Определение № 488 от 19.08.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4284/2015 г.

Производството е с правно основание чл.282 ал.2 от ГПК. Образувано е въз основа на подадена от [фирма] [населено място], представлявано от изпълнителния директор Н., чрез процесуалните представители адвокатите А. и Г. молба с вх.№ 9258 от 18.08.2015г., съдържаща искане за спиране на изпълнението на въззивно решение № 233 от 26.06.2015г. по в.гр.д. № 275 по описа за 2015г. на Пернишки окръжен съд. С посоченото въззивно решение изцяло е потвърдено решение № 368 от 16.01.2015г. по гр.д.№ 553/14г. на РС Радомир, с което е осъдено [фирма] да заплати на И. Й. Р. от [населено място] сумата от 8 653.88лв., обезщетение за неимуществени вреди в резултат на трудова злополука от 29.11.2011г., както и сумата от 2 283.45лв., лихва за забава за периода 29.11.2011г. до 27.06.2014г., като са отхвърлени като неоснователни исковете в останалата им част, съответно за главницата до 19 500лв. и за лихвата за забава до 5 143.35лв. и са присъдени разноски. Към молбата са приложени съобщение и разписка, от които е видно, че молителят е уведомен за постановения въззивен акт на 22.07.2015г., както и подадени от него касационна жалба и изложение за основанията за допускане до касационно обжалване, които са входирани в ОС Перник на 18.08.2015г., под вх.№ 4594. По делото е приложена справка от счетоводството на ВКС с дата 18.08.15г., удостоверяваща, че по специалната сметка на ВКС за обезпеченията понастоящем е налична присъдената от съда сума в общ размер на 10 938лв./ 8 654лв. + 2 284лв./, която молителят е внесъл на 14.08.2015г. Върховният касационен съд, в настоящия състав, след като съобрази изложените факти, направеното искане и материалите по делото, намира следното: Съгласно чл.282 ал.2 т.1 от ГПК – касационният съд, по искане на страната може да спре изпълнението на осъдително въззивно решение за парично вземане, при наличие на подадена в срок касационна жалба и надлежно представено обезпечение в размер на присъдената сума. В случая посочените предпоставки са налице, тъй като се обжалва осъдително решение, молителят в преклузивния едномесечен срок е подал жалбата си /уведомен е за постановения въззивен акт на 22.07.2015г. ,а е подал касационната си жалба на 18.08.2015г./ и дължимият размер на обезпечение, определено съгласно нормата на чл.282 ал.1 т.1 от ГПК, е налично по специалната сметка на ВКС. С оглед на изложеното, Върховният касационен съд