба се подържа, че атакуваното определение е неправилно и незаконосъобразно, иска се спиране на производството по делото и отправяне на искане по реда на чл.292 ГПК за постановяване на тълкувателно решение, тъй като по делото има въпроси, които се разрешават противоречиво. Частната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. От данните по делото се установява следното: С разпореждане от 31.5.18 г частната касационна жалба на Р. И. С. срещу определение № 1351/26.4.2018 г по в.ч.гр.дело № 5883/17 г на САС е оставена без движение като е определен едноседмичен срок за изпълнение на дадените указания-да се внесе държавна такса в размер на 15 лв, да се представи изложение на основанията по чл.280 ал.1 и ал.2 ГПК и жалбата да се приподпише от адвокат.В законоустановения срок указанията на съда не са изпълнени, поради което с разпореждане от 20.9.2018 г по в.ч.гр.дело №5883/2017 г, Софийски апелативен съд е върнал подадената частна касационна жалба.Това разпореждане е потвърдено с определение № 278 от 21.6.2019 г по ч.гр.дело № 1983/2019 г на ВКС, Трето ГО.Срещу определението на ВКС, постановено по реда на чл.274 ал.2 изр.1 ГПК е подадена частна жалба от Р. И. С., която с обжалваното определение е оставена без разглеждане като процесуално недопустима и производството по нея е прекратено, тъй като е изчерпан процесуалния ред за последващ инстанционен контрол на определение на ВКС. Прието е, че обжалването на съдебните актове е законово регламентирано, поради което е недопустимо извън предвидените в закона случаи, какъвто е настоящия. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира следното: Определение № 278/21.6.2019 г на ВКС, с което е потвърдено разпореждане от 20.9.2018 г по в.ч.гр.дело № 5889/2017 г на САС е било окончателно и неподлежащо на последваща проверка за законосъобразност, предвид на което правилно подадената срещу него частна жалба е оставена без разглеждане.Законът не предвижда възможност за последващ инстанционен контрол на определение на ВКС, постановено по реда на чл.274 ал.2 ГПК.Такава не може да бъде обоснована с нормата на чл.274 ал.2 изр.2 ГПК, предвиждаща, че определенията по ал.1 ГПК, постановени от състав на ВКС подлежат на обжалване пред друг състав на ВКС, тъй като се отнася само за определения, постановени за първи път от състав на този съд Обжалваният акт е правилен и законосъобразен и следва да бъде потвърден.За пълнота следва да се посочи, че в случая нормата на чл.292 ГПК е неприложима.Липсва висящо съдебно производство, а така също противоречието между съдебните актове по едно и също дело /доколкото в случая изобщо съществува такова/ не обосновава приложението на посочената законова разпоредба-мотивите на ТР № 2/2010 от 28.9.11 г по т.д.№ 2/10 на ОСГТК на ВКС. Воден от гореизложените мотиви, Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение