Определение № 268 от 15.05.2018 г. на ВКС по т. д. № 303/2018 г.

Подадена е молба от И. П. А. [населено място] за присъждане на разноски за заплатено от него адвокатско възнаграждение за отговор на депозираната от Р. М. К. касационна жалба, която е върната с разпореждане от 26.06.2017 г. по т. д. № 3244/2016 г. на Софийски апелативен съд, потвърдено с определение № 111 от 12.02.2018 г. по настоящото дело. Ответницата по молбата – Р. М. К. от [населено място], моли за оставянето й без уважение поради липса на представен по делото договор за правна помощ, установяващ уговорено и заплатено от молителя (ответник по частната жалба) адвокатско възнаграждение, а при условията на евентуалност – прави възражение за прекомерност на същото. Съдът, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, приема следното: Молбата е подадена в преклузивния едномесечен срок по чл. 248, ал. 1 ГПК, поради което е процесуално допустима, но разгледана по същество – същата е неоснователна. Видно от депозирания от И. П. А. отговор на частна жалба вх. № 14089 от 11.08.2017 г., подадена от Р. М. К., в същия не се съдържа искане за присъждане на разноски за образуваното въз основа на нея производство пред ВКС, нито са представени доказателства за извършването на такива. Молителят претендира всъщност разноски, направени във връзка с подадения от него отговор на касационната жалба на Р. М. К., т. е. разноски, които не касаят настоящото производство и поради това не могат да бъдат присъдени в него. Така мотивиран, Върховен касационен съд, състав на Търговската колегия, Второ отделение