Определение № 50233 от 24.10.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3503/2022 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на П. Н. С. от [населено място] срещу определение № 247 от 14.06.2022 г., постановено по в. ч. гр. д. № 223/2022 г. на Великотърновския апелативен съд, с което е оставена без уважение жалбата на касаторката против определение № 309 от 07.04.2022 г. по гр. д. № 849/2021 г. на Великотърновския окръжен съд, с което не е уважено възражението ѝ по чл. 119, ал. 4 ГПК за неподсъдност на делото. В жалбата са изложени доводи за неправилност на въззивното определение, поради допуснати нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Ответната страна по жалбата М. Б. Х. е представила писмен отговор, в който са изложени съображения за нейната неоснователност. Претендира разноски. Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о., за да се произнесе, взе предвид следното: С т. 9 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че определението на въззивния съд, с което е потвърдено определение на първоинстанционния съд, с което е оставен без уважение отвод за неподсъдност не подлежи на касационно обжалване, тъй като не е от категорията на актовете, предвидени в чл. 274, ал. 3, т. 1 и т. 2 ГПК, респ. определението на въззивния съд, с което се потвърждава определение на първоинстанционния съд за прекратяване на производството поради неподсъдност (чл. 121 ГПК), подлежи на касационно обжалване на основание чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като първоинстанционният съдебен акт има преграждащ характер, защото е пречка за развитие на делото пред сезирания съд. С обжалваното определение е потвърдено първоинстанционно определение, с което е оставен без уважение отвод за местна неподсъдност, което покрива визираната в цитираното тълкувателно решение хипотеза за необжалваемост на акта пред касационния съд. При така даденото разрешение в тълкувателния акт на ОСГТК на ВКС, частната касационна жалба на П. Н. С., насочена против определението на Великотърновския апелативен съд, с което е оставена без уважение жалбата ѝ против определение № 309 от 07.04.2022 г. по гр. д. № 849/2021 г. на Великотърновския окръжен съд, с което не е уважено възражението по чл. 119, ал. 4 ГПК за местна неподсъдност на делото, е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 4 ГПК жалбоподателката следва да заплати на ответната страна сумата 700 лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция за изготвения отговор на частната касационна жалба. По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г. о.,